Но няма съмнение, че е знаел много неща, защото през 1806 година свиква събор на френските евреи. Официалното обяснение е банално: опит да ограничи лихварството, да си осигури подкрепата на израелитското малцинство, да намери нови финансови източници… Но това не обяснява защо е решил да нарече този събор Велик Синедрион, намеквайки за една власт на Висшестоящи, повече или по-малко Непознати. В действителност хитрият корсиканец разбрал кои са представителите на йерусалимското крило и се мъчел да свърже разпръснатите групи.

— Не случайно през 1808 година войските на маршал Ней се намират в Томар. Правите ли връзката?

— Събрали сме се само за да правим връзки.

— Оттук нататък Наполеон, който има намерение да победи Англия, държи в ръцете си почти всички европейски центрове, а чрез френските евреи и йерусалимците. Кой още му липсва?

— Павликяните.

— Точно така. А ние още не сме решили къде са се дянали те. Но Наполеон ни го подсказва — той отива да ги търси там, където са, в Русия.

Блокирани от векове в славянското крило, павликяните, естествено, се реорганизирали под различните етикети на руските мистични секти. Един от най-влиятелните съветници на Александър I бил принц Галицин, свързан с някои групи, изповядващи мартинистките схващания. И кого намираме в Русия, изпреварил с повече от двадесет години Наполеон и пристигнал там като пълномощник на Савоите с цел да завърже връзки с мистиците от Санкт-Петербург? Дьо Местр.

По това време той вече се бои от всяка организация на Озарени, които за него изобщо не се различават от илюминатите, отговорни за кървавата баня на революцията. И действително в този период, повтаряйки почти дословно думите на Барюел, той говори за някаква сатанинска секта, която искала да завладее света, и вероятно има наум Наполеон. Ако наистина нашият велик реакционер е имал за цел да прелъсти мартинистките групи, то е, защото вярно е предусетил, че те, макар да се вдъхновяват от същите източници като френските и германските неотамплиери, представлявали единствената група, която още не била покварена от западноевропейската мисъл: павликяните.

Както изглежда обаче, планът на Дьо Местр не успява. През 1816 година йезуитите са прогонени от Петербург и Дьо Местр се прибира в Торино.

— Добре, каза Диоталеви, открихме къде са павликяните. Сега да свалим от сцената Наполеон, който очевидно не е успял да изпълни намеренията си, иначе от своята Света Елена щеше да размаха пръст на враговете си. Какво става сега с всички тези хора? Главата ме заболя.

— А много от техните са се търкулнали, утеши го Белбо.

Постъпката на Наполеон спрямо евреите предизвикала бърза реакция сред йезуитите. „Спомените“ на Барюел не съдържали дори намек за евреите. Но през 1806 Барюел получава писмо от някой си капитан Симонини, който му напомня, че и Мани, и Планинският Мъдрец са евреи, че масонските организации са основани от евреите и че евреите са проникнали във всички съществуващи тайни общества.

Писмото на Симонини, умело разпространено из цял Париж, затруднило Наполеон, който току-що бил влязъл в контакт с Великия Синедрион. Този контакт очевидно е вълнувал и павликяните, защото по същото време Светият Синод на Московската Православна Църква заявил: „Наполеон днес има намерение да събере всички евреи, които божият гняв е разпръснал по цялото лице на земята, за да ги убеди да разрушат Христовата Църква и да въздигнат него като истински Месия.“

Добрият Барюел приема идеята, че заговорът е не само масонски, а юдейско-масонски. Между другото, идеята за този сатанински заговор била удобна, за да се атакува новият враг, а именно Висшата Карбонарска Вендита и следователно антиклерикалните водачи на италианското освобождение, от Мацини 364до Гарибалди.

— Но всичко това става в началото на деветнадесети век, каза Диоталеви.

— А голямата антисемитска атака започва в края на века, когато се публикуват „Протоколите на Мъдреците на Цион“. Освен това, „Протоколите“ се появяват в руското крило. Следователно са инициатива на павликяните.

— Естествено, отвърна Белбо. Няма съмнение, че в този момент йерусалимската група се е разделила на три. Първото разклонение, чрез испанските и провансалските кабалисти, се е насочило към неотамплиерското крило, второто се е претопило в бейкънистката група, и от него са излезли много учени и банкери. Именно срещу тях са се настървили йезуитите. Но има още едно разклонение, и то се е установило в Русия. Руските евреи са в голямата си част дребни търговци и лихвари и следователно не са гледани с добро око от бедните селяни; а много от тях, понеже еврейската култура е култура на Книгата и всички евреи умеят да четат и пишат, увеличават редовете на настроената либерално и революционно интелигенция. Павликяните са мистици, реакционери, свързани здраво с феодалите и дори са проникнали в двореца. Очевидно е, че между тях и йерусалимците сливането е невъзможно. Затова в техен интерес било да изобличат евреите и чрез евреите, този похват са го научили от йезуитите, да затруднят противниците си отвън, както неотамплиерите, така и бейкънистите.

Идеята беше приемлива. Трябваше само да обмислим кой е отнесъл „Протоколите“ в Русия.

Един от най-влиятелните мартинисти от края на миналия век, Папус, влиза под кожата на Николай II по време на посещението му в Париж, след това отива в Москва и завежда там някой си Филип, или по-точно Филип Низие Анселм Вашо. Обладан от дявола на шестгодишна възраст, лечител на тринадесет, магнетик в Лион, той омагьосва както Николай, така и истеричната му съпруга. Филип е поканен в двореца, назначен като лекар във Военната академия на Петербург, а по-късно повишен в генерал и държавен съветник.

Неговите врагове решават тогава да му противопоставят някоя също толкова бляскава личност, която да го засенчи. И откриват Нилус.

Нилус бил скитащ монах, който с овехтяло расо и дълга пророческа брада се скитал (и какво друго да прави?) из горите, бил завъдил две жени, една дъщеричка и един помощник или любовник, все едно, и всичко това му тежало на главата. Наполовина гуру, от тези, дето изчезват с общата каса, наполовина отшелник, от тези, които високо обявяват, че иде краят на света. Но всъщност неговата идея-фикс били черните замисли на Антихриста.

Планът на поддръжниците на Нилус бил да го направят поп, така че като се ожени (е, една съпруга повече не пречи) за Елена Александровна Озерова, придворна дама на царицата, да стане изповедник на царя.

— Аз съм благ човек, каза Белбо, но започвам да подозирам, че клането в Царское село всъщност е било акция за обезпаразитяване.

Накратко казано, в определен момент привържениците на Филип обвинили Нилус в разгулен живот и само един господ знае дали не са били прави. Нилус бил принуден да напусне двореца, но точно тогава някой му идва на помощ, като му подхвърля текста на „Протоколите“. И понеже всичко било така объркано между мартинисти (последователи на свети Мартин) и мартинезисти (поклонници на Мартинес де Паскуали, онзи, към когото Алие се отнасяше с не особено голяма любов), и тъй като Паскуали според слуховете бил евреин, като се дискредитирали евреите, се дискредитирали и мартинистите, а като се дискредитирали мартинистите, се унищожавал Филип.