Саббах измислил един особен начин да властвува над своите и над противниците си. На враговете съобщавал, че ако не се покорят на волята му, ще бъдат убити. А никой не можел да убегне на Кръвниците. По времето, когато кръстоносците още се мъчели да превземат Йерусалим, низам ал-мулк 396, първият министър на султана, бил прободен смъртоносно от един преоблечен като дервиш наемен убиец в носилката, която го отвеждала към харема му. Химският атабек също бил заклан от хората на Стареца, когато, обкръжен от въоръжени до зъби телопазители, излязъл от замъка си за петъчната молитва.
Синан решил да убие християнина кръстоносец маркиз Корадо ди Монтефелтро и за тази цел изпратил двамина от своите, които след дълга подготовка се промъкнали сред неверниците, подражавайки на техните навици и говорейки езика им. По време на една гощавка, дадена от Тирския епископ, те, преоблечени като монаси, скочили върху изненадания маркиз и го ранили. Единият от нападателите веднага бил убит от стражите, а другият се скрил в една църква. Изчакал там да донесат ранения, нападнал го, довършил го и щастлив, се оставил да бъде убит.
Всичко това защото, както разказват арабските историци суннити, а после и християнските хроникьори от Одорико да Порденоне до Марко Поло, Стареца бил открил един жесток способ да превръща своите рицари в непобедими военни машини, верни нему до върховна саможертва. Още съвсем млади ги отвличал, докато спели, в крепостта, обсипвал ги със сладости, вино, жени, цветя, омайващи гощавки, замъглявал умовете им с хашиш. И когато вече не можели да се откажат от извратените удоволствия на измамния рай, събуждал ги и ги поставял пред избора: върви и убивай, ако успееш, този рай ще бъде отново твой завинаги; ако се провалиш, ще затънеш във всекидневния ад.
И младежите, замаяни от опиата, покорни на волята му, се жертвували, за да взимат жертви — убийци, осъдени на смърт, нещастници, изпращани да носят нещастие.
Как се бояли от тях, как разправяли легенди за тях кръстоносците в безлунните нощи, когато свирел пустинният самум! Как се възхищавали от тях Тамплиерите, зверове, покорени от кристално чистата им готовност за саможертва! Как се съгласявали да им плащат, за да минат по техните земи, искайки в замяна само формални данъци в една игра на взаимни отстъпки, съзаклятничества, военни побратимявания, изкормвайки се едни други на полесражението и после сред тайни милувки, нашепвайки си мистични обреди, магически формули, алхимични рецепти…
Тамплиерите възприели тайните ритуали на Кръвниците. Само тъпото невежество попречило на стражите и инквизиторите на крал Филип да се досетят, че заплюването на кръста, целувката по задника, черната котка и почитането на Бафомет са повторение на други обреди, които Тамплиерите извършвали под въздействието на първата тайна, открита им от Изтока: употребата на хашиш.
Тогава беше очевидно, че Планът се е родил, трябваше да се е родил там: от хората на Аламут Тамплиерите са узнали за подземните токове, с хората от Аламут са се срещнали в Провенс и са създали тайната мрежа на тридесет и шестимата невидими. И затова Кристиан Розенкройц отишъл във Фес и в други източни градове, затова към Изтока се насочил Постел, затова от Изтока и от Египет, седалище на исмаилитската династия на Фатимидите, ренесансовите магьосници внесли главното божество на Плана — Хермес, Хермес-Теут или Тот, и затова с египетски образи изпъстрял своите ритуали мистификаторът Калиостро. И затова йезуитите, не толкова глупави, колкото сме си ги представяли, заедно с нашия приятел Кирхер се нахвърлили върху йероглифите, върху коптското писмо и върху другите източни говори, използувайки иврита само като прикритие, като отстъпка пред модата на времето.
104
Тези текстове не са отправени към простосмъртните… Гностическото възприятие е път, запазен за избраници… защото Библията казва: „Не хвърляй бисера си на свините.“
(Кемал Джумблат, Интервю пред „Льо Жур“, 31. III. 1967 г.)
Arcana publicata vilescunt: et gratiam prophanata amittunt. Ergo: ne margaritas objice porcis, seu asinus substernit rosas. 397
(Йохан Валентин Андрее, „Химическата венчавка на Кристиан Розенкройц“, Страсбург, „Цецнер“, 1616, мото)
А от друга страна, къде да намерим този, който би могъл да чака и е чакал върху Камъка цели шест века? Разбира се, накрая Аламут паднал под монголския натиск, но сектата на исмаилитите останала и се разпространила по целия Изток: една част от нея се сляла с нешиитския суфизъм, друга част породила страшната секта на друзите и най-сетне трета се запазила сред индийските ходжи, последователи на Ага хан, недалеч от мястото, където се намира Агарта.
Но бях открил и друго: по времето на Фатимидите херметическите знания на древните египтяни били преоткрити чрез Хелиополската академия в Кайро, където бил създаден един Дом на науките. Дом на науките! Ето откъде се е вдъхновил Бейкън за своя Соломонов дом, ето кой бил образецът за Парижкия музей!
— Точно така е, вече няма никакво съмнение, каза опиянен Белбо и прибави:
— Но какво се получава с кабалистите?
— Те са само една успоредна история. Йерусалимските равини се досетили, че има някаква връзка между Тамплиери и Кръвници. А испанските равини, които обикаляли уж да дават заеми срещу лихва из европейските лагери, също надушили нещо. Чувствували се изключени от тайната и тласкани от национална гордост, решили да я разкрият сами. Как ние, Избраният народ, ще бъдем държани далеч от тайната на тайните! И, хоп, ражда се кабалистичната традиция, героичният опит на диаспората, на племето извън закона да надхитри господарите, владетелите, които претендират, че знаят всичко.
— Но по този начин създават впечатление у християните, че те самите знаят всичко.
— И в един момент някой прави огромния гаф. Смесва Исмаил с Израил.
— Значи Баруел, Ционските протоколи и Геноцидът са плод на две сгрешени съгласни.
— Шест милиона евреи, убити по едно недоглеждане на Пико дела Мирандола.
— Или може би причината е друга. Избраният народ се е нагърбил със задачата да изтълкува Свещената книга. Изплашил всичко живо наоколо, а другите, като не открили нищо в Книгата, си отмъстили. Хората се боят от този, който ги поставя лице в лице със Закона. А Кръвниците защо не се появяват по-рано?
— Много просто, драги Белбо, помислете си какъв упадък настъпва в техните земи след битката при Лепанто 398. Вашият Зеботендорф разбира, че нещо трябва да се търси между турските дервиши, но Аламут вече не съществува, хората му са се изпокрили, чакат. И сега е дошъл техният час, окрилени от ислямското самоопределение, надигат глави от леговищата си. Като включихме Хитлер в Плана, намерихме добър повод за Втората световна война. Като включим Аламутските Кръвници, обясняваме всичко, което се случва от години между Средиземно море и Персийския залив. И тук отлично се вписва нашият Трес — Templi Resurgentes Equites Synarchici, едно общество, което има за цел да възстанови най-накрая връзките между духовните ордени от различните вероизповедания.
— Или което подклажда конфликтите между тях, за да блокира всичко и да лови риба в мътна вода. Ясно. Стигнахме до края на нашия труд по прекрояването на Историята. Дали пък във върховния момент Махалото няма да ни открие, че Пъпът на света е Аламут?
— Все пак да не прекаляваме. Бих оставил този въпрос висящ.
— Като Махалото.
— Може би, но не бива да намесваме всичко, което ни хрумва.
— Разбира се, научният подход над всичко.
Онази вечер аз бях само горд, че съм съчинил една изящна теория. Бях един естет, който употребява плътта и кръвта на света, за да създаде от тях Красота. Белбо вече беше неин привърженик. Като всички — не в резултат на озарение, а по липса на по-добро.