Когато Браманти си излезе, Белбо отбеляза, че няма да е зле той да си измъкне тапата. Господин Гарамонд не знаеше израза и Белбо се опита да му го преведе с няколко благопристойни парафрази, но не се получи.

— Във всеки случай да не се правим на прекалено недостъпни, каза Гарамонд.

— Този господин не беше казал и три думи, когато разбрах, че не е клиент за нас. Но тези, за които говореше — да, авторите и читателите. Господин Браманти успя да формулира разсъждения, до които аз самият съм стигнал от няколко дни. Погледнете, господа. И извади с театрален жест три тома от чекмеджето си.

— Това са три книги, публикувани през последните няколко години, и то с голям успех. Първата е на английски и не съм я чел, но авторът й е прочут критик. И какво е написал? Погледнете подзаглавието, гностически роман. А сега вижте това: човек би казал нещо като криминален роман, бестселър. А за какво се разказва в него? За една гностическа църква в околностите на Торино. Ваша задача е да научите кои са тези гностици. Но… и Гарамонд ни спря с жест — няма значение, достатъчно ми е да знам, че е нещо сатанинско… Зная, зная, може би много бързам, но не искам да говоря като вас, искам да говоря като Браманти. В този момент аз съм издател, а не професор по сравнителна гносеология или там каквато е. А какво прозорливо, обещаващо, примамливо и нещо повече, какво любопитно видях в думите на Браманти? Неговата изключителна способност да свързва всичко в едно. Той не спомена гностиците, но видяхте, че можеше да ги спомене наред с хиромантията, геровитала, радамеса и т.н. А защо го подчертавам? Защото тук имам друга книга, от една прочута журналистка, която разказва какви невероятни неща се случват в Торино, повтарям, в Торино, града на автомобилите: магьосничество, черни литургии, призоваване на дявола, и всичко това за хора, които си плащат, а не за разни дриплювци… Драги Казобон, Белбо ми каза, че идвате от Бразилия и сте присъствували на сатанинските ритуали на онези диваци… Добре, после ще ми разкажете какво точно представляват, но всъщност е все едно. Бразилия е тук, господа. Онзи ден лично аз влязох в онази книжарница, как се казваше, няма значение, беше книжарница, в която преди шест-седем години се продаваха анархистични, революционни, тупамарски, терористични, нещо повече — марксистки текстове… И какво? Каква е нейната специалност сега? Такава, за каквато говореше нашият Браманти. Вярно, живеем в объркано време и ако отидете в някоя католическа книжарница, където преди се продаваше само катехизисът, сега ще намерите дори реабилитацията на Лутер, но поне няма да ви продадат книга, в която се казва, че религията е чистопробна лъжа. Докато в тези книжарници, за които говоря, се продават както авторите, които вярват, така и авторите, които отричат вярата, стига да засягат определена тема, как да я нарека…

— Херметическа — подсказа Диоталеви.

— Точно така, мисля, че това е думата. Видях най-малко десет книги за Хермес. И сега ще ви разкажа за един „Проект Хермес“. Включваме се в бизнеса.

— На златната клонка, допълни Белбо.

— Именно — отвърна Гарамонд, без да долови аналогията, това е златно находище. Дадох си сметка, че онези поглъщат всичко, стига да е херметическо, както казахте, стига да твърди обратното на това, което се учи в училище. И смятам, че е мой дълг, не съм благодетел по призвание, но в тези толкова смътни времена да предлагаш някому една вяра, път към свръхестественото… Издателство „Гарамонд“ винаги се е гордеело със своята научна мисия…

Белбо се изненада.

— Мислех, че говорите за „Мануцио“.

— Говоря и за двете. Слушайте сега. Порових се в тази книжарница. После отидох в друга, от най-сериозните, където обаче също имаше голям щанд за окултна литература. На тези теми има цели изследвания, и то на академично ниво, които лежат до книги, написани от хора като нашия Браманти. Сега да се замислим. Нашият Браманти може би никога не е срещал университетските автори, но ги е чел, и то ги е чел, като че са му равни. Тези хора са такива: каквото и да им разправяш, смятат, че се отнася до техния проблем, като онази история за котката, която, чувайки господарите си да се карат по повод на развода, смятала, че спорят за това какво да й дадат за ядене 204. Вие го видяхте, Белбо, пуснахте му за Тамплиерите и той веднага, окей, хвана се, също и за Тамплиерите, и за Кабалата, и за тотото, и за запасите от кафе. Те са всеядни. Всеядни. Видяхте ли лицето на този Браманти? Гризач. Огромна публика, разделена на две категории, вече ги виждам да се нижат пред очите ми. Първо тези, които пишат, и „Мануцио“ ги чака с разтворени обятия. Само да ги привлека и ще създам една поредица, която ще бъде забелязана и ще се нарича например…

— „Смарагдова плоча“ 205 — предложи Диоталеви.

— Какво? Не, много е трудно, на мен например нищо не ми говори. Трябва да е нещо запомнящо се, нещо друго…

— „Разбулената Изида“ 206 — казах аз.

— „Разбулената Изида“ ли? Добре звучи. Браво, Казобон. Мирише на Тутанкамон, на скарабей, на пирамиди… „Разбулената Изида“. С леко зловеща корица, но пестеливо. Добре, да продължим. След това другата армия, тези, които ще купуват. Така, приятели, казвате ми, че „Мануцио“ не се интересува от тези, които купуват. Кой го е постановил? Този път ще продаваме и книгите на „Мануцио“, господа, ще направим качествен скок! И накрая ще останат изследванията на научно равнище и тук ще влезе в действие „Гарамонд“. Наред с историческите трудове и другите университетски поредици, ще си намерим един сериозен консултант и ще публикуваме три-четири книги годишно в една сериозна, строга поредица с ясно, но не пищно заглавие.

— „Херметика“ — предложи Диоталеви.

— Прекрасно. Класическо. Достойно. Питате ме защо ще пръскам пари за „Гарамонд“, след като мога да печеля с „Мануцио“. Но сериозната поредица предполага търсене, привлича разумни хора, които ще дадат нови предложения, ще ни посочат други пътища, а освен това привлича останалите, такива като Браманти, които ще бъдат отклонени към „Мануцио“. Струва ми се, че проектът е съвършен, „Проектът Хермес“, чиста, законна операция, която ще осигурява идеалния обмен между двете издателства… Господа, на работа. Обикаляйте книжарници, съставяйте библиографии, събирайте каталози, вижте какво се прави в чужбина… И после, кой знае колко хора са ви минали под носа и са носели съкровища от определен вид, а вие сте ги отхвърляли като неизползуваеми. И ви съветвам, Казобон, дори в чудесната история на металите трябва да сложим малко алхимия. Златото е метал, надявам се. Коментарите — после, знаете, че съм човек, който приема критики, идеи, възражения, като всички културни хора. Проектът влиза в сила от този момент. Госпожа Грация, поканете господина, който чака вече два часа. Не бива да се отнасяме така с един Автор! — каза той високо, отваряйки ни вратата, за да се чуе в приемната.

Бях убеден, че „Проектът Хермес“ е само проект. Не познавах още господин Гарамонд. Но докато през следващите дни аз продължавах да се ровя по библиотеките, за да търся илюстрации за металите, в „Мануцио“ вече се работеше.

Два месеца по-късно намерих у Белбо един току-що излязъл брой на „Парнас Енотрио“ с голяма статия, озаглавена „Възраждането на окултните науки“, в която прочутият херметик доктор Мебиус — новият псевдоним на Белбо, който по този начин бе спечелил първата точка за „Проекта Хермес“, разказваше за чудотворното възраждане на окултните науки в съвременния свят и съобщаваше, че издателство „Мануцио“ възнамерява да поеме по този път, като основе нова поредица, „Разбулената Изида“.