Приличаше на Предговора на Нилус към „Протоколите“. И Сю приписва на йезуитите мотото (което щяхме да открием в „Протоколите“, но приписано на евреите): „Целта оправдава средствата“.

Когато се появяват „Потайностите на народа“, йезуитите разбират, че Указанията се приписват на тях, и възприемат единствената нападателна тактика, която още не е прилагана от никого — използувайки писмото на Симонини, приписват Указанията на евреите.

През 1869 година Гугно дьо Мусо, прочут с двете си книги за магията през деветнадесети век, публикува „Евреите, юдаизмът и юдаизирането на християнските народи“, където се казва, че юдеите използували Кабалата и боготворели Сатаната, тъй като някаква тайна, но пряка връзка съществувала между Каин, от една страна, и гностиците, Тамплиерите и масоните, от друга. Дьо Мусо получил специална благословия от Пий IX.

Но Планът, романизиран от Сю, е използуван отново от други, съвсем не йезуитски сили. Съществува една забавна, почти криминална история, която се случила доста по-късно. След появата на „Протоколите“, която се възприема насериозно, през 1921 година вестник „Таймс“ открива, че един руски помешчик монархист, избягал в Турция, купил от някакъв бивш офицер от руската тайна полиция, избягал в Константинопол, пакет старинни книги, между които една без корици, върху чийто гръб се четяло „Жоли“. Тази книга имала предговор, датиран от 1864 година, и изглежда, представлявала литературната основа на „Протоколите“. „Таймс“ направил проучвания в „Бритиш Мюзиъм“ и открил оригиналната книга на Морис Жоли, „Диалог в ада между Монтескьо и Макиавели“, Брюксел (макар че издателството било женевско, от 1864-а). Този Морис Жоли нямал нищо общо с Кретино-Жоли, но аналогията се налагала от само себе си, явно нещо трябвало да означава.

Книгата на Жоли представлявала памфлет на един либерал против Наполеон III, в който Макиавели, изразител на диктаторския цинизъм, спорел с Монтескьо. Жоли бил арестуван заради своя революционен кураж, прекарал петнадесет месеца в затвора, а през 1878 година бил убит. Програмата на евреите от „Протоколите“ била взета почти буквално от тази, която Жоли приписвал на Макиавели (целта оправдава средствата), а чрез Макиавели — на Наполеон. „Таймс“ обаче не забелязал (но ние — да), че Жоли е преписвал, без да му мигне окото, от романа на Сю, предхождащ го най-малко със седем години.

Някоя си Неста Уебстър, антисемитка, запалена по теорията за комплота и Непознатите Управници, разглеждайки този факт, който свежда „Протоколите“ до обикновен случай на плагиатство, ни предостави възможност да проявим такава прозорливост, с каквато само истинският посветен (или търсачът на посветени) може да бъде осенен. Жоли бил посветен, знаел е за плана на Непознатите Управници и ненавиждайки Наполеон III, го приписал на него, но това не означавало, че планът не е съществувал независимо от Наполеон. Тъй като планът, разказан в „Протоколите“, много точно съответствувал на всичко, което правели евреите, следователно бил план на евреите. Оставаше ни само да доуточним предположението на госпожа Уебстър според същата тази логика: тъй като планът съответствува точно на това, което вероятно са замисляли Тамплиерите, следователно е план на Тамплиерите.

Освен това нашата логика се основаваше на факти. Много ни бе харесала историята в гробището на Прага. Някой си Херман Гьодше, дребен пруски пощенски чиновник, публикувал фалшифицирани документи, за да дискредитира демократа Валдек, обвинявайки го в заговор, целящ убийство на Пруския крал. След като бил разобличен, станал редактор в печатния орган на едрите собственици консерватори, „Ди Пройсише Кройцецайтунг“ 370. После, под името сър Джон Ретклиф, започнал да пише сензационни романи, между които „Биариц“, 1868-а. В този роман се описва една окултистка сцена, която се разиграва в гробището на Прага и силно напомня сбирката на Озарените, описана от Дюма в началото на „Жозеф Балсамо“, където Калиостро, водачът на Непознатите Управници, между които Сведенборг, изгражда плана на заговора за колието на кралицата. В гробището на Прага се събират представители на дванадесетте израелски племена, които излагат своите планове за завладяване на света.

През 1876 година един руски памфлет възпроизвежда сцената от „Биариц“, но тъй, сякаш действително се е случила. Същото прави през 1881 година във Франция и „Льо Контампорен“, като уверява читателите си, че новината идва от сигурен източник, английския дипломат сър Джон Ретклиф. През 1896-а някой си Бурнан публикува книга, „Евреите, наши съвременници“, в която също описва сцената от гробището в Прага и твърди, че заговорническите слова били изречени от великия равин Джон Рийдклиф. От по-късни свидетелства обаче става известно, че истинският Ретклиф бил заведен в съдбоносното гробище от прочутия и много опасен революционер Фердинанд Ласал 371.

И тези планове са повече или по-малко същите, описани през 1880-а, тоест няколко години по-рано, от антисемитския месечник „Рьовю дез-Етюд Жюив“, който публикувал две писма, приписвани на евреи от XV век. Евреите от Арл искали помощ от константинополските евреи, защото били преследвани, и получили следния отговор: „Многообичани Мойсееви братя, ако кралят на Франция ви принуждава да се покръстите в християнството, сторете го, защото не можете да постъпите другояче, но запазете в сърцата си Закона на Мойсей. Ако ви лишат от имотите ви, направете тъй, щото вашите синове да станат търговци, за да лишават постепенно християните от техните богатства. Ако заплашват живота ви, направете тъй, щото вашите синове да станат лекари и аптекари, за да лишават християните от техния живот. Ако рушат вашите синагоги, направете тъй, щото вашите синове да станат каноници и свещеници, за да разрушават техните църкви. Ако ви нанасят други обиди, направете тъй, щото вашите синове да станат адвокати и нотариуси и да объркват държавните дела, за да поставят християните във ваша власт. Така ще завземете властта над света и ще можете да им отмъстите.“

Всъщност това беше все същият план на йезуитите и оттам — на тамплиерското Указание. Само дребни различия, несъществени промени: „Протоколите“ са се създавали сами. Един абстрактен проект за заговор се осъществявал от един конкретен заговор в друг.

Но когато вече се бяхме изхитрили да намерим липсващата брънка, която да свърже цялата тази забавна история с Нилус, се натъкнахме на Рачковский, шефа на ужасната Охранка, тайната царска полиция.

Точно по това време, както четяхме ръкописите на нашите диаболисти, открихме, че в едно от своите превъплъщения граф Сен-Жермен се представял за Ракоши, или поне така го идентифицирал посланикът на Фридрих II в Дрезден. А ландграфът на Хесе, при когото Сен-Жермен, както по всичко личи, умрял, казал, че той е от трансилвански произход и се наричал Рагоцки. Бихме могли да добавим също, че Комений е посветил своята „Пансофия“ (произведение, сто процента розенкройцерско) на някакъв ландграф (колко ландграфове се явиха в нашата история!), който се казвал Раговски. Последно оформяне на мозайката: в антикварната книжарница на площад Кастело бях намерил една немска книжка за масонството, анонимна, в която незнайна ръка бе добавила на авантитулната страница бележка, според която текстът бил написан от Карл Ауг. Раготски. И тъй като тайнствената личност, която вероятно бе убила полковник Арденти, се наричаше Ракоски, ето че отново имахме повод да включим в Плана нашия граф Сен-Жермен.