Диоталеви получи кризата към края на ноември. Очаквахме го един ден в редакцията, но той се обади по телефона и ни съобщи, че постъпва в болница. Докторът казал, че симптомите не били тревожни, но било по-добре да си направи изследвания.

Белбо и аз свързвахме болестта му с Плана, в който навярно бяхме задълбали прекалено много. С половин уста се убеждавахме, че не е логично, но се чувствувахме виновни. За втори път ставахме съучастници с Белбо: веднъж, когато бяхме премълчали (пред Де Анджелис), и този път, когато и двамата бяхме говорили твърде много. Нямахме основание да се чувствуваме виновни, бяхме убедени в това, но не можехме да се освободим от угризенията. По тази причина за повече от месец престанахме изобщо да споменаваме Плана.

Две седмици по-късно Диоталеви се появи и уж безгрижно ни заяви, че поискал от Гарамонд отпуск по болест. Предписали му лечение, не обясни точно какво, за което трябвало да ходи в болницата веднъж на два-три дни и от което се чувствувал поотслабнал. Не смятах, че може да отслабне повече: лицето му вече не се отличаваше по цвят от косите му.

— И престанете с тези истории, каза. Разрушават здравето, както виждате. Розенкройцерите си отмъщават.

— Не се безпокой, отвърна му Белбо с усмивка, ние на Розенкройцерите ще им покажем един такъв и ще те оставят на мира. И направи жест с ръка.

Лечението продължи чак до началото на следващата година. Аз бях потънал в историята на магията, истинската, сериозната, казвах си, а не нашата. Гарамонд се отбиваше в стаята ни най-малко веднъж на ден, за да пита какви са новините от Диоталеви.

— И ви моля, уведомявайте ме за всичко, от което има нужда, искам да кажа за всеки проблем, който се появи. Бих искал аз, фирмата, да направим каквото можем за нашия ценен приятел. За мен той е като син, нещо повече, като брат. Във всеки случай, слава Богу, живеем в цивилизована страна и каквото и да разправят, се радваме на превъзходно обществено здравеопазване.

Алие искаше да покаже колко е услужлив, попита ни за името на болницата и се обади по телефона на директора й, негов скъп приятел (на всичкото отгоре, както ни обясни, брат на едно „сефе“, с което бил в най-сърдечни отношения). Диоталеви щял да бъде обкръжен с особени грижи.

Лоренца беше разтревожена. Почти всеки ден се отбиваше в „Гарамонд“, за да разбере какво става. Белбо трябваше да бъде щастлив, но изнамери нов повод за мнителност. При тези посещения Лоренца всъщност му бягала, защото не идвала заради него.

Малко преди Коледа случайно дочух част от разговор между тях. Лоренца му казваше:

— Уверявам те, снегът е прекрасен и стаите са много удобни. Ще можеш да покажеш скиорско майсторство. Съгласен ли си?

Извадих заключението, че ще прекарат новогодишните празници заедно. Но след коледната ваканция, когато Лоренца отново се появи в коридора на издателството, Белбо й каза:

— Приятно прекарване. И отклони опита й да го прегърне.

Един ден към края на януари минавах по улица Маркиз Гуалди, където бях паркирал колата си, и срещнах Салон, който излизаше от „Мануцио“.

— Отбих се при моя приятел Алие… — каза.

Приятел? Доколкото си спомнях, на празника в Пиемонт Алие беше заявил, че не го обича. Дали Салон си пъхаше носа в „Мануцио“, или пък Алие го използуваше за кой знае какви контакти?

Нямах много време за размишления, защото той ми предложи да изпием по един аперитив и се озовахме в „Пилад“. Никога не го бях виждал по тези места, но Салон поздрави стария Пилад, сякаш се познаваха от години. Настанихме се на една маса и той ме запита как върви моята история на магията. Знаеше и за нея. Аз пък го подкачих на темата за кухата земя и за онзи Зеботендорф, за когото бе споменал Белбо.

Той се засмя:

— О, естествено, какви ли не луди идват при вас! По въпроса за кухата земя нищо не зная. Що се отнася до Фон Зеботендорф, да, странен тип… Успял е да напъха в главата на Химлер и компания самоубийствени за германския народ идеи.

— Какви идеи?

— Източни измислици. Този човек не е искал да има нищо общо с евреите и е боготворил арабите и турците. А знаете ли, че на писалището си Химлер освен „Майн Кампф“ държал винаги и Корана? На млади години Зеботендорф се увлякъл по някаква тайна турска секта и започнал да изучава ислямския гностицизъм. Казвал е „Фюрерът“, но е мислел за Стареца от Планината. И когато всички заедно основали СС, всъщност са мислели за организация, подобна на организацията на Кръвниците… Защо според вас по време на Първата световна война Германия и Турция са били съюзници…

— А вие откъде знаете тези неща?

— Мисля, че ви казах: бедният ми баща работеше за руската Охранка. Е, добре, аз помня, че по онова време царската полиция се занимаваше с Кръвниците, струва ми се, Рачковски пръв се беше досетил за тях… След това изоставиха тази следа, защото, ако в историята бяха замесен Кръвниците, не можеха да участвуват евреите, а опасността тогава идваше от евреите. Както винаги. Евреите се върнаха в Палестина и принудиха другите да се измъкнат от пещерите. Но тази история е доста объркана, нека спрем дотук.

Изглежда, вече се разкайваше, че се е разбъбрил, и бързо-бързо се сбогува с мен. Но имаше и още нещо. След всичко, което се случи, сега съм убеден, че не съм сънувал, но онзи ден помислих, че халюцинирам, защото, проследявайки с поглед Салон, който излизаше от бара, ми се стори, че на ъгъла се спира при някакъв мъж с арабски черти на лицето.

Във всеки случай ми беше разказал достатъчно, за да възбуди до краен предел въображението ми. Стареца от Планината и Кръвниците не ми бяха непознати: споменавах ги в дипломната си работа, защото Тамплиерите бяха обвинени, че са сключвали тъмни сделки и с тях. Как можех да го забравя?

Така отново умът ми заработи, а още повече пръстите: прехвърлих старите си фишове и в главата ми блесна такава смайваща мисъл, че нямах търпение да не я споделя с Белбо.

На сутринта нахълтах в стаята му.

— Объркали са всичко. Объркали сме всичко.

— Кой е объркал? Успокойте се, Казобон. О, господи, пак ли Планът? За миг се поколеба. Има лоши новини от Диоталеви. Той не говори и аз се обадих в болницата, но там не пожелаха да ми съобщят нищо конкретно, защото не съм му бил роднина. А като няма роднини, кой ще се грижи за него? Не ми харесаха недомлъвките им. Доброкачествено е, казаха, но лечението не било достатъчно, трябвало да постъпи за около месец, а можело и да се опита хирургическа намеса… С други думи, нещо крият и тази история все по-малко ми харесва.

Не знаех какво да отговоря, започнах да разлиствам някакъв ръкопис, за да залича спомена от триумфалното си нахълтване. Но пък Белбо не издържа. Беше като комарджия, на когото изведнъж са показали ново тесте.

— По дяволите, извика. Все пак животът продължава. Казвайте.

— Объркали са всичко. И ние сме объркали всичко или почти всичко. И така: Хитлер прави знаем какво с евреите, но тайната си остава тайна. Окултистите от цял свят в продължение на векове учат иврит, изцеждат Кабалата отвсякъде и какво постигат? Само умението да съставят хороскопи. Защо?