По дяволите. Все пак боли. Търпение; като умра, ще го забравя.

Вече е късна нощ. А тръгнах от Париж сутринта и оставих там сума следи. Вече са отгатнали къде съм. След малко ще пристигнат. Бих искал да напиша всичко, което си мислих през този следобед. Но ако Те го прочетат, ще извлекат от него още някаква завъртяна теория и ще се мъчат цяла вечност да разгадаят тайното послание, скрито зад тази моя история. Не е възможно, ще си кажат, този човек да ни е разправил всичко това, за да ни опише само как се е пошегувал с нас. Не, може той да не го е знаел, но Висшето Същество ни е изпратило послание чрез неговото незнание.

Но дали ще съм го написал, или не, е все едно. Те ще търсят друг смисъл и в мълчанието ми. Устроени са така. Слепи за Откровението. Малхут си е Малхут, и толкова.

Но върви им разправяй. Не вярват.

Затова по-добре да стоя тук, да ги чакам и да гледам хълма.

Толкова е хубав.

© 1988 Умберто Еко

© Иван Иванов, превод от италиански

© Любен Любенов, превод от италиански

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault, 1988

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/872]

Последна редакция: 2008-09-07 15:09:13