— Facies hermetica — уточни Диоталеви.

— Така ли? Добре, значи ме разбирате. Когато някой влезе да търси някоя книга, да речем, със заклинания срещу зли духове, те веднага съветват продавача да предложи на клиента определено заглавие, което, естествено, се оказва, че липсва в книжарницата. А ако се разприказваш с тях и ги питаш дали от въпросната книга ще има ефект, усмихват се отново снизходително, като че говорят с дете, и ти обясняват, че човек много трябва да внимава с този род неща. След това започват да ти изброяват случаи, при които дяволите са сторвали ужасяващи неща на техни познати, ти се изплашваш, а те те успокояват, като казват, че в повечето случаи е ставало дума само за истерия. Общо взето, никога не знаеш дали си вярват, или не. Понякога книжарите са ми подарявали ароматични пръчици, а веднъж един ми даде една ръчичка от слонова кост против уроки.

— Ако искаш, каза й тогава Белбо, като обикаляш по тези места, запитай дали знаят нещо за тази нова поредица на „Мануцио“ и дори им покажи дипляната.

Лоренца си тръгна, отнасяйки със себе си десетина дипляни. Смятах, че през следващите седмици и тя ще работи усърдно като нас, но не си представях, че нещата ще се развият толкова бързо. Само след няколко месеца госпожа Грация вече не можеше да удържа диаболистите, както бяхме нарекли онези „сефета“, които се занимаваха с окултизъм. И както прилягаше на тяхната природа, те бяха легион.

Имахме късмет и още първият ни разговор беше на много високо равнище, поне за нашето посвещаване.

За случая тройката се беше събрала: Белбо, Диоталеви и аз, и при влизането на госта едва сдържахме вика на изненада: гостът имаше същата facies hermetica, описана от Лоренца Пелегрини, и на всичко отгоре беше облечен в черно.

Влезе, оглеждайки се с подозрение, и се представи (професор Каместрес). На въпроса „професор по какво?“ отвърна с жест, с който сякаш ни приканваше към дискретност.

— Ще ме извините — каза, не зная дали се занимавате с този въпрос от чисто техническа, търговска гледна точка, или сте свързани с някое общество на посветени…

Успокоихме го.

— Не смятайте, че съм прекалено предпазлив, продължи той. Но не бих искал да влизам във връзка с някой от ОТО. — И забелязвайки нашето недоумение, поясни: — Ordo Templi Orientis 209, сборището на последните псевдопоклонници на Алистър Кроули… Виждам, че нямате нищо общо с… Още по-добре, няма да сте с предубеждения. — Прие поканата да седне.

— Защото вижте, изследването, което искам да ви покажа, най-смело се противопоставя на Кроули. Всички ние, включително и аз, продължаваме да почитаме откритията на Liber AM vel legis, книга, която, както може би знаете, е била продиктувана на Кроули през 1904 година в Кайро от един висш разум на име Айваз. Този текст почитат и до днес последователите на ОТО с неговите четири издания, от които първото предхожда с девет месеца избухването на Балканската война, второто предхожда с девет месеца Първата световна война, третото предхожда с девет месеца китайско-японската война и четвъртото предхожда с девет месеца Гражданската война в Испания…

Не можах да се сдържа да не чукна на дърво. Той забеляза и се усмихна:

— Разбирам безпокойството ви. Понеже това, което ви нося сега, би било петото издание на тази книга, смятате, че нещо може да се случи след девет месеца? Нищо няма да се случи, уверявам ви, защото това, което ви предлагам, е разширен вариант на „Liber legis“, тъй като имах щастието да бъда посетен не от обикновен висш разум, а от самия Върховен Княз, и по-точно от Хоор-паар-Краат, който освен това е мистичният двойник или близнак на Ра-Хоор-Куит. Единствената ми грижа, именно за да предотвратя злощастни последици, е моят труд да излезе преди равноденствието.

— Това не е толкова неизпълнимо, окуражи го Белбо.

— Много се радвам. Тази книга ще вдигне голям шум сред посветените, защото, както можете да предположите, моят мистичен извор е по-сериозен и по-достоверен от този на Кроули. Не зная как Кроули е могъл да приложи ритуалите на Звяра, след като не държи сметка за Литургията на Меча. Само размахвайки меча, човек може да разбере какво представлява Махапралая, тоест Третото око на Кундалини. И освен това в неговата аритмология, която изцяло се основава на Числото на Звяра, липсват 93, 118, 444, 868 и 1001, с други думи, Новите Числа.

— А какво означават те? — запита Диоталеви, силно заинтригуван.

— О, отвърна професор Каместрес, — както казва още първата „Liber legis“, всяко число е безкрайно и няма разлика.

— Ясно, каза Белбо. — Но не мислите ли, че всичко това е твърде непонятно за обикновения читател?

Каместрес почти подскочи на стола си.

— Но то е абсолютно необходимо. Който проникне в тези тайни без нужната подготовка, ще пропадне в Бездната! Правейки ги достояние на всички, вярвайте ми, аз вече рискувам твърде много. Намираме се в областта на боготворенето на Звяра, но аз съм много по-радикален от Кроули, ще видите моите страници върху congressus cum daemone 210, предписанията за обстановката в храма и плътското сношаване на Пурпурната Дева със Звяра, който тя язди. Кроули е спрял на плътското сношаване, наречено противоестествено, докато аз се стремя да изведа ритуала отвъд Злото, както го разбираме ние, докосвам се до неприемливото, до абсолютната чистота на Магията, до крайния праг на Бас-Аомгн и на Са-Ба-Фт…

На Белбо не му оставаше нищо друго, освен да проучи финансовите възможности на Каместрес. Направи го чрез големи словесни спирали и накрая се разбра, че професорът, също като Браманти, нямаше никакво намерение да се самофинансира. Тогава настъпи фазата на натиска, с мекото настояване да остави ръкописа си за една седмица, тъй като трябвало да бъде рецензиран, а после всичко щяло да се реши. Но в този момент Каместрес притисна ръкописа до гърдите си и заяви, че никога не е бил приеман с такова недоверие, и излезе, давайки ни да разберем, че разполага с необикновени средства, за да ни накара да съжаляваме, че сме го обидили.

За кратко време обаче получихме десетина ръкописа от сигурни „сефета“. Необходимо беше да направим внимателен избор, тъй като сега щяхме да ги продаваме. Изключено бе да ги изчетем всички — преглеждахме съдържанието в края, хвърляхме един диагонален поглед и после си разменяхме впечатленията.

— Открих един текст за изчезналите цивилизации и тайнствените страни, предложи Белбо.

— Изглежда, че първоначално близо до Австралия е съществувал някакъв континент Му и че оттам са тръгнали големи миграционни разклонения. Едно тръгнало към остров Авалон, друго — към Кавказ и към изворите на Инд, после идват келтите, основателите на египетската цивилизация и накрая — Атлантида…

— Остаряла работа, възразих.

— Мога да ви намеря колкото си искате господа, които са писали книги за континента Му.

— Но тази може би си струва. Освен това в нея има една чудна глава за гръцките миграции в Юкатан и разказва за барелефа на един воин в Чичен Ица 211, който приличал на римски легионер. Като две капки вода…