— Ето го повода за процеса срещу Галилей, отбеляза Диоталеви. Църквата е подушила в негово лице Тамплиера.

— Не, възрази Белбо, по-скоро кардиналите, осъдили Галилей, са били агенти на Тамплиерите, внедрени в Рим, и са бързали да запушат устата на проклетия тосканец, Тамплиер предател, който от чиста фукня раздрънкал всичко четиристотин години преди срока на Плана.

Във всеки случай с това откритие се обясняваше защо под Махалото тези изкусни зидари бяха очертали един лабиринт, стилизирано изображение на системата на подземните токове. Започнахме да търсим какво може да изразява лабиринтът в Шартр: слънчев часовник, Роза на ветровете, схема на кръвообращението, слузестата кривуличеща следа на Змията? Не, Глобална карта на токовете.

— Добре, да предположим, че Тамплиерите са използували Махалото, за да посочат Пъпа. Вместо лабиринта, който е все пак само абстрактна схема, на пода поставяме картата на света и решаваме примерно, че точката, белязана от шипа на Махалото в определен час, е тази, в която се намира Пъпът. Но къде?

— За мястото няма съмнение: то е „Сен Мартен-де-Шан“, Убежището.

— Да, но, заяде се Белбо, да предположим, че в полунощ Махалото се люлее по оста, да речем, Копенхаген-Кейптаун. Къде ще бъде Пъпът, в Дания или в Южна Африка?

— Забележката е правилна, казах. Но нашият диаболист твърди освен това, че на един витраж в Шартр съществува процеп, през който в определен час на деня един слънчев лъч прониква и осветява винаги едно и също място, винаги определена плоча на пода. Не си спомням точно какъв беше изводът му, но във всеки случай ставало дума за голяма тайна. Ето го механизма. В хора на „Сен Мартен“ също има прозорец с процеп в точката, където две цветни или матови стъкла са споени с металната рамка. Било е изчислено до милиметър и вероятно от шестстотин години винаги има някой, който си прави труда да следи дали всичко е в ред. При изгрев слънце в определен ден на годината…

— … който може да бъде само сутринта на 24 юни, деня на Свети Йоан, празник на най-дългия летен ден…

— … точно така, и в този ден и този час първият слънчев лъч, който прониква през прозореца, осветява Махалото и мястото, където Махалото се намира в момента, именно в тази точно определена точка на картата е Пъпът!

— Идеално, каза Белбо. Но ако е облачно?

— Изчаква се следващата година.

— Извинявайте, каза Белбо. Нали последната среща е в Йерусалим? Не трябва ли Махалото да е окачено на купола на Омаровата джамия?

— Не, убедено отвърнах аз. В някои точки на земното кълбо Махалото извършва своя цикъл за 36 часа, на Северния полюс ще му трябват 24 часа, на екватора плоскостта на люлеенето му никога няма да се промени. Следователно мястото е от голямо значение. Ако Тамплиерите са направили своето откритие в „Сен Мартен“, техните изчисления са валидни само за Париж, защото в Палестина Махалото ще описва съвсем друга дъга.

— А какво доказва, че са направили откритието си в „Сен Мартен“?

— Обстоятелството, че са избрали „Сен Мартен“ за свое Убежище, че от абат Сейнт-Олбанс до Постел и до Конвента са го контролирали непрекъснато, че след първите експерименти на Фуко са поставили Махалото там. Основания — колкото искате.

— Но последната среща е в Йерусалим.

— Какво от това? В Йерусалим се сглобяват частите на посланието, а това не е работа за пет минути. После подготовката продължава една година и на следващия 23 юни шестте групи се срещат в Париж, научават най-сетне къде се намира Пъпът и запретват ръкави, за да завладеят света.

— Но има и друго, настояваше Белбо. Нещо ми куца. Всеки от тридесет и шестимата е знаел, че крайното разкритие се отнася до Пъпа. Махалото вече е било използувано в катедралите и не е представлявало тайна. Колко му е било на Бейкън, на Постел или на самия Фуко, защото без съмнение, щом е разклатил Махалото, значи и той е участвувал в кликата, та казвам, колко му е било, по дяволите, да сложи една карта на света на пода, като спазва посоките? Не сме на прав път.

— На прав път сме, отвърнах. Никъде в посланието не се казва главното, което никой не може да знае: каква карта да се използува!

— Трябва да имате предвид състоянието на картографската наука по времето на Тамплиерите, казах. През този век се разпространяват арабски карти, които между другото поставят Африка горе, а Европа долу. Това са мореплавателски пособия, общо взето, доста точни. Наред с тях се използуват и други карти, рисувани три-четири века по-рано, които все още са се смятали добри в училищата. Забележете, че за да се открие къде е Пъпът, не е нужна много точна карта, в смисъла, който днес даваме на тази дума. Достатъчно е да имаме карта със следната характеристика: веднъж ориентирана, да сочи Пъпа в точката, в която Махалото се осветява от първия слънчев лъч на 24 юни. Сега внимание: да предположим, като чиста хипотеза, че Пъпът е в Йерусалим. На нашите съвременни карти Йерусалим се намира на определено място, но и сега зависи от това как са проектирани. А кой знае с каква карта са разполагали нашите Тамплиери. Добре, но какво значение е имало това за тях? Нали не Махалото зависи от картата, а картата — от Махалото? Следите ли мисълта ми? Могла е да бъде най-щурата карта на света, стига само поставена под Махалото, съдбовният лъч да сочел сутринта на 24 юни точката, в която върху същата тази карта, а не върху някоя друга, да се намира Йерусалим.

— Но това не решава нашия проблем, каза Диоталеви.

— То се знае, нито нашия, нито този на тридесет и шестимата. Защото, ако не откриеш за коя карта става дума, за никъде не си. Да помислим първо за една карта, ориентирана канонически с изтока към апсидата и запада към кораба, защото църквите са ориентирани така. Сега да си измислим една хипотеза, каквато и да е: например, че в това съдбовно утро Махалото се намира в една зона някъде на изток, почти на границата с югоизточния квадрант. Ако беше циферблат, бихме казали, че Махалото показва пет и двадесет и пет. Приемаме ли я? Добре, да видим какво ще излезе. Запътих се към рафтовете, където бяха картографските книги.

— Ето ви тук за начало една карта от XII век. Тя копира разположението на картите под буква Т: горе е Азия със земния рай, вляво е Европа, а вдясно — Африка; тук освен Африка са сложили и Антиподите. Номер две: карта, вдъхновена от „Сънят на Сципион“ на Макробий 346, но която се повтаря в различни варианти до XVI век. Африка е малко тесничка, но здраве да е. Сега внимавайте. Ориентирайте двете карти по същия начин и ще забележите, че върху първата пет и двадесет и пет съответствува на Арабия, а върху втората — на Нова Зеландия, тъй като там са поставени Антиподите. Можеш да знаеш всичко за Махалото, но ако не знаеш коя карта да използуваш — загубен си. Посланието е съдържало свръхкодирани указания къде да се намери нужната карта, макар и нарисувана специално за случая. То е казвало къде да се търси тя, в кой ръкопис, в коя библиотека, абатство или замък. И може би Дий или Бейкън, или някой друг са успели да разгадаят посланието, кой ги знае? И то е казвало: картата е там и там, но междувременно при всичките събития тогава в Европа или абатството е изгоряло, или картата е била открадната и завряна кой знае къде. Може сега някой да я притежава, но да не знае за какво служи, или пък знае, че за нещо служи, но не знае точно за какво, и обикаля света да търси купувач. Представете си каква плетеница от предложения, лъжливи следи, послания, които говорят за друго, пък биват разчетени, сякаш се отнасяли до картата, и други послания, които отнасяли до картата, а биват разчетени, сякаш намеквали, знам ли, за произвеждането на злато. А може и някои да се мъчат да възстановят тази карта върху чисти предположения.