Белбо, изглежда, бе забравил случката с Лоренца. И аз му помагах да изгражда теорията си:

— В края на краищата можем да си обясним в тази светлина и дарбата на Хитлер да увлича тълпите. Като физика е бил един дребосък с пискливо гласче, как ли е карал хората да подлудяват? Трябва да е притежавал способности на медиум. Вероятно подготвен от някакъв тамошен друид, е умеел да контактува с подземните токове. И той е бил един биологичен менхир или колектор. Предавал е подземната енергия на своите последователи, събрани в Нюрнбергския стадион. За известно време е успявал, после са му се изтощили батериите.

— Поздравявам ви, Казобон, в своята наивност сте имали един верен проблясък на интуицията. Истинската и единствена идея-фикс на Хитлер са били подземните токове. Той е подкрепял така наречената Hohlweltlehre, учението за кухата земя.

— Деца, аз си тръгвам. Гастритът ме мъчи — заяви Диоталеви.

— Почакай малко, сега иде най-интересното. Земята е куха: ние живеем не отвън, върху нейната изпъкнала кора, а вътре в нея, върху вдлъбнатата й вътрешна повърхност. Това, което наричаме небе, е маса от газове с отделни по-светли участъци, която изпълва вътрешността на кълбото. Всички астрономически измерения трябва да се преразгледат. Небето не е безкрайно, а ограничено. Слънцето, ако съществува, е толкова голямо, колкото го виждаме, едно топче с диаметър от тридесетина сантиметра в центъра на земята. Гърците са подозирали всичко това.

— Всичко това си го измислил ти, каза отегчен Диоталеви.

— Измислил съм го, ама не! До тази идея е стигнал в началото на XIX век някакъв американец, Симс. По-късно, в края на века, я подхваща друг американец, някой си Тийд, който се опира на алхимични опити и на евангелието от Исая. След Първата световна война теорията е усъвършенствувана от един германец, не му помня името, който основава Движение на учението за кухата земя. Тогава Хитлер и неговите хора откриват, че тази теория пасва точно на техните принципи, и после, изглежда, сбъркали няколко изстрела на техните Фау–1 тъкмо защото пресмятали траекториите им, тръгвайки от хипотезата, че земната повърхност е вдлъбната, а не изпъкнала. Хитлер вече се е убедил, че е Царят на Света и че неговите първи помощници от нацисткия Генерален щаб са Непознатите Управници. И къде живее този Цар на Света? Вътре, под, а не отвън. И тъкмо защото тръгва от тази хипотеза, Хитлер решава да преобърне целия ред на търсенията, концепцията за крайната географска карта, начина за тълкуване на Махалото! Трябва да се съберат в едно шестте групи и да се направят отново всички изчисления. Спомнете си логиката на Хитлеровите завоевания… Първо искане, Данциг, за да има под своя власт класическата люлка на тевтонската група. След това завладява Париж, за да контролира Махалото и Айфеловата кула, влиза във връзка със синархическите групи и ги внедрява в правителството на Виши. После си гарантира неутралитета, а всъщност съучастничеството на португалската група. Четвърта цел, то се знае, е Англия, но тя е твърде трудна за постигане. Междувременно, прехвърляйки войната в Африка, се стреми да достигне Палестина, но и това не му се удава. Тогава се насочва към завладяването на павликянските територии, като нахлува на Балканите и в Русия. Когато решава, че държи в ръцете си четирите шести от Плана, изпраща тайно Хес в Англия с мисията да предложи съюз. Тъй като бейкънистите не се хващат на въдицата, идва му нова идея: тези, които съхраняват най-важната част от тайната, могат да бъдат само вечните врагове, евреите. И не е необходимо да ги търси в Йерусалим, където са останали много малко от тях. Липсващият къс от посланието на йерусалимската група не се намира в Палестина, а в някоя група от диаспората. И ето ви обяснението за Великото изтребление.

— В какъв смисъл?

— Но помислете малко. Представете си, че искате да извършите един геноцид…

— Моля ти се, прекъсна го Диоталеви, вече прекаляваме. Стомахът ме боли. Тръгвам си.

— Не бързай толкова. Когато Тамплиерите изкормваха сарацините, ти се забавляваше, защото е станало отдавна, а сега се възмущаваш като дребен интелектуалец. Ние се мъчим да прекроим историята и нищо не трябва да ни плаши.

Оставихме го да продължи, победени от неговия ентусиазъм.

— Това, което прави впечатление при геноцида на евреите, е протакането на процедурата. Първо ги държат да гладуват в лагерите, после ги събличат голи, след това душовете, после педантичното съхраняване на камарите от трупове и складирането на дрехите, описването на личните вещи… Всичко това не е рационално, ако въпросът е бил само да бъдат унищожени. Става рационално обаче, ако са търсели послание, което едно от тези милиони същества, йерусалимският представител на тридесетте и шест невидими, е носел скрито в подгъва на дрехата си, в устата си или татуирано на кожата… Единствен Планът обяснява необяснимата бюрократичност на геноцида! Хитлер претърсва евреите, за да открие следата, идеята, която ще му позволи да определи с помощта на Махалото точното място, където под вдлъбнатия свод, с който кухата земя обгръща сама себе си, се пресичат подземните токове. А те, внимавайте в съвършенството на концепцията, именно в тази точка се отъждествяват с небесните токове, с което теорията за кухата земя материализира, така да се каже, хилядолетната херметическа интуиция: което е отдолу е равно на онова, което е отгоре! Мистичният полюс съвпада със сърцето на земята, тайният чертеж на светилата е всъщност тайният рисунък на подземията на Агарта, няма разлика между рай и ад и свещеният Граал, този Lapis exillis, е в действителност Lapis ex coelis 393в смисъл, че е Философският Камък, който се ражда като обвивка, край, граница, хтоническо лоно на небесата! И когато Хитлер определи местонахождението на тази точка в центъра на земната кухина, който е съвършеният център на небето, той ще стане господар на света, на който е Цар по силата на расата си. Ето защо до последния момент отдън своя бункер той се надява, че ще успее да открие Мистичния Полюс.

— Стига, спря го Диоталеви. Вече съм съвсем зле. Боли ме.

— Наистина му е зле. Не е от идейния спор, обадих се аз.

Едва тогава Белбо сякаш разбра. Бързо стана, за да подкрепи приятеля си, който се облягаше на масата, полуприпаднал.

— Извинявай, увлякох се. Нали не ти прилоша от нещата, които наговорих? От двадесет години си знаем шегите, нали? Ама ти наистина не си добре, може би си прав и ще излезе някакъв гастрит. Да знаеш, че едно хапче „Меранкол“ ще те оправи. И една грейка. Хайде, ще те изпратя до вкъщи. Но после ти трябва лекар. Не е зле да се изследваш.

Диоталеви каза, че може да се прибере и сам с такси, че не е седнал да умира. Трябвало само да си легне. Щял да извика лекар. Честна дума. И че не му било станало лошо от историите на Белбо. Бил се усетил зле още предната вечер. Белбо, изглежда, се успокои и го изпрати до таксито.

Върна се угрижен.

— Като си помисля, от няколко седмици това момче не ми харесва. Има тъмни кръгове около очите… Но дявол да го вземе, аз вече от десет години трябваше да съм в гроба от цироза, а ето ме жив и здрав, пък той, който живее като аскет, е получил гастрит, а може би и нещо по-лошо, според мен ще излезе язва. По дяволите Планът. Тоя живот, дето го живеем, е живот на луди.

— Аз мисля, че от едно хапче „Меранкол“ ще му мине.

— И аз се надявам. Но ако си сложи и термофор, по-добре. Дано се оправи.