105
Claudicat ingenium, delirat lingua, labat mens. 399
(Лукреций, „За природата на нещата“, III, 453)
Навярно през тези дни Белбо се е помъчил да си даде сметка за това, което му се случва. Макар че строгостта, с която бе успял да се самоанализира, не е могла да го отклони от порока, превръщащ се за него в привичка.
име на файла: А ако е така?
Измисляне на План: Планът те оправдава дотам, че дори не си отговорен за самия него. Достатъчно е да хвърлиш камъка и да си скриеш ръката. Не би имало провал, ако наистина съществува План. Така и ти не получи Чечилия, защото архонтите са направили Анибале Канталамеса и Пио Бо неспособни да свирят на най-безобидния от медните инструменти. Избягал си от бандата на Канала, защото деканите са решили да те запазят за друго жертвоприношение. А човекът с белега притежава по-мощен талисман от твоя.
Един План, един виновник. Мечтата на рода. An Deus sit. 400Ако има вина, негова е. Онова, чийто адрес съм загубил, не е Краят, а Началото. Не е обектът, който трябва да се притежава, а е субектът, който притежава мен. Общо зло — почти добро, нали това казва Митът? (Детско стихче.)
Кой е написал тази мисъл (още една римичка), най-успокоителната на света? Нищо не може да ме разубеди, че този свят не е рожба на един мрачен Бог, на чиято сянка аз съм продължение. Вярата носи Абсолютен Оптимизъм. 401
Вярно е, прелюбодействувал съм (или не съм прелюбодействувал), но виновен е Бог, който не е успял да разреши проблема за злото. Хайде, да счукаме в хавана зародиша с мед и чер пипер. Господ го иска.
Щом трябва все пак да се вярва, нека бъде една религия, която не те кара да се чувствуваш виновен. Една несвързана, димяща, подмолна религия, която няма край. Подобна на роман, не на теология.
Пет пътя към една-едничка цел, какво разхищение. Вместо това един лабиринт, който да отвежда навсякъде и никъде. За да умреш красиво, живей в стил барок.
Само един несръчен демиург може да ни кара да се чувствуваме добри.
Ами ако космичният План не съществува?
Каква подигравка! Да живееш в изгнание, без някой да те е пратил. И то в изгнание от несъществуващо място.
Ами ако Планът съществува, но вечно ти убягва?
Когато религията отстъпва, помага й изкуството. Измисляш Плана като метафора на другия, неузнаваемия. И един човешки заговор може да запълни празнината. Не ми публикуваха „Сърце и страст“, защото не принадлежа на тамплиерската им мафия.
Да живееш, сякаш съществува План: камъкът на философите. Щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Ако Планът съществува, достатъчно е да се приспособиш към него.
Лоренца ме поставя на изпитание. Смирение. Ако имах смирението да призова ангелите, дори без да вярвам в тях, и да очертая верния кръг, бих намерил душевен мир. Може би.
Вярвай, че съществува тайна, и ще се почувствуваш посветен в нея, нищо не ти струва. Да създадеш една огромна надежда, която да не може да бъде изкоренена, защото няма корен. Ако нямаш прадеди, няма кой да казва, че си го предал. Една религия, която можеш да изповядваш, като й изменяш непрекъснато.
Като Андрее: да създадеш на шега най-голямото откритие в Историята, и докато другите затъват в него, да се кълнеш през остатъка от живота си, че не си бил ти.
Да създадеш една истина с размити контури: щом някой се опита да я уточни, анатемосваш го. Оправдаваш само който е по-мъгляв от теб. Да нямаш врагове отдясно.
Защо да пишем романи? Да пренапишем Историята. Която после да се осъществи.
Защо да не бъде в Дания, господин У. Ш.? Джим, Царя на Конопа, Йохан Валентин Андрее, Лукаматей, броди из Зондския архипелаг между Патмос и Авалон, от Бялата планина до Минданао, от Атлантида до Тесалия… На Никейския събор Ориген 402си отрязва тестисите и ги показва кървящи на отците от Града на Слънцето, на Хирам 403, който скърца със зъби, а в това време Константин впива хищните си нокти в кухите орбити на Робърт Флъд; смърт, смърт на юдеите от антиохийското гето. Dieu est mon droit. 404Развейте знамето. Бий, сечи вразите вековни, куркащи с черва отровни. Тръбни звуци — и ето пристигат Добродетелните рицари от Божия гроб, носейки забучена на пика главата на Мавъра, Ребисът, Ребисът! Магнитен Ураган, Кулата рухва, Рачковски се хили върху овъгления труп на Жак дьо Моле.
Не те притежавах, но мога да направя така, че цялата История да гръмне.
Ако проблемът е отсъствието на съществуващото, ако съществуващото е това, което се изрича по много начини 405, то колкото повече говорим, толкова повече съществуващо има. Мечтата на науката е съществуващото да бъде много малко, концентрирано и изразимо, Е=mc 2. Грешка. За да се спасиш още от началото на вечността, трябва да искаш да има нещо съществуващо, прието произволно. Като змия, стегната на възел от пиян моряк. Безвъзвратно.
Да измисляш, бясно, безумно да измисляш, без да се грижиш за връзките, така че после да не можеш да преразкажеш което си измислил. Просто предаване на щафета от образ на образ, като всеки води към другия, без спиране. Да разглобиш света в един буен танц от верижни анаграми. И освен това да вярваш в неизразимото. Не е ли това истинският прочит на Тората? Истината е анаграма на анаграмата. Anagrams=Ars Magna.
Трябва да се е случило през тези дни. Белбо бе решил да вземе на сериозно света на диаболистите не от излишък, а от недостиг на вяра.
Презирайки се поради негодността си да създава (през целия си живот е използувал незадоволените желания и ненаписаните страници като метафори едни на други, и всичко това под знака на някаква самовнушена и недоказуема низост), си е давал сметка, че изграждайки Плана, в действителност е създавал. Влюбил се е в своя Голем и в него е откривал утешение за себе си. Животът — неговият собствен живот и този на човечеството, като изкуство и по липса на изкуство, изкуството като лъжа. „Светът е създаден, за да се стигне до една книга (лъжлива).“ Но вече се е мъчел да повярва в тази лъжлива книга, защото все пак я беше написал. И ако заговорът наистина съществуваше, Белбо вече нямаше да бъде страхлив, победен, безволев.
Оттук дойде всичко, което се случи по-късно. Това, че той използуваше Плана, макар да знаеше, че е нереален, за да надвие един съперник, когото смяташе за реален. И после, когато забеляза, че Планът го оплита, сякаш наистина съществуваше или сякаш той, Белбо, беше направен от същата материя, от която бе направен и Планът му, отиде в Париж с цел да срещне откровението, реванша.
В плен на всекидневното угризение, задето години наред беше общувал със собствените си призраци, намираше облекчение в това, че съзира призраци, които се обективизират и са познати и на някой друг, пък бил той и негов враг. Нима бе тръгнал, за да се хвърли в устата на вълка? Разбира се, защото този вълк добиваше форма, беше по-истински от Царя на Конопа, може би и от Чечилия, може би и от самата Лоренца Пелегрини.
Болен от толкова неосъществени срещи, Белбо е чувствувал, че сега му е определена реална среща. И то по такъв начин, че той не можеше да я избегне от страхливост, защото беше притиснат към стената. Страхът го задължаваше да бъде смел. Измисляйки, той е създал принципа на реалността 406.
