Гледаше ни с навлажнени очи. Навлажнени бяха и устните и мустаците му, а с ръката си поглаждаше папката.
— Добре, каза Белбо, — тук се разглеждат етапите на един план, но какъв е той?
— Много питате. Ако знаех, щях ли да си разкривам картите. Но едно зная. Че в последния период се е случило нещо и планът не е изпълнен, иначе, уверявам ви, щяхме да узнаем. И мога дори да предположа защо. 1944-а не е лека година, Тамплиерите не са могли да знаят, че ще има световна война, която ще попречи на контактите.
— Извинете, че се намесвам, обади се Диоталеви, но ако съм разбрал правилно, веднъж като се разчупи първият печат, династията на неговите пазители не се увеличава. Тя расте само до разчупването на последния печат, за което е необходимо присъствието на всички представители на ордена. И следователно всеки век, или по-точно всеки сто и двадесет години, винаги имаме шестима пазители за едно място, тоест тридесет и шестима.
— Точно така, потвърди Арденти.
— Тридесет и шестима рицари за всяко от шестте места прави 216, чийто вътрешен сбор е 9. И понеже вековете са 6, да умножим 216 по 6 и получаваме 1296, чийто вътрешен сбор пък е 18, тоест три пъти шест, 666… Диоталеви може би щеше да продължи с аритметичното изобразяване на световната история, ако Белбо не го бе спрял с поглед, както прави една майка, когато детето й върши пакост. Но полковникът вече бе разпознал у Диоталеви посветения.
— Чудесно е това, което доказахте, господине. А и знаете, че 9 е броят на първите рицари, съставили ядрото на Храма в Йерусалим!
— Великото име на Бог, както се казва, Тетраграмата 118, добави Диоталеви, се състои от седемдесет и две букви, а седем и две прави девет. Но ще ви кажа още нещо, ако позволите. Според питагорейската традиция, чиято продължителка е Кабалата, сумата на нечетните числа от едно до седем е 16, а сумата на четните числа от две до осем — 20. И оттук: 20 + 16 = 36.
— Боже мой, боже мой, разтреперан повтаряше полковникът. — Знаех си, знаех си. Вие ме успокоявате. Вече съм близо до истината!
Не разбирах до каква степен Диоталеви правеше от аритметиката религия или от религията аритметика, а може би и двете, но пред себе си виждах един атеист, който се радваше на отвличането си в някое по-горно небе. Можеше да стане фанатик на рулетката (и щеше да е по-добре), а пък се стремеше да остане невярващ равин.
Сега вече не си спомням точно какво се случи след това, но Белбо се намеси със своя здрав разум и разруши магията. Оставаха още няколко реда, които полковникът да разтълкува, и всички искахме да го чуем. А вече беше шест часът. Шест часът, помислих си, което е и осемнадесет.
— Добре, каза Белбо. — Тридесет и шестима на век, крачка по крачка рицарите се приближават до откриването на Камъка. Но какъв е този камък?
— Как какъв? Става дума, разбира се, за Свещения Граал.
20
Средновековието очакваше героя на свещения Граал и времето, когато главата на Свещената Римска империя ще стане образ и въплъщение на самия Цар на Света. Невидимият император може би е бил именно това въплъщение и епохата на Средните векове е имала смисъл на епоха на Центъра… Невидимият и ненарушим Център, върховният господар, който трябва да се възправи, същият герой, отмъщаващ и правораздаващ, не е измислица за едно отмряло повече или по-малко романтично минало, а истината за тези, които днес могат законно да се наричат живи.
(Юлиус Евола, „Тайната на свещения Граал“, „Медитеране“, 1983, с. 23 и Епилог)
— Смятате, че става дума за свещения Граал? — информира се Белбо.
— Естествено. И не го казвам само аз. По въпроса за това каква е легендата за свещения Граал не смятам за необходимо да се разпростирам, разговарям с интелигентни хора. Рицарите на Кръглата маса, мистичното търсене на този вълшебен предмет, който според някои е съсъдът, съдържал Христовата кръв, отнесен във Франция от Йосиф Ариматейски, докато според други е камък с невидими свойства. Често свещеният Граал е описван като ослепителна светлина… Става дума за символ, отнасящ се до някаква сила, до източник на огромна енергия. Дава храна, лекува рани, ослепява, поразява като гръм… Лазерен лъч? Някои го отъждествяват с философския камък на алхимиците, но дори и да е така, какво представлява философският камък, ако не именно символ на някаква космическа енергия? Литературата по този въпрос е необятна, но лесно могат да се очертаят няколко неопровержими направления. Ако прочетете „Парсифал“ на Волфрам фон Ешенбах, ще се убедите, че свещеният Граал се пази в един замък на Тамплиерите. Дали Ешенбах е бил от посветените? Дали е бил човек непредпазлив, който е разкрил една тайна, а е било по-добре да я премълчи? Но това не е всичко. Свещеният Граал, пазен от Тамплиерите, е определян като камък, паднал от небето (ex coelis) или като изпратен в изгнание, във всеки случай отдалече, и някой беше намекнал дори, че може да е метеорит. Що се отнася до нас, ние сме убедени, че това е Камък. Но каквото и да представлява свещеният Граал, за Тамплиерите той символизира Целта или края на света.
— Извинете, намесих се, ако съдим по документите, там се казва, че на шестата среща рицарите трябвало да се намират близо или върху някакъв камък, а не да намерят камък.
— И това е още една тънка хитрост, още една блестяща мистична аналогия! Разбира се, шестата среща е върху камък и ще видим къде, но върху този камък, след като препредаването на плана и разчупването на печатите са извършени, рицарите ще знаят къде да намерят Камъка! А такъв е и цитатът от Евангелието: „Ти си камък и на тоя камък ще съградя Църквата Си. 119“
— Няма съмнение, че това е истината, намеси се Белбо. — Моля, продължавайте. Казобон, не прекъсвайте така господина. Нетърпеливи сме да чуем останалото.
— И така, продължи полковникът, дълго мислих върху очебийната връзка със свещения Граал и реших, че съкровището представлява голям радиоактивен къс материя, дори да е паднал от друга планета. Да разгледаме например историята с тайнствената рана на крал Амфориас… Прилича съвсем на рентгенолог, който твърде дълго се е подлагал на облъчване… И наистина, не бивало да бъде докосван. Защо? Помислете си за вълнението, което са изпитали Тамплиерите, когато пристигнали на брега на Мъртво море, вие го знаете: гъсти тежки води, на повърхността на които човек плава като сал, и с лечебни свойства… Може би са открили в Палестина някакъв склад на радиоактивно вещество, на уран, за който са разбрали, че не може да бъде използуван веднага. Отношенията между свещения Граал, Тамплиерите и катарите били изследвани научно от Ото Ран, оберщурмбанфюрер от СС, който посветил целия си живот на това да разсъждава усърдно върху европейската и по-конкретно арийска природа на свещения Граал, не искам да говоря за това как и защо е загубил живота си през 1939 година, но има хора, които твърдят… Е, мога ли да забравя какво се е случило на Инголф?… Ран доказва връзката между Златното руно на Аргонавтите и свещения Граал… С други думи, ясно е, че има нещо общо между мистичния свещен Граал от легендата, философския камък и онзи източник на огромна енергия, към който са се стремили привържениците на Хитлер в навечерието на войната и до последния си дъх. Забележете, че в един вариант на легендата за Аргонавтите те забелязали някакъв съд, повтарям, съд, който се реел във въздуха над Голямата планина с Дървото на светлината. Аргонавтите откриват Златното руно и техният кораб по чудо се озовава в средата на Млечния път, в северното полукълбо, където побеждава с помощта на Кръста, Триъгълника и Олтара и утвърждава сияйната природа на Вечния бог. Триъгълникът символизира Светата троица, Кръстът — божествената саможертва на любовта, а Олтарът е масата на Тайната вечеря, на която е бил сложен съсъдът на Възкресението. Келтският и арийският произход на всички тези символи е повече от очевиден.