— Какви предположения?

— Ами например за някои съответствия между микро– и макрокосмоса. Ето ви тук още една карта. Познайте откъде е. Взета е от втория трактат на „Историята на Двата Космоса“ от Робърт Флъд. Флъд е човекът на Розенкройцерите в Лондон, да не забравяме. И сега какво прави нашият Робърт Флуктибус, както обичал да се нарича? Той не ни дава карта, а една странна проекция на цялото кълбо от гледна точка на Полюса, става дума за мистичния Полюс, разбира се, и значи от гледна точка на едно идеално Махало, окачено на върховата точка на идеалния свод. Това е карта, създадена, за да бъде поставена под Махалото. Очевидно и неопровержимо. Как е възможно никой да не се е досетил!…

— Ами диаболистите са толкова бавни и туткави.

— А пък ние сме единствените достойни наследници на Тамплиерите. Но нека продължа: вие сте познали схемата, това пред вас е един въртящ се диск, подобен на тези, които Тритемий е използувал за своите шифровани послания. Това не е карта, а чертеж на машина за изпробване на различни варианти на карти, с цел да бъде намерена истинската. Флъд сам го казва в обяснението отдолу: „Това е първа скица на инструмент, върху нея трябва още да се работи.“

— Но нали точно Флъд упорито отричал въртенето на Земята? Как е могъл да мисли за Махалото?

— Ние имаме работа с посветени. Посветеният отрича това, което знае, отрича, че го знае, лъже, за да скрие тайната.

— Това би обяснило защо Дий се е занимавал толкова с кралските картографи. Не за да узнае „истинската“ форма на света, а за да възстанови измежду всички грешни карти единствената, която би могла да му послужи, тоест единствената „истинска“ за него.

— Не е зле, не е зле, поклати глава Диоталеви. Да откриеш истината, възстановявайки точно един лъжлив текст.

Перипетиите на шестте групи не се ограничавали само с търсенето на картата. В първите две части на посланието, тези, които се намирали в ръцете на португалците и на англичаните, Тамплиерите вероятно са намеквали за едно Махало, но схващането за махалото по онова време е било още твърде неясно. Едно е да увесиш къс олово на връв, друго — да изобретиш толкова прецизен механизъм, че да се осветява от слънцето точно във втория сектор. Затова Тамплиерите предвидили шест века. Бейкъновото крило се заема с тази работа и се опитва да привлече на своя страна всички посветени, с които отчаяно търси контакт.

Не е случайно обстоятелството, че именно човекът на Розенкройцерите Соломон дьо Ко пише за Ришельо трактат върху слънчевите часовници. След това, от Галилей нататък, се наблюдава трескаво изследване на механизма на Махалото. Привидно целта е то да се използува при определянето на географската ширина, но когато през 1681 година Хюигенс открива, че едно махало, което функционира точно в Париж, а в Кайен описва дъгата си със закъснение, веднага разбира, че всичко зависи от промяната в центробежните сили, дължаща се на земното въртене. И когато публикува своя „Horologium“ 347, в който разсъждава върху теориите на Галилей за махалото, кой го извиква в Париж? Колбер, същият, който извиква в Париж и Соломон дьо Ко, за да изследва подземията!

Когато през 1661 година Академията на Науката изпреварва заключенията на Фуко, само в разстояние на пет години Леополд Тоскански 348успява да я разпусне и веднага след това получава от Рим като висша награда кардиналския жезъл.

Но това не е всичко. Дори през следващите векове преследването на махалото продължава. През 1742-ра (година преди първата документирана поява на граф Сен-Жермен!) някой си Дьо Меран представя в Кралската Академия на Науките своя труд върху функцията на махалото; през 1756-а (когато в Германия се ражда Строгото Съблюдение на Храма!) друг един на име Бугер пише „за посоките, по които се движат всички свободно висящи оловни късове“. Откривах фантастични заглавия, като например това на Жан Батист Био от 1821 година: „Описание на всички геодезки, астрономически и физически наблюдения, извършени по нареждане на Френското бюро за географското местоположение в Испания, Франция, Англия и Шотландия, с цел определяне на разликите в земното притегляне и отклоненията по продължение на Парижкия меридиан“.

В Испания, Франция, Англия и Шотландия! И то във връзка с меридиана на „Сен Мартен“! А сър Едуард Сейбин, който през 1823 година публикува своето „Изложение върху експериментите за определяне формата на земята посредством отклоненията на Махалото при различни географски ширини“? А онзи тайнствен граф Фьодор Петрович Литке, който през 1836-а публикува резултатите от своите изследвания върху поведението на махалото по време на околосветско пътешествие по море? Което при това е финансирано от Имперската Академия на Науките в Петербург. Защо сега пък и руснаците?

А не е ли възможно друга група, естествено, последователи на Бейкън, да е решила да разкрие тайната на токовете без карта и без махало, разпитвайки отново, от самото начало, свистящия дъх на Змията? Ето че предположенията на Салон можеха да се окажат верни: горе-долу по времето на Фуко индустриалният свят, рожба на бейкъновото крило, започва прокопаването на тунели за метро в сърцето на много европейски метрополии.

— Така е, потвърди Белбо, деветнадесетият век е обладан от мисълта за подземията, Жан Валжан, Фантомас и Жавер, Рокамбол, голямо шетане по тунели и канали. О, Боже, сега като си помисля, цялото творчество на Жюл Верн може да е посвещаване в тайнствата на подземния свят! Пътешествие до центъра на земята, двадесет хиляди левги под водата, пещерите на Тайнствения остров, огромното подземно царство на Тъмната Индия! Дали не може да се начертае план на неговите фантастични пътешествия? Сигурно ще се окаже рисунка на извивките на Змията или пък карта на древните пътища в Англия, възстановена за всеки континент. Жюл Верн е изучавал отгоре и отдолу мрежата на телуричните токове.

Включих се и аз:

— Как се казваше главният герой на романа за Тъмната Индия? Джон Гарал, нали? Анаграма на Граал!

— Ние не сме фантазьори, ние гледаме реалистично на нещата. Жюл Верн е изпращал много по-недвусмислени сигнали. Робур Конкистадора, Р. К., Роза и Кръст. А Робур, прочетен наопаки, е Рубор, червеният цвят на розата…

Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди — другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р. К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази идея-фикс за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Път към Храма“? Ричард Крашоу 352. Ами Раниери деи Калцабиджи 353и Рик де Казабланка 354? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап 355също, макар че идват много по-късно…