40
Страхливецът мре приживе сто пъти…
(Шекспир, „Юлий Цезар“, II, 2)
200 Винаги съм забелязвал контраста между благоговението, с което Белбо работеше за своите авторитетни книги в „Гарамонд“, стремейки се да подготвя издания, с които да се гордее, и пиратството, с което не само допринасяше за оплитането на нещастниците в мрежата на „Мануцио“, но и изпращаше на улица Гуалди онези, които смяташе, че са недостойни за „Гарамонд“. Както например се готвеше да направи с полковник Арденти.
Работейки с него, често се бях питал защо приема това положение. Мисля, че не беше заради парите. Достатъчно добре владееше професията си, за да може да си намери по-добре платена работа.
Дълго смятах, че го прави, за да усъвършенствува познанията си за човешката глупост, и то като идеален наблюдател. Това, което той наричаше глупост, неуловимия паралогизъм, натрапчивия делириум, облечен в непоклатима обосновка, го очароваше и той непрекъснато го повтаряше. Но и то беше маска. Забавляваше се не той, а Диоталеви, може би с надеждата, че в някоя книга на „Мануцио“ един ден ще открие непозната комбинация на Тората. Само заради играта, заради забавата, заради шегата и любопитството се включих и аз, особено след като Гарамонд лансира „Проекта Хермес“.
За Белбо нещата са стояли по друг начин. Разбрах го, след като се разрових в неговите файлове.
име на файла: отмъщение, жестоко отмъщение
Винаги става така. Дори да има хора в редакцията, ме хваща за реверите, приближава лицето си до моето и ме целува. Целува ме както играе на флипер.
Знае, че се притеснявам. Но ме излага.
Никога не лъже.
— Обичам те.
— Ще се видим ли в неделя?
— Не, имам уговорка с един приятел…
— Искаш да кажеш с приятелка?
— Не, с приятел. Ти го познаваш, онзи, дето беше с мен в бара миналата седмица. Обещах му, как искаш да го излъжа?
— Не го лъжи, но не ме прави на… Моля те, сега имам среща с един автор.
— Новооткритият гений ли?
— Не, един нещастник, който трябва да бъде унищожен.
Нещастник, който трябва да бъде унищожен.
Отидох в „Пилад“ да те взема. Чаках те дълго, после тръгнах сам, иначе щях да пристигна, когато вече затваряха галерията. Там ми казаха, че сте отишли в ресторанта. Престорих се, че разглеждам изложбата, дотолкова изкуството е отмряло от времето на Хьолдерлин 201. Докато намеря ресторанта, изгубих още двадесет минути, защото собствениците на галерии винаги избират ресторанти, които ще се прочуят един месец по-късно.
Ти беше там, сред познатите лица, а до теб седеше мъжът с белега. Ти не се смути нито за миг. Погледна ме съучастнически и едновременно с това — как успяваш? — предизвикателно, сякаш казваше: „Е, и?“ Нахалникът с белега ме измери с очи, като че аз бях нахалникът. На другите им беше ясно, чакаха какво ще стане. Може би трябваше да намеря повод да се скарам. Щях да бъда победител, дори ако той се беше опитал да ме удари. Всички знаеха, че си с него, за да ме провокираш. Независимо от това дали щях да предизвикам разправия, или не, моята роля беше предопределена. При всяко положение аз играех театър.
Щом ще е театър, казах си, избирам изтънчената комедия.
Включих се весело в разговора, надявайки се, че ще се възхитят от моето самообладание.
Единственият, който се възхити, бях аз.
Човек е страхливец, когато се чувствува страхливец.
Отмъстителят с маска. Като Кларк Кент ще лекувам младите непризнати гении и като Суперман 202ще наказвам старите основателно непризнати гении. Ще правя всичко, за да използувам тези, които не са имали смелост като мен и не са съумели да се ограничат с ролята на зрители.
Възможно ли е? Да прекараш живота си, като наказваш тези, които никога няма да разберат, че са били наказани? Искал си да станеш Омир? Готово, нищожество, ела ми тук.
Ненавиждам тези, които се опитват да ми продават илюзии за любов.
41
Когато си спомним, че Даат се намира в точката, в която Бездната пресича Средния Стълб, че на връх Средния Стълб е Пътеката на Стрелата… и че там се намира и Кундалини, ще разберем, че в Даат се крие тайната на раждането и прераждането, ключът към появата на всяко нещо, осъществяваща се чрез разграничаването на двойките противоположности и тяхното сливане в нещо Трето.
(Даян Форчън, „Мистичната Кабала“, Лондон, „Братство на Съкровената Светлина“, 1957, 7, 19)
Но аз не трябваше да се занимавам с „Мануцио“, а само с чудесното приключение на металите. Впуснах се в търсене из миланските библиотеки. Най-напред се залавях с учебниците, картотекирах заглавията от библиографиите им и така стигах до старите томове, в които можех да намеря прилични илюстрации. Няма нищо по-тъпо от това да илюстрираш главата за космическите пътешествия със снимка на последната американска ракета. Господин Гарамонд ме бе научил, че в най-лошия случай трябва да предложа ангел от Гюстав Доре.
Събрах куп любопитни репродукции, но не бяха достатъчно. Когато се подготвя илюстрирана книга, за да се избере едно добро изображение, трябва да се отхвърлят най-малко десет. Получих разрешение да замина за четири дни в Париж. Нямаше да ми стигнат, за да обиколя всички архиви. Заминах заедно с Лия, пристигнахме в четвъртък, а влакът ни за връщане беше в понеделник вечерта. Направих грешка, че оставих Музея на занаятите за понеделник — оказа се, че точно понеделникът е почивният му ден. Много късно, пръснах се от яд.
Белбо се намръщи, но бях събрал толкова интересни неща, че решихме все пак да ги покажем на господин Гарамонд. Той разгърна репродукциите, много от които бяха цветни. После погледна фактурите и подсвирна:
— Скъпичко. Ние сме мисионери, работим за културата, разбира се, но не сме Червеният кръст, нещо повече, не сме УНИЦЕФ. Трябваше ли да купувате всичко това? Ето например този мустакат господин по гащета, дето прилича на Д’Артанян, заобиколен от разни магии и козирози, кой е, да не е Фантомас?
— Това са първите стъпки на медицината. Влиянието на зодиака върху различните части на тялото със съответните билки, включително минералите и металите. Учението за космическите точки. От времето, когато не са били ясни границите между магия и наука.
— Любопитно. А тази винетка какво значи? „Мойсеева философия“. Какво общо има Мойсей, не е ли прекалено древен?
— Това е диспутът за unguentum armarium или мазило срещу рани. Прочути медици цели петдесет години са спорили дали намазването на оръжието, с което е бил нанесен ударът, може да затвори раната.
— Луди хора. И на това са му викали наука?
— Не в смисъла, който разбираме ние. Спорили по този въпрос, защото отскоро били открити чудесата на магнетизма и били убедени, че съществува въздействие от разстояние. Както твърдяла и магията. И тогава, щом е въздействие от разстояние… Разбирате ли, грешили са, но Волт и Маркони — не. Какво са електричеството и радиовълните, ако не въздействие от разстояние?
— Я виж ти! Браво на нашия Казобон. Наука и магия, които вървят ръка за ръка, така ли? Велика мисъл. Можем да я използуваме, махнете малко от тези отвратителни машинарии и сложете повече Фантомасовци. Може разни демонични изображения, знам ли, и то на златен фон.
— Не бих искал да прекаляваме. Все пак това е чудесното приключение на металите. Странностите ще стоят добре само ако имат връзка с контекста.
— Чудесното приключение на металите трябва да бъде преди всичко история на неговите грешки. Слагаме една хубава щуротия и в текста отдолу пишем, че е невярно. Но все пак е съществувала и читателят се увлича, защото разбира, че и великите личности са откачали понякога като него.
