— В живота.

— Уча.

— Следвате в университета или учите?

— Няма да повярвате, но двете неща не си противоречат. Завършвам дипломната си работа върху Тамплиерите.

— О, какво ужасно нещо. Мислех, че е работа само за луди.

— Занимавам се с истинските. С документите от процеса. Но вие какво знаете за Тамплиерите?

— Работя в едно издателство, а в издателствата идва куцо и сакато. Занаятът на редактора е да прецени веднага кой е умен и кой — откачен. Почти винаги, като заговарят за Тамплиерите, се оказват луди.

— Съгласен съм. Името им е легион. 69Но не всички луди заговарят за Тамплиерите. Другите как ги разпознавате?

— Опит. Сега ще ви обясня, много сте млад. Всъщност как се казвате?

— Казобон.

— Не беше ли герой от „Мидълмарч“ 70?

— Не зная. Във всеки случай имало е един филолог от Ренесанса 71, мисля. Но не ми е роднина.

— Друг път ще говорим. Ще пиете ли още нещо? Още две, Пилад, благодаря. И така. На света има кретени, дебили, глупаци и луди.

— Намеквате ли за нещо?

— Да, за нас двамата например. Или поне, за да не се обиждате, за себе си. Но, общо взето, всеки, като се вгледаме, се числи към една от тези категории. Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, глупак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове.

— Idealtypen.

— Браво. И немски ли знаете?

— Сричам колкото за библиографиите.

— По мое време, когато човек знаеше немски, нямаше нужда дори да се дипломира. Прекарваше живота си, знаейки немски. Мисля, че днес е същото с китайския.

— Не го зная достатъчно, затова ще се дипломирам. Но говорехте за вашата типология. Какво е геният, Айнщайн например?

— Гений е онзи, който издига до връхната точка един от компонентите, като го подхранва с другите. Отпи и подхвърли: — Добър вечер, красавице, опита ли пак да се самоубиеш?

— Не, отвърна минаващата, сега съм в едно Общество.

— Браво, похвали я Белбо. После се обърна към мен: — Може да има и обществени самоубийства, не мислите ли?

— Да, но ставаше дума за лудите.

— Надявам се, че не взимате моята теория за чисто злато. Нямам намерение да оправям света. Обяснявах какво значи лудият за едно издателство. Теорията е ad hoc 72, разбрахме ли се?

— Разбрахме се. Сега черпя аз.

— Добре. Пилад, ако обичаш по-малко лед. Иначе действува много бързо. И така. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртящата се врата срещу движението.

— А как успява?

— Той успява. Затова е кретен. Не ни интересува, веднага се разпознава и никога не ходи по издателствата. Толкова за него.

— Ясно.

— Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебил е този, който винаги говори извън чашата.

— В какъв смисъл?

— Така. — И бодна показалеца си към цинка, встрани от чашата си. — Иска да говори за това, което е вътре в чашата, но каквото и да прави, говори извън нея. Ако искате с по-прости думи, дебил е този, който прави гафове, пита ви как е милата ви съпруга, когато тя току-що ви е напуснала. Става ли ясно?

— Става. Познавам доста такива.

— Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Но той не ни интересува, никога не е творческа личност, работата му е вторична и следователно той не предлага ръкописи на издателствата. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Мисля, че е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели. Необходим му е един салон Вердюрен или направо домът на Германт 73. Четете ли ги още тия неща, вие, студентите?

— Аз да.

— Дебил е например Жоашен Мюра, който строил своите офицери за преглед и вижда един с много отличия, от Мартиника. „Вие негър ли сте?“, пита го. „Тъй вярно, господин генерал!“, отговаря му оня. А Мюра: „Браво, браво, дерзайте!“ И така нататък. Разбирате ли? Извинете, но тази вечер празнувам едно историческо решение в моя живот. Престанах да пия. Още едно? Не ми отговаряйте, карате ме да се чувствувам виновен. Пилад!

— А глупакът?

— О, глупакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Или пък че всички атиняни са смъртни, всички жители на Пирея са смъртни, следователно всички жители на Пирея са атиняни.

— Което е истина.

— Да, но случайно. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения.

— Могат да се казват и грешни неща, стига разсъжденията да са правилни.

— И слава Богу! Иначе защо ще се мъчим да сме разумни животни?

— Всички големи антропоморфни маймуни произлизат от по-низши форми на живот, но хората също произлизат от по-низши форми на живот, следователно всички хора са големи антропоморфни маймуни.

— Не е лошо. Вече сме на прага, на който подозирате, че нещо не е в ред, но ви е необходим още труд, за да докажете какво и защо. Глупакът е изключително опасен. Дебилът веднага си личи (а да не говорим за кретена), докато глупакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение. Той е майстор на паралогизмите. Няма спасение за редактора, ще му трябва цяла вечност, за да го открие. Публикуват се много книги на глупаци, защото при първия контакт изглеждат убедителни. Пък и редакторът не е длъжен да разпознае глупака. Академията на науките не успява, че той ли?

— Не успява и философията. Онтологичното доказателство на свети Анселм 74е глупаво. Бърка съществуването в мисълта със съществуването в действителността.

— Да, но е глупава и противната теза на Гонилон 75: „Аз мога да мисля за един остров в морето, дори ако този остров не съществува.“ Бърка мисълта за възможното с мисълта за необходимото.

— Битка между глупаци.

— Разбира се. И Бог се забавлява като луд. Пожелал се е немислим само за да докаже, че Анселм и Гонилон са глупаци. Каква върховна цел за Сътворението, нещо повече, за самия акт, по силата на който Бог желае собственото си съществуване. Всичко с цел да се изобличи космическата глупост.

— Обкръжени сме от глупаци.

— Няма отърваване. Всички са глупаци, с изключение на вас и мен. Дори, за да не ви обидя, само на вас.

— Това има нещо общо с доказателството на Гьодел 76.

— Не знам, аз съм кретен. Пилад!

— Но сега е мой ред.

— После ще делим. Епименид Критски 77казва, че всички критяни са лъжци. Щом той, който е критянин, го казва, а познава критяните добре, значи е истина.

— Това е глупаво.

— Свети Павел. Посланието до Тит. 78И после: всички, които мислят, че Епименид е лъжец, не могат да не вярват на критяните, но критяните не вярват на критяните, затова никой критянин не смята, че Епименид е лъжец.

— Това глупаво ли е, или не?

— Сам решавайте. Казах ви, че е трудно да се открие глупакът. Един глупак може да получи и Нобелова награда.