Нито Моарейн, нито Егвиин обърнаха внимание на влезлите. Мъжете започнаха да събличат влажните си наметала, разположиха се около огнището и протегнаха ръце към жарта. Лан, който влезе последен, измъкна мехове с вода и кожени торби от една ниша в свода, измъкна отнякъде котле и се зае да приготвя чай. Той самият не обръщаше никакво внимание на женския разговор, но приятелите на Ранд скоро престанаха да трият ръце и зяпнаха към Моарейн, без да прикриват любопитството си. Моарейн и Егвийн се държаха така, сякаш не забелязваха присъствието им.

— Не — отвърна Моарейн на някакъв въпрос, който Ранд пропусна, докато се оглеждаше. — Верния извор не може да се изчерпи, както една река не може да се изчерпи от воденичното колело. Изворът е реката. Айез Седай са воденичното колело.

— Наистина ли смятате, че мога да се науча? — попита Егвийн. Лицето й светеше от възбуда. Ранд никога не беше я виждал толкова красива, нито толкова отдалечена от него. — Мога ли да стана Айез Седай?

Ранд скочи и удари главата си в ниския таван. Том Мерилин стисна ръката му и го дръпна да си седне на мястото.

— Не бъди глупак — измърмори веселчунът, изгледа косо жените — нито една от двете не им беше обърнала внимание — и погледна със съчувствие момъка. — Сега това е извън теб, момчето ми.

— Дете мое, — промълви нежно Моарейн. — Едва малцина могат да се научат да се докосват до Верния извор и да използват Единствената сила. Някои от тях могат да го научат в голяма степен, други — в по-малка. Ти си една от шепата жени по света, за които не е необходимо да се учат. Най-малкото, докосването до Извора ще те стигне, независимо дали го желаеш, или не. Но без обучението, което можеш да получиш в Тар Валон, ти никога няма да можеш да я преливаш напълно и не би могла да оцелееш. Мъжете, притежаващи способността да се докосват до вродения в тях сайдин, умират, разбира се, освен ако Червената Аджа не ги наамери и не ги опитоми…

Том изръмжа гърлено, а Ранд се помръдна притеснено на мястото си. Мъжете като тези, за които говореше Айез Седай, бяха рядкост — през целия си живот беше чувал само за трима такива и, слава на Светлината, не в Две реки — но злините, които причиняваха, докато Айез Седай ги намерят, бяха достатъчно големи и предизвикваха мрачни вести, като вестите за войни, за земетръси и за разрушени градове. Досега така и не беше разбрал с какво точно се занимават тези Аджа. Според сказанията това бяха кланове сред Айез Седай, които, изглежда, най-вече си устройваха заговори и воюваха помежду си, но за едно нещо всички сказания бяха категорични: основното задължение на Червената Аджа беше да предотврати ново Разрушение на Света и те го изпълняваха, като издирваха всеки мъж, който си е позволил дори да си помисли, че би могъл да овладее Единствената сила. Мат и Перин имаха такъв вид, сякаш изведнъж им се беше дощяло да са си у дома в креватите.

— …но някои жени също умират. Трудно е да се научиш без наставница. Жените, които не успеем да издирим, онези, които оцеляват, често стават… е, в тази част на света например може да станат Премъдра в селата си. — Айез Седай замълча умислена. — Старата кръв е силна в Емондово поле, а старата кръв пее. Разбрах каква си още в първия миг, когато те видях. Никоя Айез Седай не може да застане пред жена, която прелива или на която предстои да се промени, без да го почувства. — Тя зарови в малката си кесийка и измъкна синия камък със златната верижка, който преди това носеше на челото си. — Ти си много близо до своята промяна, до първото си докосване. Ще е по-добре за теб, ако аз те наставлявам в него. По този начин ще можеш да избегнеш… неприятните последици, които могат да сполетят ония, на които се наложи сами да си отворят пътя.

Егвийн се взря в камъка и очите й се разшириха.

— Това… това съдържа ли Силата?

— Разбира се, че не — сряза я Моарейн. — Нещата не съдържат силата, детето ми. Дори един ангреал е само инструмент. Това е само един красив син камък. Но той може да излъчва светлина. Ето.

Ръцете на Егвийн потрепнаха, когато Моарейн постави камъчето в ръцете й. Момичето понечи да се дръпне, но Айез Седай задържа дланите й с едната си ръка, а с другата я докосна по бузата.

— Вгледай се в камъка — тихо промълви Айез Седай. — По-добре е така, отколкото сама да се луташ. Изчисти ума си от всичко, освен камъка. Изчисти ума си и се понеси свободно. Тук е само камъкът и празнотата. Аз ще започна. Понеси се свободно и ме остави да те водя. Не мисли. Понеси се.

Ранд заби пръсти в коленете си и стисна здраво челюсти. „Тя трябва да се провали. Трябва.“

В камъка разцъфна светлина. Само една синкава искрица, и после угасна, не беше по-ярка от светлината на светулка, но той примигна, сякаш щеше да го заслепи. Егвийн и Моарейн се взираха в камъка с празни очи. Появи се нова искра, после друга, докато лазурната светлина не запулсира като живо сърце. „Това е от Айез Седай — помисли си той отчаяно. — Направи го Моарейн. Не беше Егвийн.“

Последно слабо просветване и камъкът отново потъмня и се превърна в онова, което си беше — обикновена скъпа дрънкулка. Ранд беше спрял да диша.

За миг Егвийн продължи да се взира в камъка, след това вдигна очи към Моарейн.

— Аз… струва ми се, че усетих… нещо, но… Може би сте се излъгали за мен. Съжалявам, че ви изгубих времето.

— Не си ми загубила времето, детето ми. — Тънка усмивка на задоволство премина по устните на Моарейн. — Последната светлинка беше само твоя.

— Нима? — възкликна Егвийн, а после отново потъна в униние. — Но тя едва се задържа.

— А сега се държиш като глупаво селско момиче. Повечето от тези, които пристигат в Тар Валон, трябва да се учат с месеци, докато постигнат това, което ти току-що направи. Можеш да стигнеш далече. Може би дори до Амирлинския трон един ден, ако се учиш и се трудиш упорито.

— Искате да кажете… — С радостен вик Егвийн прегърна Айез Седай. — О, благодаря ви. Ранд, чу ли? Аз ще стана Айез Седай!

Преди да заспят, Моарейн започна да коленичи поред до всеки и да поставя длани върху главата му. Лан изръмжа, че няма нужда от това и да не си хаби силите, но не се опита да я спре. Егвийн с нетърпение очакваше поредното изпитание, а Мат и Перин определено бяха изплашени, но също така не смееха да откажат. Том се дръпна рязко от ръцете на Айез Седай, но тя стисна побелялата му глава с изражение, показващо недвусмислено, че няма да търпи глупости. През цялото време веселчунът се мръщеше. Когато отдръпна ръцете си, тя се усмихна подигравателно. Той се намуси още повече, но видимо изглеждаше освежен, както и останалите.

Ранд се беше сврял в една ниша в неравната стена, надявайки се, че ще го пропуснат. Веднага щом отпусна гръб върху чворестите дървета, очите му понечиха да се склопят, но се насили да гледа. Затисна устата си с юмрук, за да заглуши прозявката си. Малко сън, час-два, и щеше да си е съвсем наред. Моарейн обаче не го пропусна.

Той примигна от хладината на дланите й върху лицето си и промърмори:

— Аз не…

Очите му се разшириха от удивление. Умората се оттече от него като вода от летен порой. Болката и възпаленията по тялото му се отвяха като смътен спомен и съвсем изчезнаха. Той се взря в нея с широко отворена уста. Жената само му се усмихна и отдръпна ръцете си.

— Край — промълви тя и се изправи с уморена въздишка. Младежът си припомни, че тя не може да направи същото на самата себе си. Всъщност тя само отпи няколко глътки от чая, отказа хляба и сиренето, които Лан настоятелно й подаде, и се сгуши на мястото си край огнището. Уви се в пелерината си и след миг вече спеше.

Останалите, с изключение на Лан, скоро също потънаха в сън, всеки където си беше намерил място да се изтегне, но Ранд не разбираше защо. Той лично се чувстваше така, сякаш беше прекарал цяла нощ в здрав сън. Но скоро, след като отново се облегна на гнилите дънери, той също потъна в дълбока дрямка. Когато Лан го дръпна да се събуди само час по-късно, се чувстваше така, сякаш беше спал непробудно най-малко три денонощия.