Моарейн се спря зад стола на Мат, постави ръка на рамото му и се надвеси, шепнейки нещо в ухото му. Никой не чу какво му каза, но напрежението се стопи от лицето му и той измъкна ръката си от сетрето. Айез Седай продължи и застана до Агелмар, с очи впити във Фейн. Амбулантът отново се сви и изгърби.

— Мразя го — проплака той. — Искам да се освободя от него. Искам отново да тръгна в Светлината. — Раменете му се разтресоха и сълзите бликнаха отново от очите му. — Той ме накара да го направя.

— Боя се, че той е нещо много повече от амбулант, лорд Агелмар — промълви Моарейн. — По-нищожен от човек, по-страшен от усойница и по-опасен, отколкото можете да си представите. Може да го изкъпят и след като поговоря с него. Нямам време за губене. Хайде, Лан.

Ранд спря да крачи край масата и хвърли поглед към приятелите си. Перин беше натрошил къшей хляб и разсеяно разместваше трохи по грубата повърхност на масата. Жълтите му очи се взираха немигащи в трохите, но изглежда, виждаха нещо, което се намираше далеч отвъд тях. Мат се беше присвил в стола си, полупритворил очи, и на лицето му се беше изписала полуусмивка. Нервна усмивка, някак си невесела. И от време на време несъзнателно докосваше камата от Шадар Логот през сетрето.

Лоиал поне изобщо не изглеждаше угрижен. Оглеждаше стените. Отначало бе застанал в средата на стаята зяпнал, въртейки се бавно в кръг; сега почти допираше широкия си нос в камъка и леко проследяваше някаква фуга с кутрето си, по-дебело и от най-едрия човешки палец. От време на време притваряше очи, сякаш допирът беше по-съществен от гледането. Ушите му потрепваха леко и той си мърмореше нещо на огиерски, сякаш беше забравил за присъствието на останалите.

Лорд Агелмар стоеше пред голямата камина и разговаряше тихо с Нинив и Егвийн. Веше добър домакин, умеещ да предразположи гостите си да забравят своите тревоги. Няколко от разказите му накараха Егвийн да се изкиска. А веднъж дори самата Нинив отметна глава и се разсмя гърлено. Ранд се стресна от неочаквания звук и отново подскочи, когато столът на Мат изтрещя на пода.

— Кръв и пепел! — изръмжа Мат. — Какво толкова я задържа? — Той изправи стола си и отново се сгуши в него, без да поглежда към околните. Ръката му пак се плъзна под сетрето.

Владетелят на Фал Дара го изгледа — погледът му обхвана за миг и Ранд и Перин, без изразът му да се промени — след което отново се обърна към жените.

— Милорд — говореше Егвийн така свойски, сякаш цял живот беше употребявала титли — аз мислех, че е просто Стражник, но вие го наричате Даи Шан и говорите за пряпорец на Златния жерав. Понякога се изразявате така, сякаш е едва ли не крал. Помня, че веднъж Моарейн го нарече последния Владетел на Седемте кули. Кой е той всъщност?

Нинив съсредоточено оглеждаше чашата в ръцете си, но Ранд забеляза, че се вслушва по-напрегнато и от Егвийн. Младежът се спря и се опита да чуе, без да създава впечатление, че подслушва.

— Владетелят на Седемте кули — произнесе Агелмар намръщено. — Древна титла, лейди Егвийн. Дори тази на Върховните владетели на Тийр не е по-стара, въпреки че титлата Кралица на Андор е древна почти колкото нея. — Той въздъхна и поклати глава. — Той не говори за това, но тази история е добре известна по Границата. Той е крал, или по-скоро е трябвало да бъде, ал-Лан Мандрагоран, Владетел на Седемте кули, Владетел на Езерата, некоронован крал на малкиерите. — Бръснатата му глава се вдигна и очите му блеснаха, сякаш изпитваше бащинска гордост. Гласът му заехтя по-мощен, изпълнен със сила. Всички в стаята вече можеха да го чуят, без да се напрягат. — Ние в Шиенар се наричаме Бранители на Границата, но само преди по-малко от петдесет години Шиенар не беше наистина част от Граничните земи. На север от нас, както и от Арафел, се намираше Малкиер. Копията на Шиенар ходеха на север, но тъкмо Малкиер възпираха Погибелта. Малкиер, Мирът да закриля спомена за нея и Светлината да освети нейното име.

— Значи Лан е от Малкиер — промълви тихо Нинив. Изглеждаше разтревожена.

Думите й не прозвучаха като въпрос, но Агелмар кимна.

— Да, лейди Нинив, той е синът на ал-Акир Мандрагоран, последния коронован крал на Малкиер. Питате се как е станал това, което е сега? В началото на всичко, може би, стои Лаин. Предизвикан, Лаин Мандрагоран, братът на краля, повел своите копия през Погибелта към Изпепелените земи, към самия Шайол Гул може би. Предизвикала го Бреан, жената на Лаин, поради завистта, която изгаряла сърцето й заради това, че на трона бил издигнат ал-Акир, а не Лаин. Кралят и Лаин били толкова близки, колкото може да са двама братя, близки като близнаци, дори след като кралското „ал“ било добавено към името на Акир, но ревността раздирала Бреан. Лаин бил възхваляван заради своите подвизи, и напълно справедливо, но дори и той не можел да засенчи славата на ал-Акир. Като човек и като крал, такъв като него се ражда веднъж на сто години, ако не и по-рядко. Мир да закриля паметта му и тази на ел-Леанна.

— Лаин загинал в Изпепелените земи с повечето от тези, които го последвали, мъже, които Малкиер трудно можела да си позволи да загуби, и Бреан обвинила за тяхната гибел краля, като твърдяла, че самият Шайол Гул можел да падне, ако ал-Акир бил повел останалите войски на север заедно с нейния мъж. За да си отмъсти, тя устроила заговор с Ковин Гемалан, наричан още Ковин Благосърдечния, за да заграбят трона за нейния син, Исам. Всъщност този Ковин Благосърдечния, бил голям герой, почти толкова прославен, колкото и ал-Акир, при това бил един от Великите лордове, но когато Великите лордове хвърляли пръчките, за да изберат новия крал, само две не му достигнали, за да се изравни с Акир, и той никога не забравил, че ако над Короноващия камък само двама мъже били поставили пръчки с различен цвят, тронът щял да се падне на него. Без друг да разбере, Ковин и Бреан изтеглили войски от Погибелта, за да завземат Седемте кули, оголвайки Граничните укрепления.

— Ала ревността на Ковин имала по-дълбоки корени. — В гласа на Агелмар се проквадна отвращение. — Благосърдечния, героят, чиито славни подвизи в Погибелта били възпявани нашир и длъж по Граничните земи, бил Мраколюбец. След като Граничните укрепления били отслабени, тролоците нахлули в Малкиер като потоп. Крал ал-Акир заедно с Лаин могли да сплотят и възстановят страната; били го правили и преди. Но ориста на Лаин в Изпепелените земи разтърсила хората и нашествието на тролоците съкрушило техния дух и волята им за съпротива. На твърде много хора. Числено превъзхождащият ги враг ги изтласкал във вътрешните земи.

— Бреан побягнала със сина си Исам и се натъкнала на тролоци, докато яздела с него на юг. Никой не знае със сигурност каква е съдбата й, но човек може лесно да се досети. Изпитвам съжаление само към момчето. Когато измяната на Ковин Благосърдечния излязла наяве и той бил заловен от младия тогава Джейин Чарин — вече наречен Джейин Бродяжника — и когато Благосърдечния бил доведен в Седемте кули, окован във вериги, Великите лордове поискали да бъде обезглавен и главата му да се набие на кол. Но тъй като бил вторият след ал-Акир и Лаин в сърцата на хората, кралят се изправил срещу него в двубой и го посякъл. Ал-Акир плакал, след като убил Ковин. Според някои той оплаквал своя приятел, който се бил предал на Сянката, а според други — оплаквал самата Малкиер.

Владетелят на Фал Дара тъжно поклати глава.

— Ал-Акир и неговата кралица ел-Леанна наредили да донесат невръстния им син Лан в люлката. В неговите бебешки ръце те поставили меча на малкиерските крале, същия меч, който носи и до днес. Оръжие, изработено от Айез Седай по време на Войната за Силата, Войната на Сянката, която сложила край на Приказния век. И помазали главата му с масло, и го нарекли Даи Шан, Увенчан с диадема Боен повелител, и го посветили за бъдещ крал на малкиерите, и от негово име произнесли древната клетва на малкиерските крале и кралици. — Лицето на Агелмар придоби суров вид, докато изговаряше думите, сякаш самият той беше произнасял тази клетва или някоя много подобна на нея. — „Да стоя насрещу Сянката, догде желязото е твърдо и камъкът стои на мястото си. Да защитавам Малкиер, догде остане и последна капка родна кръв. Да отмъстя за туй, що не може да бъде защитено.“ Думите отекнаха в стаята.