За миг Вишекула зяпна в златото, проблясващо под светлината на факлата му, после раменете му се свиха и той плахо се озърна към останалите пътници. Почти неразличима в мъглата, групата от Емондово поле го гледаше мълчаливо. С уплашен, нечленоразделен вик салджията грабна шепата монети от Лан, завъртя се и се затича в мъглата. Хората му се затекоха по петите му и факлите им се стопиха в мрака нагоре по течението на реката.

— Мисля, че нямаме повече работа тук — промълви Айез Седай, сякаш не беше се случило нищо необичайно. Повела бялата си кобила, тя се отдалечи от кея по полегатия бряг.

Ранд остана прикован на място, вгледан в скритата под мъгливата пелена река. „Може и да е станало случайно. Онзи каза, че няма въртопи, но…“ Той изведнъж осъзна, че другите вече са тръгнали, и бързо ги последва по ниския крайбрежен склон.

Само сред три разкрача мъглата се стопи и изчезна. Той отново спря и се обърна. Долу, над реката се простираше дебела сивкава пелена, а от другата страна блестеше ясното нощно небе, все още тъмно въпреки резките контури на лунния диск, които подсказваха, че скоро ще настъпи утрото.

Стражникът и Айез Седай стояха на място и си говореха до конете си, отвъд границата на мъглата. Останалите се бяха скупчили встрани. Дори на лунната светлина нервността им беше осезаема. Всички очи бяха вперени в Лан и Моарейн и всички, с изключение на Егвийн, се бяха отдръпнали, сякаш разкъсвани между страха да не загубят водачите си и нежеланието да се приближат прекалено до тях. Ранд преодоля няколкото последни разтега и застана до Егвийн, стиснал поводите на Облак. Тя му се усмихна. Не мислеше, че блясъкът в очите й е само от лунната светлина.

— Върви по реката, сякаш е очертана с писало — говореше Моарейн доволна. — Няма да намериш и десет жени в Тар Валон, които да могат да го постигнат без помощ. Да не говорим когато яздиш препускащ кон.

— Не че се оплаквам, Моарейн Седай — обади се със странен тон Том, — но нямаше ли да е по-безопасно да ни покрие малко по-далече, да речем до Бейрлон? Ако онзи драгхар погледне от другата страна на реката, ще загубим цялата преднина, което сме си осигурили досега.

— Драгхарите не са много умни, господин Мерилин — отвърна сухо Айез Седай. — Всяват ужас и са смъртно опасни, имат остри очи, но не са никак умни. Той ще съобщи на мърдраала, че от тази страна на реката е чисто, но че самата река е обгърната от мъглата в двете посоки. А мърдраалът ще прецени какво усилие ми е струвало. Би трябвало да предположи, че бягаме по реката, и това ще го забави. Ще му се наложи да раздели силите си. Мъглата ще се задържи достатъчно дълго, за да не е сигурен дали не бягаме поне донякъде по течението, с лодка. Бих могла вместо това да разпростра мъглата по посока на Бейрлон, но тогава драгхарът ще претърси реката само за няколко часа и мърдраалът ще разбере точно накъде сме се запътили.

Том изпъшка и поклати глава.

— Извинявам се, Айез Седай. Надявам се, че не съм ви обидил.

— Ааа, Мо… Айез Седай. — Мат млъкна и преглътна шумно. — Салът… такова… вие ли… искам да кажа… не разбрах защо… — Гласът му немощно заглъхна и тишината, която последва, беше толкова дълбока, че Ранд чуваше единствено собственото си дишане.

Резкият глас на Моарейн изпълни околната тишина:

— Всички искате обяснения, но ако започна да ви обяснявам всяко свое действие, няма да ми остане време за нищо друго. — Под лунните лъчи Айез Седай изглеждаше някак по-висока, сякаш беше надвиснала над тях. — Запомнете следното. Смятам да ви заведа здрави и читави в Тар Валон. Това е единственото, което трябва да знаете засега.

— Ако продължаваме да стърчим тук — намеси се Лан, — на драгхара няма да му се наложи да ни търси дълго по реката. Ако съм те разбрал добре… — И той поведе коня си нагоре по брега.

Стъпките на СГражника сякаш дръпнаха някаква пружина в гърдите на Ранд и той си пое дълбоко дъх. Забеляза, че останалите направиха същото, дори Том, и си спомни една стара поговорка: „По-добре да плюеш в очите на вълк, отколкото да срещнеш Айез Седай.“ Все пак малко се поотпусна. Моарейн не стърчеше над всички тях. Едва стигаше до раменете му.

— Ех, да можехме да отдъхнем малко — изтърси с плаха надежда Перин и придружи думите си с яка прозявка. Егвийн, сгушена до Бела, също въздъхна уморено.

Това беше първото оплакване, което Ранд бе чул досега от нея. „Може би най-сетне е разбрала, че всичко това не е чак толкова велико приключение.“ Но после гузно си спомни, че за разлика от него, момичето не беше спало последната нощ.

— Наистина имаме нужда от почивка, Моарейн Седай — обади се той. — В края на краищата яздим вече цяла нощ.

— Тогава да видим какво ще ни предложи Лан — отвърна Моарейн. — Хайде.

И ги поведе. Скоро стигнаха до тъмна купчина — някакъв отдавнашен речен разлив беше утаил камара дървета в огромен стегнат възел, образувайки здрава плетеница от прогнили трупи, клони и коренища. Моарейн спря. Изведнъж ниско сред черната купчина проблесна мъждива светлина и изпод дърветата се измъкна Лан с факла в ръка.

— Няма неканени гости — каза той на Моарейн. — А дърветата, които оставих, все още са сухи, тъй че успях да запаля огън. Можем да починем и да се стоплим.

— Очаквали сте да спрем тук? — възкликна изумена Егвийн.

— Мястото изглеждаше подходящо — отвърна Лан. — Обичам да съм подготвен, за всеки случай.

Моарейн взе факлата от ръката му.

— Ще се погрижиш ли за конете? Докато се оправиш, аз ще видя какво мога да направя с умората им. Но първо искам да поговоря с Егвийн. Егвийн?

Ранд изгледа двете жени, които се провряха и се скриха сред купчината дървесни стволове. Виждаше се нисък тунел, през който човек можеше да се промуши само с пълзене. Светлината на факлата изчезна.

Лан беше включил в припасите им торби със зоб, но не позволи на останалите да свалят седлата от конете. Свали само въжетата, които също беше включил в багажа им.

— Конете ще си почиват по-лесно без седла, но ако се наложи да тръгнем веднага, няма да имаме време да ги оседлаем.

— Нямат вид на много изморени — обади се Перин, докато наместваше торбата със зоба пред муцуната на коня си. Ранд се мъчеше с Облак — три опита, докато успее да намести торбата под носа на животното.

— Имат — отвърна Лан. — Е, все още могат да тичат. И ще тичат с пълна сила, ако ги оставим, докато се сринат мъртви от изтощение, без дори да усетят. Бих предпочел Моарейн Седай да не бе направила това, което им направи, но се налагаше. — Той потупа врата на жребеца си и конят сведе глава, сякаш одобряваики жеста на Стражника. — В следващите няколко дни трябва да ги щадим, докато се възстановят. Ще се наложи да ги яздим по-бавно, отколкото ми се иска. Но ако имаме късмет, и това ще е достатъчно.

— Това… — Мат шумно преглътна. — Това ли имаше предвид тя? За умората ни?

Ранд потупа врата на Облак и се вгледа с празен поглед напред. Въпреки всичко, което тя бе направила за Трам, не изпитваше никакво желание Айез Седай да използва Силата върху него. „О, Светлина, ами че тя просто потопи сала.“

— Нещо такова — усмихна се кисело Лан. — Но няма защо да се безпокоите, че и вие ще се изтощите до смърт. Освен ако нещата не станат много по-лоши, отколкото са сега. Приемете го просто като допълнителен нощен сън.

Пронизителният писък на драгхара изведнъж отекна над покритата с мъгла река. Дори и конете замръзнаха. Чу се огново, малко по-наблизо, и отново, пронизвайки черепа на Ранд като игла. После писъците заглъхнаха и съвсем се стопиха.

— Късмет — отрони Лан. — Тръгнал е да претърсва реката. — Той сви рамене и тонът му изведнъж стана делови. — Хайде да се пъхаме вътре. На мен също няма да ми дойде зле малко топъл чай и някой залък в стомаха.

Вмъкнаха се един по един през тунела. Моарейн и Егвийн седяха до огъня една срещу друга.

— Единствената сила — говореше Моарейн — идва от Верния извор, движещата сила на Сътворението, силата, заложена от Създателя, за да върти Колелото на Времето. — Тя вдигна ръце и долепи дланите си една към друга. — Сайдин, мъжката половина на Верния извор, и сайдар, женската половина, действат една срещу друга и в същото време заедно, осигурявайки тази сила. Сайдин — и тя вдигна лявата си ръка, след което я отпусна — е омърсен от докосването на Тъмния, като воден поток с тънка струя гранясала лой, наслоена отгоре. Водата продължава да е чиста, но не може да се докосне, без да докоснеш мръсотията. Само сайдар все още може да се използва безопасно. — Егвийн седеше с гръб към Ранд. Той не можеше да види лицето й, но тя с нетърпеливо любопитство се беше навела напред.