Ако и да беше притеснен от лошите вести, които им носеше, или от това, че е разбунил толкова тълпата, Фейн не го издаде. Само сви рамене и се почеса по носа с кокалестия си пръст.

— Колкото за това, може ли някой да каже със сигурност, преди да е свършило? — Замълча и огледа тълпата, предвкусвайки какъв ще е откликът при следващите му думи, като че ли му беше много забавно. — Това, което знам — продължи той небрежно, — е, че може да владее Единствената сила. Другите преди него не можеха. Но този може да прелива. Земята се разтваря пред нозете на враговете му, а яките градски стени рухват под вика му. Мълнии връхлитат, когато извика, и удрят там, където посочи. Това чух, и то от хора, на които вярвам.

Стъписаният народ замлъкна. Ранд се обърна към приятелите си. Перин явно си представяше неща, които не му харесваха, но Мат тръпнеше от възбуда.

Трам, чието лице изглеждаше малко по-напрегнато от обичайното, пристъпи до кмета, но преди да заговори, Евин Фингар изведнъж изписка:

— Той ще полудее и ще умре! Според преданията мъжете, които преливат Силата, полудяват и после чезнат от болест и загиват. Само жени могат да се докоснат до нея. Той не го ли знае?

— Ти да мълчиш, сополанко! — изръмжа Кен и размаха юмрук пред лицето му. — Дръж се прилично и остави тези неща на възрастните. Пръждосвай се веднага оттук!

— По-спокойно, Кен — сряза го Трам. — Момчето просто е любопитно. Не се дръж глупаво.

— Дръж се подобаващо за възрастта си — добави Бран. — И запомни най-после, че си член на Селския съвет.

Кен се навъси и каза ядосано:

— Знаете много добре за какви жени говори той. А вие престанете да ми се мръщите, Люхан и Кроуи. Това е почтено село. Не ни стига този Фейн да ни приказва за Лъжедракони, използващи Силата, ами сега и този обладан от Дракона глупав хлапак ще ми намесва и Айез Седай. За някои неща просто не бива да се говори и хич не ме интересува, че ще оставите онзи глупак, веселчуна, да ни плещи опасните си приказки. Тези работи нито са редни, нито са прилични.

— Не съм виждал, нито чувал или помирисвал нещо, за което не може да се говори — отвърна Трам, но Фейн още не беше свършил.

— Айез Седай вече са се намесили в тези неща — заговори отново амбулантът. — Част от тях са тръгнали на юг от Тар Валон. Щом той може да владее Силата, никой освен Айез Седай не може да го надвие, въпреки всички битки, които се водят, нито пък да се оправи с него, след като бъде надвит. Стига да бъде надвит, разбира се.

Някой сред тълпата простена на глас и този път дори Трам и Бран се спогледаха разтревожено. Хората се скупчиха на малки групички и някои от присъстващите се загърнаха зиморничаво в наметалата си, въпреки че вятърът беше поутихнал.

— Разбира се, че ще бъде надвит — извика някой сред тълпата.

— Най-накрая винаги ги надвиват, Лъжедраконите.

— Трябва да го надвият, нали така?

— Ами ако не го надвият?

Трам най-после успя да каже нещо в ухото на кмета и Бран надигна глас:

— Слушайте ме сега всички. Замълчете и ме чуйте! — Виковете отново заглъхнаха в глухо мърморене. — Всичко това минава границите на обичайните новини от външния свят. Трябва да бъде обсъдено от Селския съвет. Господин Фейн, ако ни последвате вътре в хана, бихме искали да ви поразпитаме.

— Една хубава халба с горещо вино точно сега няма да ми дойде никак зле — отвърна ухилено амбулантът, скочи от капрата на фургона, изтри ръце в дрехата си и с усмивка оправи гънките на наметалото си. — Ако обичате, погрижете са за конете ми.

— Оставете го да каже какво има още за разправяне! — надигнаха се сърдити гласове сред множеството.

— Не може така да го отвеждате! Жена ми ме прати да й купя куки за плетене! — викна Уит Конгар.

— Ние също имаме право да му зададем въпроси — извика някой от ладиите редици. — Аз…

Тихо! — изрева кметът и народът се стъписа. — След като Съветът го разпита, господин Фейн ще се върне тук да отговори на всичките ви въпроси. И да ви продаде колкото искате гърнета и куки. Хю! Тад! Приберете в конюшнята впряга на господин Фейн!

Трам и Бран пристъпиха от двете страни на амбуланта, останалите от Съвета се сбраха плътно зад тях и цялата група се изсипа в хана „Виноструй“, затваряйки плътно яката врата под носовете на първите от тълпата, които се опитаха да нахлуят заедно с тях. Тропането по вратата предизвика единствено вика на кмета отвътре:

— Разотивайте се по домовете си!

Ранд приседна на древната каменна основа пред портата на хана, придърпа наметалото около себе си и се загледа в залостената врата. Геалдан. Тар Валон. Самите имена звучаха странно и възбуждащо. Това бяха места, които му бяха известни единствено от вестите, донасяни от амбулантите, и от приказките на търговците. Айез Седай, войни, Лъжедракони. За тези неща се говореше в историите, разказвани късно през нощта, пред огнището, на запалената единствена свещ, хвърляща причудливи сенки по стената, докато вятърът блъска кепенците. Изобщо, той би предпочел да си има работа със зимни фъртуни и вълци. И все пак да живееш извън Две реки беше като да попаднеш сред приказка, разказвана от веселчун. Приключение. Дълго, безкрайно приключение. Цял живот приключения.

Селяните бавно започнаха да се разпръскват, като не спираха да мърморят и да клатят угрижено глави. Уит се беше заковал на място и зяпаше фургона, като че ли очакваше оттам да се появи втори амбулант. Най-сетне останаха само неколцина от по-младите хора. Мат и Перин пристъпиха към седналия Ранд.

— Не виждам как веселчунът ще може да надмине това — рече възбуден Мат. — Чудя се дали и ние някога ще можем да видим този Лъжедракон?

Перин поклати рошавата си глава.

— Никак не ми се ще да го видя. Някъде на друго място може би, но не и тук, в Две реки. Не и ако това значи война.

— Не и ако означава Айез Седай, също — добави Ранд. — Забравихте ли кой е причинил Разрушението? Дракона може и да го е започнал, но всъщност Айез Седай са разрушили света.

— Веднъж чух една приказка — отвърна бавно Мат. — От охранника на един изкупвач на вълна. Той рече, че Дракона ще се прероди в миг на превелика нужда за света, за да спаси всички ни.

— Е, ако е вярвал на това, е бил пълен глупак — отвърна убедено Ранд. — А пък ти си бил глупак, че си го слушал. — Гласът му не прозвуча сърдито. Ранд рядко се гневеше. Но понякога лековатите фантазии на Мат просто го вбесяваха и сега в думите му прозвучаха нотки на такова раздразнение. — Предполагам, че според него след това едва ли не ще заживеем в нов Приказен век.

— Не съм казал, че съм му повярвал — възрази Мат. — Просто го слушах. Нинив също го чу и направо очаквах, че ще ни съдере кожата, на мен и на охранника. Той, охранникът де, разправяше, че мнозина хора вярвали на това, само че ги било страх да го признаят, заради Айез Седай и Чедата на Светлината. След като Нинив скочи да ни насмете, повече дума не обели. Нинив го наклевети пред търговеца и онзи обеща, че повече няма да го взима със себе си.

— И добре е направил — кимна Перин. — Дракона щял да ни спаси? Все едно че слушам някой от Коплинови.

— Каква ще да е тази нужда, в която трябва да изпаднем, че да трябва самият Дракон да ни отървава от нея? — промълви замислено Ранд. — Все едно да поискаш помощ от Тъмния.

— Е, това не ми каза — отвърна Мат притеснено. — Не е споменавал и за Приказния век. Напротив, каза, че светът ще се разпадне с появата на Дракона.

— Това ще ни спаси, няма що — намеси се сухо Перин. — Още едно Разрушение.

— Да ме изгори дано! — изръмжа Мат. — Само ви казвам какво ми разказа охранникът.

Перин поклати глава.

— Само дано Айез Седай и този Дракон, лъжлив или не, си стоят там, където са. Може пък така Две реки да си останат пощадени.

— Мислите ли, че наистина са Мраколюбци? — Мат се беше навъсил умислен.

— Кой? — попита Ранд.

— Айез Седай.

Ранд погледна Перин, който само сви рамене.

— Според преданията… — почна бавно едрият младеж, но Мат го прекъсна: