Амбулантът обърна на Селския съвет точно толкова внимание, колкото и на селяните, ще рече — почти никакво. Кимаше разсеяно, без да поздравява някого определено. Усмихваше се, без да говори, и махваше небрежно с ръка на хора, с които беше в малко по-приятелски отношения.

Настояванията на хората да започне да разказва станаха по-твърди, но Фейн изчакваше нетърпението на тълпата да нарасне до очакваните от него размери, като се суетеше с разни дреболии на капрата. Единствено членовете на Съвета мълчаха, пазейки достойнството, отговарящо на положението им, но облаците пушек от лулите издаваха нетърпението им.

Ранд и Мат си пробиха път през тълпата, докато не се озоваха зад Съвета.

— Мислех, че ще си останете горе във фермата и ще пропуснете празника — извика сред околната глъч Перин Айбара на Ранд.

Половин глава по-нисък от Ранд, къдрокосият калфа на ковача беше толкова едър, че изглеждаше един път и половина по-широк от обикновен мъж и ръцете и мишците му можеха да се мерят дори с тези на самия майстор Люхан. Лесно можеше да си пробие път през любопитната тълпа, но това не беше в нрава му. Пристъпваше бавно и непрекъснато се извиняваше на околните, които сякаш не забелязваха нищо освен амбуланта, и гледаше да не сбута някого, докато се приближаваше към Ранд и Мат.

— Представяте ли си! — каза той, когато най-после стигна до тях. — Бел Тин и амбулант едновременно. Бас държа, че ще има и фойерверки.

— Ти още нищо не знаеш — засмя се Мат.

Перин го изгледа с подозрение, след което погледна въпросително Ранд.

— Прав е — извика му в отговор Ранд и посочи прииждащата и шумяща наоколо тълпа. — По-късно. Ще ти обясня по-късно. По-късно, рекох!

В този момент Падан Фейн се изправи на капрата, тълпата в миг замлъкна и последните думи на Ранд отекнаха сред внезапно настъпилата тишина. Амбулантът тъкмо беше вдигнал ръката си в драматичен жест и понечваше да отвори уста. Всички присъстващи извърнаха очи към Ранд. Кокалестият дребен човечец, приготвил се вече да види как всички са зяпнали при първите му думи, изгледа остро младежа.

Ранд се изчерви и съжали, че ръстът му не е колкото на Евин, та да не стърчи толкова пред хорските погледи. Приятелите му също се присвиха неловко. Едва миналата година Фейн ги беше забелязал за първи път и им беше обърнал внимание като на зрели мъже. Обикновено Фейн не удостояваше с никакво внимание хлапаците, които не можеха да купят нещо по-голямо от стоката му. Ранд се надяваше, че няма отново да бъде принизен до положението на дете в очите на амбуланта.

Фейн въздъхна тежко и се уви плътно в наметалото си.

— А, не. Не по-късно — викна амбулантът и отново вдигна ръка във величествена поза. — Ще ви кажа туй, що е за казване, още сега. — Докато говореше, той правеше широки жестове с ръце и сякаш сипеше думите си към тълпата. — Вие тук, в Две реки, си мислите, че си имате грижи, нали тъй? Е, целият свят си има грижи, от Погибелта на юг до Морето на бурите, от Аритския океан на запад до Айилската пустиня на изток. Че и отвъд. Зимата, ще ми кажете, тук била по-люта от всякога, толкова люта, че кръвта на пача да стане и кости да се трошат? Не е така! Зимата беше люта навсякъде. В Граничните земи биха ви завидели за тукашната зима. Но пролетта не идва, това ли ще ми кажете? Вълци били изяли овцете ви? А може би вълци са нападали и хора? Така ли? Е, добре. Пролетта закъсня навсякъде. Вълци има навсякъде и всички са гладни за каквато и ще да е плът, в която да забият зъби, било то овча, кравешка или човешка. Но има и по-лоши неща от вълците или зимата. Има хора, които биха се радвали да имат вашите дребни грижи. — И той направи пауза, изчаквайки отклика на онемялата тълпа.

— Че какво по-лошо може да има от вълците, дето убиват овци и хора? — настоя Кен Буйе. Останалите го подкрепиха с ропот.

— Хора, които убиват хора. — Зловещите нотки в отговора на амбуланта усилиха ропота сред стреснатата тълпа и той продължи: — Война, искам да кажа. В Геалдан има война. Война и безумие. Снеговете в Далинския лес са почервенели от човешка кръв. Гарвани и гарванов грак изпълват въздуха. Войски са тръгнали на поход към Геалдан. Държави, велики кралства и велики мъже изпращат воините си на бран.

— Война ли? — Устата на майстор ал-Вийр се изкриви при произнасянето на тази необичайна дума. Никой в Две реки си нямаше и най-малка представа от война. — Че за какво са във война?

Фейн се ухили и на Ранд му се стори, че се надсмива над затънтеността и невежеството на съселяните му. Амбулантът се надвеси, сякаш с намерение да сподели някаква тайна с кмета, но го изшептя така, че да се чуе и разнесе сред цялата тълпа.

— Вдигнат е пряпорецът на Дракона. Отвсякъде се стичат хора да го възпрат. И други — да го подкрепят.

Народът ахна.

— Дракона? — изстена някой сред селяните. — Тъмния се е измъкнал на свобода и е нападнал Геалдан!

— Не е Тъмния — изръмжа Харал Люхан. — Дракона не е Тъмния. А и освен това този е Лъжедракон.

— Чакайте да чуем какво има да каже господин Фейн — намеси се кметът, но хората не можаха да се успокоят толкова лесно. Викаха от всички страни, мъже и жени, без да се слушат един друг.

— Все същата лошотия като Тъмния!

— Нали Дракона е разрушил света, че кой друг?

— Той го е започнал! Той е докарал Времето на лудостта!

— Знаем ги ние пророчествата! Когато Дракона се прероди, най-лошите кошмари ще ти се сторят най-невинни сънища!

— Ама този е само един от поредните Лъжедракони. Не може да е друго!

— Че каква е разликата? Не помните ли последния Лъжедракон? И той започна война. Хиляди души загинаха, така ли е, Фейн? Той обсади Иллиан.

— Дошло е времето на Злото! Никой не беше се обявявал за Преродения Дракон от двайсет години, а сега ги имаме трима, само за последните пет години. Зли времена! Вижте само какво е времето!

Ранд, Мат и Перин се спогледаха. Очите на Мат бяха грейнали от възбуда, но Перин се беше намръщил загрижено. Ранд помнеше всички приказки за мъже, самообявили се за Възкръсналия Дракон, и макар всички те да се бяха оказали Лъжедракони. загивайки или изчезвайки, без да изпълнят пророчествата, деянията им се бяха оказвали достатъчно гибелни. Цели държави се бяха разцепили от битки и немалко големи градове и градчета бяха опожарени. Хората гинеха като есенни листа, бежанците изпълваха пътищата като стада овце. Така поне разправяха амбулантите и търговците и никой здравомислещ човек от Две реки не се съмняваше в разказите им. Светът щеше да свърши, поне така твърдяха някои, когато се прероди истинският Дракон.

— Престанете! — изкрещя най-сетне кметът. — Запазете тишина! Престанете да се пените със собственото си въображение. Да оставим господин Фейн да ни разкаже за този Лъжедракон. — Хората един по един се смълчаха, но Кен Буйе отказваше да се съобрази с благоразумната подкана на кмета.

— Наистина ли е Лъжедракон? — попита кисело покривчията.

Господин ал-Вийр примигна изненадан и му кресна:

— Не се дръж като глупак, Кен! — Но Кен бе успял отново да наостри тълпата.

— Не може да е Преродения Дракон! Светлината да ни е на помощ, не може да е той!

— Ти си глупак, Кен! Сам си търсиш белята, нали?

— Още малко и ще спомене името на Тъмния! Ти си обладан от Дракона, Кен Буйе! Искаш всички да пострадаме!

Кен предизвикателно изгледа гълчащите го и надигна ядосано глас:

— Аз не чух Фейн да казва, че е Лъжедракон. А вие? Вижте сами с очите си! Къде са посевите, дето по това време трябваше да са израсли до коляно, че и повече? Защо още цари зима, след като от месец насам вече трябва да е пролет? — Последваха яростни викове Кен да си държи езика зад зъбите. — Няма да млъкна! И на мен тази приказка никак не ми харесва, но няма да си крия главата под коша, докато дойде някой от Таренов сал да ми пререже гърлото. И няма да вися тук за удоволствие на Фейн, стига толкоз. Кажи ни го ясно, амбуланте. Какво си чул? А? Този човек Лъжедракон ли е?