Здрава врата отделяше кухнята от предната част на хана и трополенето на силния дъжд по покрива надмогваше шумотевицата в дневната, освен когато вратата се отвореше, за да мине през нея някоя от прислужниците. Кухнята беше голяма, вътре беше горещо и от фурните и печките се вдигаше пара. В средата имаше голяма маса, отрупана с блюда, вече готови за поднасяне. Няколко прислужнички бяха приседнали на пейката в дъното на помещението, бъбреха си и триеха уморените си крака, а готвачката размахваше черпак пред тях, подчертавайки с жест думите си. Когато Ранд и Мат влязоха, всички вдигнаха глави, но не прекъснаха приказките си.

— Трябва да се измъкнем оттук при първа възможност — каза тихо Ранд, но Мат поклати глава, забил очи в двете чинии, които готвачката вече беше напълнила с телешко с картофи и грах. Тя ги погледна съвсем бегло, продължавайки да бъбри с другите жени, и им подаде две вилици.

— Има време, нека първо се нахраним. — Мат седна на пейката и лакомо залапа.

Ранд въздъхна, но седна до него и също почна да се храни. Коремът му беше празен като просешка кесия и миризмите, изпълнили кухнята, не можеха да го наситят.

Нямаше намерение да подслушва разговора на жените, но някои от думите просто сами стигнаха до ушите му и го накараха да наостри слух.

— Звучи ми шантаво.

— Шантаво или не, така чух. Обиколил половината ханове в града, преди да спре тук. Просто минавал, оглеждал и излизал, без да каже и дума, дори в Кралския хан. Все едно че навън изобщо не вали.

— Може пък да е решил, че тук е най-хубаво. — Това предположение предизвика смях сред жените.

— Откъде ли е дошъл, че да стигне тук чак по тъмно? Човек трябва да е или пълен глупак, или луд, за да тръгне в такова време.

— Не знам дали е глупак, но че е богат, богат е. Чух, че след него дошла още една каляска, само за слугите и багажа му. Ама видяхте ли с какъв плащ е само?

— За мен е малко въздебеличък, но винаги съм казвала, че един мъж никога не е дебел, стига да можеш да щипнеш достатъчно златце от него. — Жените се запревиваха от кикот.

Ранд изтърва вилицата в чинията си. Една много неприятна мисъл забълбука в главата му.

— Ще се върна след малко — промърмори той и стана. Мат му кимна небрежно, без да спира да яде.

Ранд препаса меча си и тръгна към вратата в дъното на помещението. Никой не му обърна внимание.

Дъждът се изливаше като из ведро. Младежът придърпа наметалото на раменете си, вдигна качулката и тръгна към конюшнята. Водната завеса скриваше всичко от погледа му, освен когато светнеше поредната мълния, но той намери онова, за което беше тръгнал. Конете бяха прибрани в конюшнята, но двете черни карети бяха отвън. Небето изтрещя, над хана блесна мълния и той можа да разчете надписа на вратите на едната. Ховал Гоуд.

Спомни си къде за последен път беше видял боядисани с черен лак каляски с имената на собствениците им на вратите и мазни, охранени мъже в обшити с коприна кадифени плащове и меки чизми. Бели мост. Един търговец от Бели мост би имал пълно основание да тръгне по Кемлинския път. „Основание, което да го накара да обиколи половината ханове из града преди да избере точно този, в който си ти? Основание, което да го накара да те гледа така, сякаш най-после е намерил онова, което търси?“

Ранд потръпна и се забърза към хана, шляпайки през дълбоките локви. Когато понечи да влезе, на вратата се изпречи Джак.

— Виж ти, виж ти! Излязъл сам в тъмното. Тъмното е опасно, момченце.

Бяха сами. Ранд се зачуди дали Хейк не е решил да му отнеме меча и флейтата на всяка цена.

Отри водата от очите си с една ръка и стисна дръжката на меча с другата. Фината й кожа прилепна удобно в дланта му.

— Да не би Хейк да е решил, че всички ще стоят само заради вкусното му вино, без други забавления? Ако е тъй, ще решим, че сме си изкарали храната и с това, което направихме досега, и ще си ходим.

Незасегнат от дъжда на прага, едрият мъж кимна към пороя и изсумтя.

— В това време? — Очите му се спряха на меча на Ранд. — Знаеш ли, със Стром се хванахме на бас. Той смята, че това си го откраднал от старата си баба. Според мен баба ти те е ступала и те е метнала на покрива на кочината да се изсушиш. — Той се ухили. Зъбите му бяха криви и жълти, а усмивката му придаде още по-заплашителен вид. — Докато мине нощта, има още много време, момченце.

Ранд мина край него и Джак му направи път с отвратителен кикот.

Вътре Ранд изтърси наметалото и се отпусна на пейката, от която беше станал преди минути. Мат още ядеше — по-бавно, но много съсредоточено, сякаш се беше зарекъл да изяде всичко до троха, дори и коремът му да се спука. Джак седна на едно столче до вратата към двора, облегна се на стената и ги загледа. Дори и готвачката не изпитваше особена охота да бъбри в негово присъствие.

— Той е от Бели мост — каза тихо Ранд.

Нямаше нужда да пояснява за кого говори. Мат се извърна към него с мръвка телешко на вилицата. Понеже знаеше, че Джак ги наблюдава, Ранд разбърка яденето в чинията си. Не можеше да изяде и залък повече, даже и да умираше от глад, но се постара да си даде вид, че проявява някакъв интерес към граха, докато разказваше набързо на Мат за каляските и за онова, което си бяха говорили жените, в случай че приятелят му не им беше обърнал внимание.

Очевидно не беше. Мат примигна изненадано и подсвирна, след което изгледа навъсено месото на вилицата си и я хвърли в чинията. Ранд съжали, че дори не си направи труда да не се издава.

— Значи е тръгнал след нас — каза Мат. — Да не е Мраколюбец?

— Може би. Не знам. — Ранд хвърли поглед към Джак и едрият мъж сякаш нарочно се протегна, показвайки мишци, едри като на някой ковач. — Смяташ ли, че можем да се измъкнем покрай него?

— Едва ли, без да вдигне достатъчно шум, за да привлече Хейк и останалите. Знаех си, че не биваше да спираме тук.

Ранд зяпна, но преди да успее да каже нещо, през вратата влетя Хейк. Зад него щръкна едрата фигура на Стром. Джак се изправи пред задната врата.

— Вие цяла нощ ли ще ядете? — викна Хейк. — Не ви храня, за да ми се размотавате.

Ранд погледна приятеля си. „По-късно“ — прошепна му Мат и двамата бързо събраха вещите си под мнителните погледи на Хейк, Стром и Джак.

Щом влязоха в залата, сред общата глъч избухнаха викове за още свирня и жонгльорски изпълнения. Мъжът с кадифения плащ — Ховал Гоуд — продължаваше да не обръща внимание на никого, макар наполовина да се беше изправил на стола си. Щом Ранд и Мат се появиха, той отново се отпусна и на устните му се появи доволна усмивка.

Ранд пръв зае мястото отпред на платформата, като засвири „Вадя вода от герана“, но умът му съвсем не беше в песента. Никой, изглежда, не забеляза няколкото фалшиви ноти. Мъчеше се да мисли, докато свиреше, как биха могли да се измъкнат и същевременно се стараеше да избягва погледа на Гоуд. Ако той беше тръгнал по дирите им, нямаше много полза да му показва, че са разбрали. Колкото за измъкването…

Досега не беше си давал сметка какъв капан може да се окаже един хан. На Хейк, Джак и Стром дори не им се налагаше да ги следят отблизо. Тълпата веднага щеше да им подскаже, ако той или Мат се опитаха да излязат. Докато залата беше пълна, Хейк нямаше да може да пусне Джак и Стром срещу тях, но в същото време нямаше да могат да избягат, без той да разбере. А и Гоуд следеше всяка тяхна стъпка. Всичко беше толкова смешно, че щеше да се разсмее, ако не беше толкова напрегнат и готов всеки миг да скочи и да побегне. Можеха само да чакат и да се надяват на някаква подходяща възможност.

Когато си размениха местата с Мат, Ранд тихо изръмжа. Мат гледаше гневно към Хейк, Стром и Джак, без въобще да се притеснява дали го забелязват. Всеки път, когато не подхвърляше топките, посягаше и бъркаше под сетрето си. Ранд му изсъска, но той не му обърна внимание. Ако Хейк видеше и рубина, сигурно нямаше да изчака ханът да се опразни. Ако и мъжете в залата го видеха, половината щяха да се притекат на помощ на Хейк.