Ранд го изгледа.

— Пламъкът и празнотата — промълви момъкът удивен. — Това имате предвид, нали? Баща ми ме учеше на това.

Отговорът на Стражника бе само загадъчен поглед.

— Ти дръж меча както ти показах, овчарю. Не мога да превърна за един час селянин с кални крака в майстор на меча, но може да те науча поне да не срежеш собствения си крак.

Ранд въздъхна и вдигна меча пред себе си с две ръце. Моарейн ги наблюдаваше безизразно, но на другия ден подкани Лан да поднови уроците.

Храната за вечеря беше същата като за обяд и за закуска — къшей хляб, малко сирене и сушено месо, само дето вечер пиеха топъл чай вместо вода. Вечерно време Том ги забавляваше. Лан не позволяваше на веселчуна да използва лютнята или флейтата си нямаше нужда да вдигат на крак населението наоколо, беше казал Стражникът — но вместо това Том жонглираше с топките и им разказваше приказки. „Мара и тримата глупави крале“ или някой от стотиците подвизи на Мъдрия съветник Анла, или пък нещо, изпълнено със слава и приключения, като „Великият лов на Рога“, но винаги краят беше щастлив и героите се завръщаха у дома за радост на близките.

И все пак, въпреки че местността беше мирна, въпреки че сред дърветата не се появяваха тролоци и че сред облаците не се носеше драгхар, на Ранд му се струваше, че успяват да възбудят сами напрежението всеки път, когато възникне възможност то да изчезне.

Една сутрин например Егвийн се събуди и започна да разплита косата си. Ранд я гледаше накриво, докато навиваше одеялото си.

Всяка нощ, след като изгасяха огъня, всички се загръщаха в одеялата си и лягаха, освен Егвийн и Айез Седай. Двете жени винаги присядаха малко по-настрана от останалите и си говореха нещо в продължение на час-два, след което се връщаха, когато останалите вече бяха заспали. Егвийн си среса косата свободно, сто вчесвания, точно толкова ги преброи той, докато оседлаваше Облак. После девойката прибра гребена си, отметна отпуснатата си коса на рамо и вдигна качулката на пелерината си. Изненадан, той попита:

— Какво правиш? — Тя го изгледа косо, без да му отвърне нищо. Момъкът се усети, че я е заговорил за първи път от две денонощия, от нощта в убежището сред пъновете край брега на Тарен, но това не го спря. — Цял живот си чакала този момент, когато ще получиш правото да си сплетеш косата, а сега се отказваш. Защо? Защото и тя не си я сплита ли?

— Айез Седай не си сплитат косите — отвърна тя простичко. — Най малкото не, освен ако самите те не пожелаят.

— Ти не си Айез Седай. Ти си Егвийн ал-Вийр от Емондово поле и Женският кръг добре щеше да те оправи, ако можеше да те види сега.

— Не е твоя работа да се бъркаш в Женския кръг, Ранд ал-Тор. А аз ще стана Айез Седай. Само да стигна в Тар Валон.

Той изсумтя.

— Щом стигнела в Тар Валон! Защо? О, Светлина, обясни ми! Та ти не си Мраколюбец.

— Да не искаш да кажеш, че Моарейн Седай е Мраколюбец? А? — Тя се извъртя и застана пред него със стиснати юмруци и той си помисли, че всеки момент ще скочи да го удари. — След като спаси селото ни? След като спаси баща ти?

— Не знам какво е, но каквато и да е, това все още нищо не говори за останалите. Сказанията…

— Кога най-сетне ще пораснеш, Ранд! Забрави сказанията и повярвай на собствените си очи.

— Собствените ми очи видяха, че тя потопи сала! Ще го отречеш ли? Щукне ли ти нещо в главата, не мърдаш, та ако ще човек да ти докаже, че се опитваш да стъпваш по водата. Ако не беше толкова заслепена от Светлината глупачка, щеше да разбереш!

— Аз ли съм глупачка? Слушай какво ще ти кажа, Ранд ал-Тор. Ти си най-тъпото, най-празноглавото…

— Вие двамата да не би да се опитвате да събудите цялата околност? — обади се Лан.

Застанал на място с отворена уста, търсейки възможно най-острия отговор, Ранд не беше забелязал, че вика. И двамата се бяха развикали.

Егвийн се изчерви, обърна се и гневно промърмори:

— Мъже!

Това, изглежда, беше предназначено не само за Ранд, но и за Стражника.

Ранд внимателно огледа бивака. Всички се бяха взрели право в него, не в Стражника. Мат и Перин, с пребледнели физиономии. Том, целият напрегнат, сякаш готов да побегне или да се бие. И Моарейн. Лицето на Айез Седай беше безизразно, но очите й сякаш проникваха в мозъка му. Той отчаяно се помъчи да си спомни какво точно беше казал за Айез Седай и за Мраколюбците.

— Май е време да тръгваме — промълви Моарейн и се обърна към Алдийб. Ранд размърда рамене, сякаш го бяха освободили от капан. Но не беше сигурен, че е така.

Две нощи по-късно, докато огънят гаснеше, Мат облиза последните трохи сирене по пръстите си и каза:

— Знаете ли, мисля, че им се измъкнахме, слава на Светлината.

Лан се беше отдалечил в нощта за последен оглед, Моарейн и Егвийн се бяха скрили встрани за поредния си разговор, Том дремеше с лула в устата и момчетата бяха останали сами около огъня.

Перин, който разсеяно разбутваше жаравата с пръчка, му отвърна:

— Щом сме се измъкнали, защо тогава Лан продължава да разузнава?

— Оставихме ги край Таренов сал. — Мат се излегна по гръб, сплел ръце под главата си, взирайки се в небето към кръглата луна. — Ако изобщо ни гонеха.

— Да не мислиш, че драгхарът ни преследваше, защото много му харесваме? — попита Перин.

— Казвам ти, престани да се тревожиш за тролоците и други такива — продължи Мат, сякаш Перин не беше му казал нищо. — По-добре да помислим как да разгледаме големия свят. Сега сме тук, откъдето идват сказанията. Как според теб изглежда един истински голям град?

— Нали отиваме в Бейрлон — обади се сънено Ранд, но Мат изсумтя.

— Бейрлон, голяма работа. Аз съм виждал старата карта на майстор ал-Вийр. Ако завием на юг, след като стигнем Кемлин, пътят води право към Иллиан, че и по-нататък.

— Какво му е толкова особеното на Иллиан? — попита Перин с прозявка.

— Първо на първо — отвърна Мат, — Иллиан не е пълен с Айез Се…

Настъпи тишина и Ранд изведнъж се разсъни. Моарейн се беше върнала преждевременно. Егвийн беше с нея, но вниманието им беше приковано в Айез Седай, която бе застанала на светлината на огъня. Мат лежеше по гръб, зяпнал в нея, без да се сети да затвори устата си. Очите на Моарейн поглъщаха светлината от огъня като тъмни полирани камъни. Ранд внезапно се зачуди от колко ли време стои така зад тях.

— Младежите просто… — почна Том, но Моарейн го прекъсна:

— Няколко дни спокойствие и вече сте готови да се предадете. — Тихият й спокоен глас ярко контрастираше с тъмния блясък на очите й. — Един-два дни мир и вече забравихте за Зимната нощ.

— Не сме забравили — обади се Перин. — Ние само… — Без да надига глас, Айез Седай се отнесе към него по същия начин, както с веселчуна.

— Това ли изпитвате всички? Всички ли сте толкова нетърпеливи да побегнете към Иллиан, забравяйки за тролоците, за Получовеците и драгхара? — Очите й ги обходиха един по един. Каменният им блясък на фона на спокойния й глас накара Ранд да се почувства неловко, но тя не даде на никой от тях възможност да заговори. — Тъмния преследва вас тримата, един от вас или всички, и ако позволя да побегнете натам, накъдето решите, той ще ви хване. Каквото и да желае Тъмния, аз му се противопоставям, така че чуйте следното и не се съмнявайте в истинността му. Преди да позволя на Тъмния да ви хване, аз самата ще ви унищожа.

Тъкмо равнодушният й глас убеди Ранд. Айез Седай щеше да направи точно това, което казваше, ако преценеше, че е необходимо. Тази нощ той заспа много трудно, и не се оказа единствен. Дори веселчунът захърка дълго след като последните въглени бяха угаснали. За пръв път Моарейн не им предложи изход.

Нощните разговори между Егвийн и Айез Седай караха Ранд да се вкисва. Всеки път, когато се скриеха в мрака настрана от другите, той се чудеше какво ли си говорят и какво ли правят. Какво правеше Айез Седай на Егвийн?

Една нощ той изчака всички мъже около огъня да утихнат и се промъкна достатъчно близо, за да може да чува Моарейн и Егвийн, които седяха на едно паднало дърво с фенер до тях.