— Всички се променят — изхриптя Мат. — Откъде да съм сигурен? Перин? Това ти ли си? Променил си се, нали? — Смехът му прозвуча хрипливо, като кашлица. — О, да, променил си се, и още как.

За изненада на Ранд Перин се отпусна на ръба на другото легло, стисна главата си и заби поглед в пода. Дрезгавият смях на Мат сякаш го разкъсваше.

Нинив коленичи край леглото на Мат и посегна към челото му, за да отметне кичура коса от него. Той се дръпна и я погледна навъсен. Очите му грееха трескави.

— Ти гориш — промълви тя. — Но не би трябвало да се потиш при такава треска. — Не можеше да скрие тревогата в гласа си. — Ранд, и ти, Перин, намерете чисти парцали и донесете повечко студена вода. Първо ще ти сваля температурата, Мат, а после…

— Хубавата Нинив — изръмжа Мат. — Една Премъдра не бива да мисли за себе си, че е хубава, нали? Че е хубава жена. Но ти си го мислиш, нали? Виж какво, ти не можеш да си го избиеш от главата, че си хубава, нали така, и това те плаши. Всички се променят. — Докато говореше, лицето на Нинив пребледня — дали от гняв, или от нещо друго, Ранд не можеше да определи. Мат лукаво се засмя и трескавите му очи се спряха на Егвийн. — Ето я и хубавичката Егвийн — изграчи той. — Хубава като Нинив. Но сега ти споделяш други неща, нали така? Други мечти си имаш ти. Я ни кажи, за какво си мечтаеш точно сега?

Егвийн отстъпи крачка назад от леглото.

— Засега сме предпазени от очите на Тъмния — обяви Моарейн от прага. Лан я следваше по петите. Но щом влезе в стаята, очите й се спряха на Мат и тя изсъска, сякаш се беше опряла в нажежена печка: — Дръпнете се от него!

Нинив не се и помръдна, само извърна изненадана поглед към Айез Седай. Моарейн направи две бързи крачки и дръпна Премъдрата за раменете, сякаш беше чувал с овес. Нинив започна да се дърпа и да се противи, но Моарейн не я пусна, докато не я завлече достатъчно далече от леглото му. Премъдрата продължи да протестира, оправяйки възмутена дрехите си, но Моарейн не й обърна никакво внимание — наблюдаваше Мат, изключила всичко друго наоколо, и го гледаше така, сякаш виждаше пред себе си пепелянка.

— Всички стойте настрана от него — каза тя. — И пазете тишина.

Мат я гледаше не по-малко напрегнато, отколкото тя него. Беше оголил безмълвно зъбите си и се беше свил в още по-стегнат възел, но не откъсваше поглед от нея. Тя бавно вдигна ръка към него и съвсем леко докосна едното му коляно, свито до гърдите му. При допира й той се разтърси от конвулсия. После цялото му тяло потръпна, той рязко издърпа едната си ръка и пред лицето й блесна острието на камата с рубина на дръжката.

Само преди миг Лан стоеше на прага, а в следващия вече се беше озовал до леглото му, сякаш разстоянието помежду им не съществуваше за него. Ръката му стискаше китката на Мат, спирайки замаха й, сякаш беше хванала полетял във въздуха камък. Мат продължаваше да седи, стегнат на топка. Единствено ръката с камата се опитваше да се извърти, съпротивлявайки се на безмилостната хватка на Стражника. Очите на Мат не се отделяха от лицето на Моарейн и горяха от омраза.

Моарейн също не се помръдна. Дори не се отдръпна от острието, спряло се само на сантиметър от лицето й.

— Как се е озовало това нещо у него? — попита тя със стоманения си глас. — Попитах дали Мордет ви е давал нещо. Попитах и ви предупредих, но вие ми отговорихте, че не е.

— Той не му го е дал — отвърна Ранд. — Той… Мат сам си го взе от съкровищницата. — Моарейн го изгледа с не по-малко изпепеляващ поглед от този на Мат и Ранд отстъпи и почна да се оправдава: — Аз не знаех за това преди да се разделим. Наистина не знаех.

— Не бил знаел! — Моарейн огледа изпитателно Мат. Той продължаваше да я гледа озъбен, а ръката му, стисната от Лан, продължаваше отчаяно да се опитва да я достигне с острието на камата.

— Цяло чудо е, че сте успели да стигнете толкова далече с това нещо. Усетих злото в него още щом го погледнах, допира на Машадар, но всеки Чезнещ е могъл да го надуши от мили разстояние. Дори и да не знае къде точно се намира, би могъл да усети, че е наблизо, и Машадар щеше да привлече духа му, докато костите му си припомнят как същото това зло е погълнало цяла тяхна армия — Властелини на ужаса, Чезнещи, тролоци и всичко останало. Някои Мраколюбци също са могли да го подушат. Тези, които наистина са продали душите си. Такива не биха могли да се въздържат, освен да душат наоколо, щом усетят присъствието му, сякаш самият въздух наоколо смърди. Просто ще са принудени да го търсят. Ще ги привлича така, както магнитът привлича железните стружки.

— Имаше Мраколюбци — каза Ранд. — И то неведнъж, но все им се измъквахме. И един Чезнещ също, в нощта преди да стигнем до Кемлин, но той така и не ни видя. — Младежът се окашля. — Тук се ширят слухове за странни неща в нощта, извън града. Може да са тролоци.

— Разбира се, че са тролоци, овчарю — обади се кисело Лан. — А където има тролоци, има и Чезнещи. — Жилите на ръката му бяха изпъкнали от усилието да задържи китката на Мат, но в гласа му нямаше напрежение. — Бяха се опитали да прикрият следите си, но ги усетих, че са минавали преди два дни. Чух също някои фермери и селяни да мърморят за разни неща, които бродели в тъмното. Мърдраал бяха успели някак да нападнат Две реки незабелязано, но с всеки ден те се приближават все по-близо до тия, които могат да изпратят срещу тях войска да ги избие. Но те няма да се спрат дотук, овчарю.

— Но нали сме в Кемлин? — намеси се Егвийн. — Те не могат да се доберат до нас, докато…

— Не могат ли? — прекъсна я Стражникът. — Чезнещите струпват силите си в околностите на града. Знаците съвсем ясно го показват, стига човек да знае какво да търси. Навън вече има повече тролоци, отколкото са им нужни само за да следят изходите от града. Поне десет юмрука. За това нещо може да има само една причина: когато Чезнещите решат, че броят им е достатъчен, ще нахлуят тук, за да ви хванат. Това може да ги принуди да изтеглят половината си войски от юга, но има ясни признаци, че са готови да поемат този риск. Вие тримата им се измъквате прекалено дълго време. Изглежда, че сте на път да докарате нова тролокска война на Кемлин, овчарю.

Егвийн плахо изстена, а Перин поклати рошавата си глава, сякаш искаше да го отрече. Ранд усети, че му прилошава, като си представи ордите на тролоците, маршируващи по улиците на Кемлин. И всички тези хора тук, хванали се едни други за гърлата, без да подозират истинската опасност, дебнеща ги извън стените на града. Какво ще правят, когато изведнъж тролоците и Чезнещите започнат да ги избиват? Представи си пламналите кули, облизаните от пламъци куполи, върлуващите по улиците тролоци. Самият дворец в пламъци. Елейн и Гавин, и самата Мургейз… мъртви.

— Все още не — обади се разсеяно Моарейн. Очите й все така бяха впити в Мат. — Ако намерим някакъв изход от Кемлин, Получовеците повече няма да се интересуват от това място. Ако. Толкова много „ако“.

— По-добре всички да бяхме загинали — изведнъж продума Перин и Ранд подскочи при това странно ехо на собствената си мисъл. Перин продължаваше да се взира упорито в пода — по-скоро го гледаше гневно — и гласът му беше изпълнен с горчивина. — Където и да отидем, носим след себе си само болка и страдания. За всички щеше да е по-добре, ако бяхме загинали.

Нинив се извърна към него с лице, отчасти обладано от гняв, отчасти — от тревога и страх, но Моарейн я изпревари.

— Какво смяташ, че ще спечелиш за себе си и за всички други, ако умреш? — попита Айез Седай. Гласът й беше спокоен, но рязък. — Ако Властелинът на гроба е получил толкова много свобода, че да може да се докосва до Шарката, както се опасявам, сега той може да се добере до вас мъртви много по-лесно, отколкото живи. Мъртви не можете да помогнете никому — нито на хората, които са ви помогнали, нито на своите приятели и близки в Две реки. Сянката пада над света и никой от вас не може да я спре мъртъв.

Перин вдигна гдава да я погледне и Ранд се стресна. Ирисите на приятеля му бяха станали жълти. Заедно с къдравата му коса и този напрегнат поглед в него имаше нещо… Ранд не можеше да го обхване добре с ума си, за да го определи.