Това, изглежда, изобщо не смути селянина. Отговорът му прозвуча също толкова спокойно, както преди.

— Ако кралската гвардия не може да оварди пътищата от опасности толкоз близо до Кемлин, никой от нас не е в безопасност, дори и в леглото си. Ако питаш мен, едно от нещата, които гвардейците могат да сторят, за да опазят пътищата ни сигурни, е да оковат във вериги този твой „приятел“. Да ми се мотае той из тъмницата и да го е страх да не го види някой. Не можеш да ме убедиш, че е свестен човек.

— Да го е страх! — възкликна Холдвин. — Стар глупак, ако знаеше… — Той внезапно млъкна. — Не знам защо ли си губя времето с теб. Махни ми се от главата! Престани да ми трополиш и да ми пречиш на работата. — Вратата на хана се тресна и се затвори зад гърба му.

Мърморейки под носа си, Бънт се хвана за края на седалката и сложи крак върху оста на колелото.

Ранд понечи да излезе от сенките, но Мат го дръпна за ръкава.

— Да не си полудял, Ранд? Той веднага ще ни познае!

— А ти какво искаш, тук ли да останем? С Чезнещия, дебнещ някъде наблизо? Докъде смяташ, че ще стигнем пеша, преди да ни е спипал? — Постара се да не мисли докъде щяха да стигнат и в каруца, преди да ги е спипал. Откопчи се от Мат и се затича по пътя. Внимателно придържаше наметалото си, прикривайки меча. Вятърът и студът бяха достатъчно оправдание за това.

— Без да искам ви чух, че споменахте за Кемлин — каза той. Бънт се стресна и измъкна една тояга от каруцата. Грубоватото му лице беше покрито с бръчки и половината му зъби липсваха, но възлестите му ръце стискаха здраво тоягата. След минута отпусна тоягата си и попита:

— Значи и вие двамата сте тръгнали за Кемлин. Да видите Дракона,а?

Ранд не беше и усетил, че Мат го бе последвал. Мат обаче се беше спрял предпазливо назад, извън светлината, и поглеждаше към хана и към каруцаря с не по-малка подозрителност, отколкото към мрака, който ги обгръщаше.

— Лъжедракона — подчерта Ранд.

Бънт кимна.

— Да, да. Разбира се. — Той погледна накриво към хана, след което премисли и напъха тоягата под седалката на каруцата. — Е, ако искате да се возите, качвайте се. Загубих вече много време.

Ранд вече се беше покатерил отзад, когато селянинът плесна с поводите. На Мат му се наложи да притича и да скочи в движение.

При скоростта, с която Бънт подкара коня, селото бързо се скри в мрака зад тях. Ранд се изтегна по гръб върху голите дъски, като се мъчеше да преодолее приспиващото скърцане на колелетата. Мат потискаше с юмрук прозявките си и оглеждаше боязливо околността. Мракът тежеше над полята, осеян тук и там с мъждукащите светлинки на пръснатите из полето фермерски къщи. Светлинките изглеждаха далечни и сякаш безутешно се мъчеха да надмогнат тъмнината. Чу се писък на сова, като траурен плач, а вятърът стенеше като изгубени в Сянката души.

„Може да е навсякъде и да ни дебне“ — помисли си Ранд. Бънт, изглежда, също усети потискащото напрежение, възцарило се в нощта, защото заговори.

— Вие двамата били ли сте досега в Кемлин? — Старецът се изкиска тихо. — Май не сте. Е, почакайте само да го видите. Най-великият град на света. Ох, чувал съм аз всичко и за Иллиан, и за Ебу Дар, за Тийр и всичко останало — винаги ще се намерят глупци, дето вярват, че нещо е по-голямо и по-хубаво, само защото се намира далече — но мен ако питате, Кемлин си е най-великият град. Повелико нещо не може да има. Не, не може. Дано само кралица Мургейз, Светлината да я освети, да се отърве от оная вещица от Тар Валон.

Ранд лежеше по гръб, положил глава върху навитото си одеяло, поставено над вързопа на Том, и гледаше нощта. Човешкият глас отблъскваше натиска на мрака и приглушаваше траурния вой на вятъра. Той се изви на хълбок и вдигна глава към гърба на Бънт.

— Искате да кажете някоя Айез Седай?

— Че какво друго? Разположила ми се в кралския палат като някой паяк. Аз съм добър поданик на кралицата — да не си помислите, че не съм — но това не е редно. Не съм от ония, дето разправят, че Елайда влияе твърде много на Кралицата. Аз не. Колкото за ония глупаци, дето разправят, че истинската кралица била Елайда… — Той се изплю. — Да приказват каквото си щат. Мургейз не е кукла да танцува в ръцете на оная вещица.

Още една Айез Седай. Ако… когато Моарейн пристигне в Кемлин, сигурно ще отиде при посестримата си Айез Седай. В най-лошия случай тази Елайда можеше да им помогне да се доберат до Тар Валон. Той погледна към Мат и все едно, че му го беше казал, защото Мат рязко поклати глава. Не можеше да види лицето на приятеля си, но Мат явно беше против.

Бънт продължаваше да говори, като от време на време плесваше с поводите по гърба на коня.

— Аз съм добър поданик на кралицата, както вече казах, но даже и глупците от време на време казват по нещо вярно. Дори и сляпата свиня намира жълъд понякога. Да, трябва да се направят някои промени. Това време например. Реколтата се съсипва, на кравите млякото им пресъхва, все се раждат мъртви телета и агнета, или с две глави. Тия мръсни гарвани дори не чакат да умре нещо. Хората са изплашени. Искат някой да се окаже виновен. По хорските вратници ще видиш все повече драконови зъби. Разни ужасии са плъзнали по нощите. Обори пламват. Разни непознати, като оня приятел на Холдвин, се мотаят наоколо да плашат народа. Кралицата трябва да направи нещо, преди да е станало твърде късно. Вие сами го виждате, нали така? — Ранд изсумтя уклончиво. Изглежда, с този стар човек с каруцата бяха извадили по-голям късмет, отколкото се беше надявал. Сигурно нямаше да стигнат по-далече от последното село, ако им се беше наложило да изчакат, докато настъпи денят. Ужасии, плъзнали по нощите.

Бънт беше взел сумтенето му за съгласие.

— Тъй, тъй. Добър поданик на кралицата съм аз и ще застана срещу всеки, който би се опитал да й навреди, но че съм прав, прав съм. Да вземем, примерно, лейди Елейн и лорд Гавин. Една промяна няма да навреди нищо, а ще донесе само полза. Не ще и дума, знам, че винаги сме постъпвали така в Андор. Да се прати щерката-наследница в Тар Валон да се изучи при Айез Седай, а най-големият син — надалече, да го учат Стражниците. Че вярвам в традицията, вярвам, но виж сега к’во се получи последния път. Люк загина в Погибелта преди още да бъде обявен за Пръв принц на Меча, а Тигрейн изчезна — избяга или пък загина, — тъкмо когато й дойде времето да поеме трона. Тая работа още ни тревожи.

— Някои, знаете, разправят, че тя все още била жива и че Мургейз не била законната кралица. Глупаци нещастни. Нямаше щерка-наследница, която да поеме трона, когато старата кралица умря, а всички дворове в Андор започнаха да кроят заговори и да се борят помежду си за наследството. А и Тарингейл Дамодред. Човек не би и помислил, че е загубил жена си, все се чуди и не може да реши кой от дворовете ще спечели накрая, че да се ожени отново и пак да стане принц-консорт. Е, успя най-накрая, макар че защо Мургейз избра… ех, човек никога не знае какво се върти в ума на една жена, а кралицата е два пъти жена, венчае ли се за мъж, венчава се за земята му. Накрая той получи това, което искаше, макар и не така, както го искаше.

— Докара Кайриен до раздори, преди да свърши, и знаете какво стана. Отсякоха Дървото, а айилците с черните була преминаха Драконовата стена. Е, най-накрая се самоуби човекът, след като стана баща на Елейн и Гавин, тъй че и с това се свърши, предполагам. Но защо ще ги пращат в Тар Валон? Време е хората да не свързват повече трона на Андор с Айез Седай. Щом толкоз трябва да отидат някъде да се изучат, хубаво, в Иллиан има не по-лоши библиотеки, отколкото в Тар Валон, и там ще научат лейди Елейн как да властва и да заговорничи не по-зле от ония вещици. Никой не разбира повече от заговорничене, отколкото един иллианец. А пък ако гвардейците не могат да научат толкова добре лорд Гавин на военните науки, хубаво, в Иллиан също има войници. Пък и в Шиенар, или в Тийр, ако става въпрос. Добър поданик на кралицата съм аз, но викам, дайте да прекратим тези връзки с Тар Валон. Три хиляди години стигат. Много са. Кралица Мургейз може да ни води и да оправи нещата и без помощта на Бялата кула. Казвам ви, такава жена е, че един мъж е горд, когато му разрешат да коленичи пред нея за благослова й. Защо тогава…