— Целият свят може да бъде опустошен за пет години, ако не намерим момчетата — отговори просто Моарейн. — Този въпрос също ме тревожи, но нямам отговор за него. Пътищата са затворени и днес не е останала нито една достатъчно силна Айез Седай, която да може да Пътува. Освен ако някой Отстъпник се е освободил. — Дано Светлината не допусне това да стане, нито сега, нито никога — няма нито един човек, който да го може. Във всеки случай не мисля, че и всички Отстъпници заедно биха могли да преместят хиляда тролоци от едно място на друго. Но нека сега-засега да помислим за текущите ни проблеми. За момента всичко друго трябва да почака.

— Момчетата. — Това не беше въпрос.

— Докато ти търсеше, и аз свърших малко работа. Един от тях е прехвърлил реката и е жив. Що се отнася до другите, има някаква тънка следа по течението на реката, но веднага щом я улових, се стопи. Връзката беше прекъснала часове преди да започна да търся.

Свита зад дървото, Нинив се намръщи озадачена.

Лан престана да обикаля около огъня.

— Смяташ ли, че Получовеците, които са тръгнали на юг, може да са ги хванали?

— Възможно е. — Моарейн си наля чай. — Но не мога да допусна възможността да са загинали. Не мога. Не смея. Ти сам знаеш какъв е залогът. Тези млади мъже са ми необходими. Че онзи в Шайол Гул ще ги преследва, го разбирам. Че ще има съпротива вътре в Тар Валон, дори от страна на Амирлинския трон, и това го разбирам. Винаги ще се намерят Айез Седай, които ще приемат само едно решение. Но… — Изведнъж тя остави чашата си на земята, изправи гръб и се смръщи. — Ако следиш прекалено внимателно вълка промърмори тя, — мишката може да те ухапе за глезена. — След което се извърна към дървото, зад което се криеше Нинив. — Госпожице ал-Мийра, ако желаете, можете вече да излезете от скривалището си.

Ниний се изправи и забърса припряно листата, полепнали по дрехите й. Лан се извърна с лице към дървото веднага щом очите на Моарейн погледнаха натам. Мечът му вече беше в ръката, преди тя да спомене името на Нинив. Сега той го прибра в ножницата с повече сила, отколкото беше необходимо. Лицето му си остана точно толкова равнодушно, каквото беше винаги, но на Нинив й се стори, че около устните му се бяха появили бръчици. Изпита задоволство — нали Стражникът не беше забелязал присъствието й.

Но това задоволство продължи само миг. Тя закова очи в Моарейн и пристъпи решително към нея. Искаше й се да може да запази хладнокръвие и спокойствие, но гласът й трепереше от гняв.

— В какво си замесила Егвийн и момчетата? В какви мръсни Айез Седайски заговори смяташ да ги използваш?

Айез Седай вдигна чашата си и спокойно отпи от чая. Но когато Нинив пристъпи още към нея, Лан протегна ръка и препречи пътя й. Тя се опита да го бутне и с изненада установи, че ръката на Стражника се отмести не повече, отколкото би се отместил дъбов ствол. Не че беше слаба, но мускулите му се оказаха железни.

— Чай? — предложи й Моарейн.

— Не, не искам чай. Няма да пия от чая ти, дори да умирам от жажда. Няма да използваш хората от Емондово поле в мръсните си игри.

— Стига приказки, Премъдра. — Моарейн обръщаше повече внимание на чая си, отколкото на Нинив. — Сама можеш да овладееш Единствената сила, ако се потрудиш малко.

Нинив отново се опита да отмести ръката на Лан; тя отново не помръдна и жената реши да не й обръща внимание.

— Остава само да ми кажеш, че съм тролок.

Усмивката на Моарейн бе изпълнена с такава увереност, че й се дощя да я удари.

— Допускаш ли, че мога да се озова лице в лице с жена, която може да се докосва до Верния извор и да прелива Единствената сила, макар и само понякога, без да разбера за нея? По същия начин, както ти си усетила възможностите на Егвийн. Как мислиш разбрах, че се криеш зад дървото? Ако не бях се разсеяла, щях да знам, че си там още в мига, в който се появи. Разбира се, че не си тролок, след като мога да долавям близостта на злото на Тъмния. Това, което усещам, е Нинив ал-Мийра, Премъдра на Емондово поле, която все още не знае, че владее Единствената сила.

Лан гледаше Нинив с поглед, който никак не й се харесваше; стори й се изненадан и преценяващ, въпреки че лицето му не издаваше нищо. Само очите. Егвийн наистина беше особена — винаги го беше знаела. От Егвийн можеше да се получи великолепна Премъдра. „Те действат заедно — помисли си тя. — Опитват се да ме извадят от равновесие.“

— Не искам да слушам повече за това. Ти…

— Трябва да слушаш — прекъсна я Моарейн твърдо. — Имах някои подозрения, когато се появих в Емондово поле, още преди да те срещна. Хората ми казаха колко притеснена била Премъдрата от това, че не е предсказала закъсняването на пролетта. Разказаха ми колко добра била в предсказването на времето и на посевите. Казаха ми колко добре лекувала, как понякога лекувала рани, които можели да гноясат, така, че от тях не оставал и белег. Единствената лоша дума, която чух за теб, беше от хора, които мърмореха, че си била твърде млада за такава отговорност, и това само подсили подозренията ми. Толкова много умения и толкова млада.

— Госпожа Барран ме научи добре. — Постара се да не поглежда към Лан, но очите му все пак я караха да се чувства неловко, затова се загледа над главата на Айез Седай, към реката. „Как си е позволило селото да клюкарства пред една чужденка!“ — Кой ти каза, че съм прекалено млада? — настоя тя.

Моарейн се усмихна, но не позволи да я отклоняват.

— За разлика от повечето жени, които твърдят, че могат да слушат вятъра, ти наистина можеш, понякога. О, разбира се, това няма нищо общо със самия вятър. Свързано е с елементите Въздух и Вода. И не е нещо, за което човек трябва да бъде учен. То е вродено при теб така, както е вродено и у Егвийн. Но ти си се научила да го държиш под контрол, докато Егвийн все още трябва да се учи. Две минути след като се срещнах с теб очи в очи, вече го бях разбрала. Спомняш ли се как изведнъж те попитах ти ли си Премъдрата? Защо, мислиш? По нищо не се отличаваше от останалите млади жени в селото, подготвящи се за Празника. Въпреки че търсех млада Премъдра, аз предполагах, че срещна жена поне с десетина години по-възрастна от теб.

Нинив си спомняше много добре тази среща. Тази жена, притежаваща по-голямо самообладание от всяка жена в Женския кръг, облечена по-хубаво от всяка друга жена, която беше виждала, и която я нарече „дете“. А после Моарейн изведнъж примигна и ни в клин, ни в ръкав я попита…

Тя облиза внезапно пресъхналите си устни. И двамата гледаха в нея, лицето на Стражника както винаги бе безизразно като камък, а това на Айез Седай бе изпълнено със симпатия, но въпреки това напрегнато. Нинив поклати глава.

— Не! Не, това е невъзможно. Щях да го знам. Вие просто се опитвате да ме забаламосате, но няма да стане.

— Разбира се, че не го знаеш — отвърна й Моарейн утешаващо. — Не си могла дори и да го подозираш. През целия си живот си чувала само за вслушване във вятъра. Във всеки случай, ти по-скоро си могла да обявиш пред цяло Емондово поле, че си Мраколюбец, отколкото да признаеш пред себе си, дори и в най-дълбоките кътчета на разсъдъка си, че имаш нещо общо с Единствената сила или с ужасните Айез Седай. — На лицето на Моарейн пробяга весела усмивка. — Но аз мога да ти кажа как е започнало.

— Не искам да слушам повече лъжите ти — прекъсна я Нинив, но Айез Седай продължи невъзмутимо:

— Може би някъде преди осем или десет години — възрастта е различна, но винаги е ранна — е имало нещо, което си пожелала повече от всичко на света, нещо, от което си имала голяма нужда. И си го получила. Клон, паднал внезапно, когато е трябвало да се измъкнеш от въртоп в някой речен вир, за да не се удавиш. Приятел, който е оздравял, докато всички останали са смятали, че ще умре. В този момент не си усетила нищо особено, но седмица или десетина дни по-късно е настъпила първата реакция от докосването ти до Верния извор. Сигурно треска и хлад, настъпили отведнъж, които са те свалили в леглото, но са изчезнали само след няколко часа. Никоя реакция, а те също са различни, не продължава повече от няколко часа. Смесват се главоболие, виене на свят и необичайна възбуда, и на човек му се струва, че е силно замаян. Приливи на замайване, олюляваш се и се препъваш, когато се опитваш да се изправиш и да тръгнеш, а понечиш ли да заговориш, езикът ти се заплита и половината думи излизат от устата ти неясни. Спомняш ли си нещо подобно?