Той прихвана следващата си партньорка, която се беше завъртяла, и вихрено я подхвърли към мъжа зад себе си, преди да продължи. Още три жена преминаха в танц през ръцете му, докато музиката набираше скорост, след което той отново се озова пред първото тъмнокосо момиче за бърза обиколка из дансинга, в която редиците напълно се объркаха. Тя отново се засмя и му намигна предизвикателно.

Мъжът с белега го гледаше навъсено. Той обърка стъпката и бузите му пламнаха. Нямаше никакво желание да смущава непознатия. Дори не беше си и го помислил, когато го погледна. Той се извъртя да посрещне следващата си партньорка и забрави за мъжа. Следващата жена, която танцът подхвърли в ръцете му, се оказа Нинив.

Той обърка стъпката и за малко щеше да я настъпи. Тя се извъртя достатъчно елегантно и се усмихна.

— Смятах, че си по-добър танцьор — засмя се Премъдрата и двамата отново смениха партньорите си.

Остана му само миг, за да влезе отново в ритъм, преди да се разменят, и този път се оказа, че танцува с Моарейн. Колкото и да се чувстваше несръчен в прегръдката на Нинив, беше нищо в сравнение с това, което изпита от близостта на Айез Седай. Тя ловко се завъртя около него и роклята й се завихри около стройното й тяло; а той за малко щеше да се сгъне на две. Тя му се усмихна съчувствено, от което той се почувства още по-зле, отколкото ако му беше помогнала. С огромно облекчение посрещна новата си партньорка в общата плетеница на танца, въпреки че тя се оказа Егвийн.

Успя някак да си възвърне самочувствието — в края на краищата беше танцувал с нея четири години. Косата й все така се вееше несплетена, но я беше стегнала с червена лента. „Вероятно все още не може да реши на коя от двете да достави удоволствие, на Моарейн или на Нинив“ — помисли си той кисело. Устните й бяха разтворени и тя сякаш се канеше да му каже нещо, но не проговори, а той нямаше желание да я заговори пръв. Не и след като го беше отрязала при предишния му опит в трапезарията. Двамата се погледнаха хладно и се разделиха във вихъра на танца, без да си промълвят нито дума.

Ранд с облекчение се върна на пейката, когато рилът свърши. Докато сядаше, музиката засвири друг танц. Мат побърза да се включи, а Перин уморено се отпусна на пейката до него.

— Видя ли я? — почна Перин. — Видя ли я?

— Коя точно? — попита Ранд. — Премъдрата или… госпожа Алис? Аз танцувах и с двете.

— И с госпожа Алис ли? — възкликна Перин. — Аз танцувах само с Нинив. Не съм и предполагал, че изобщо танцува. На село никога не се е включвала в танци.

— Ха — каза Ранд. — Представяш ли си какво би казал Женският кръг, ако види Премъдрата да танцува?

Танците и песните продължиха до среднощ. Прислужничките най-после се сетиха за задълженията си. Ранд с радост загълта горещата гозба, която му поднесоха. Всички се нахвърлиха върху храната. Ранд се включи в още три танца и този път се справи по-добре, когато отново се озова в прегръдката на Нинив и на Моарейн. Сега и двете го похвалиха, че танцува добре, от което той загуби дар слово. Потанцува малко и с Егвийн; тя го изгледа с тъмните си очи, сякаш се канеше да му каже нещо много важно, но не промълви и дума. Той също така остана безмълвен, но беше сигурен, че не се е намръщил, докато й правеше компания, каквото и да му разправяше Мат след това, когато се върна на пейката.

Някъде към полунощ Моарейн се оттегли. Егвийн хвърли припрян поглед от Айез Седай към Нинив, след което забърза след нея. Премъдрата изгледа и двете с неразгадаем израз, след което нарочно се включи в още един танц, преди и тя да напусне с вид, сякаш е спечелила една точка в спора си с Айез Седай.

Скоро след това Том започна да прибира флейтата си, спорейки добродушно с онези, които настояваха да остане още малко. Лан се появи, за да подкани Ранд и останалите да си лягат.

— Налага се да тръгнем по-рано — каза им Стражникът, надвесен над тях, за да могат да го чуят въпреки шума. — И освен това трябва да се съберем всички.

— Някакъв непознат непрекъснато ме гледа — оплака се Мат. — Мъж с белег през лицето. Мислиш ли, че може да бъде някой от… някой от приятелите, за които ни предупреди?

— Така ли? — каза Ранд и показа с пръст през носа си към долния край на устата. — И мен ме гледаше. — Той хвърли поглед към залата. Някои от хората напускаха, но повечето се бяха скупчили около Том. — Вече го няма.

— Забелязах го — каза им Лан. — Според господин Фич той е съгледвач на Белите плащове. Няма причини да се безпокоим. — Сигурно беше така, но Ранд усещаше, че нещо тревожи Стражника.

Хвърли крадешком поглед към Мат, чието лице беше напрегнато, както винаги, когато криеше нещо. „Съгледвач на Белите плащове. Нима Борнхалд толкова държи да ни спипа?“

— Значи тръгваме рано? — попита той. — Колко рано? — Може би щяха да се измъкнат преди работата да стане сериозна.

— Призори — отвърна Стражникът.

Щом напуснаха общата зала, към тях въодушевен се присъедини Том. Когато се запътиха към стълбите, физиономията на Лан отнво стана безизразна.

— Къде спи Нинив? — попита Мат. — Господин Фич каза, че ни е дал последните свободни стаи.

— В стаята на госпожа Алис и момичето — отвърна Том.

Перин подсвирна през зъби, а Мат измърмори:

— Кръв и пепел! Не бих пожелал да съм на мястото на Егвийн срещу всичкото злато на Кемлин!

— Ще ида да пийна малко мляко — каза Ранд. Може би това щеше да му помогне да заспи. „Може би няма да сънувам кошмари тази нощ.“

Лан го изгледа накриво.

— Тази нощ нещо не е наред. Не се отдалечавай много. И запомни, тръгваме независимо дали си достатъчно буден да седиш на седлото, или ще се наложи да те вържем за него.

Стражникът тръгна нагоре по стълбите, останалите го последваха. Ранд остана сам в коридора. След като допреди малко беше с толкова много хора, сега наистина се почувства самотен.

Забърза към кухнята, където една от прислужничките му напълни чаша мляко.

Когато излезе от кухнята, една черна фигура тръгна към него по коридора, вдигайки бледите си ръце, за да свали тъмната качулка, покриваща лицето й. Плащът оставаше неподвижен въпреки движението на фигурата, а лицето… Беше човешко лице. но слузесто и бяло, като гол охлюв под камък, и безоко. От мазната черна коса до тъмните бузи всичко беше гладко като черупка на яйце. Ранд сс задави и разплиска млякото.

— Ти си един от тях, момче — каза Чезнещият с хриплив шепот.

Ранд изтърва чашата и отстъпи. Не можеше да се измъкне от това безоко лице; погледът му беше прикован, а стомахът му — свит на топка. Опита се да извика за помощ, да изкрещи; гърлото му беше пресъхнало. Гърдите го заболяха.

Чезнещият се плъзна към него. Движенията му бяха плавни, смъртно изящни, като на нападаща змия, и това подобие се усилваше от застъпващите се черни люспи на бронята по гърдите му. Тънките безкръвни устни се бяха изкривили в жестока усмивка, бледата кожа на мястото на очите го правеше да изглежда още по-зловещ.

— Къде са другите? Знам, че са тук. Говори, момче, и ще те оставя да живееш.

Гърбът на Ранд опря в стената. Нямаше накъде да отстъпва. Гледаше безпомощно как мърдраалът пристъпва към него.

— Говори, казах, или…

Някъде над тях, откъм стълбището, се чу бърз тропот на ботуши. Мърдраалът млъкна и се извърна. Мъртвият му плащ висеше във въздуха. В мъртвешки бялата му ръка се появи меч, острието беше черно като плаща му. Светлината в коридора сякаш помръкна. Тропотът на ботушите стана по-силен и Чезнещият отново се извърна към Ранд, толкова гъвкаво, сякаш беше без кости. Черното острие се вдигна, тънките устни се извиха и се озъбиха.

Разтреперан, Ранд разбра, че ще умре. Тъмната като среднощен мрак стомана просветна към главата му… и спря.

— Ти принадлежиш на Великия властелин на Мрака. — Хрипливият възглас отекна като стържене на нокти по каменна плоча. — Ти си негов.

Чезнещият се завъртя като черна сянка и се понесе по коридора все по-далеч от Ранд. Сенките в дъното на коридора се протегнаха да го поемат и той се стопи в тях.