Последва дълго мълчание, след това Лан каза:

— Не бих заложил точно на Кемлин като убежище. Ако мърдраалите ви търсят достатъчно отчаяно, ще намерят начин да се доберат до вас. Стените са слаба преграда за един Получовек. А трябва да си глупак, за да не вярваш, че те наистина ви търсят отчаяно.

Ранд вече си мислеше, че куражът му е паднал в петите, но при тези думи сякаш падна още по-ниско.

— Има едно сигурно убежище — промълви тихо Моарейн и Ранд наостри уши. — В Тар Валон ще бъдете сред Айез Седай и Стражници. Дори по времето на Тролокските войни Тъмния се е страхувал да напада Блестящите стени. Единственият им опит доведе до най-голямото им поражение за всички времена. А в Тар Валон се пазят всички познания, които Айез Седай са съхранили от Времето на лудостта насам. Някои фрагменти датират дори от Приказния век. Единствено в Тар Валон бихте могли, ако изобщо е възможно, да разберете защо мърдраалите ви преследват. Защо Бащата на лъжите ви иска. Виж, това мога да ти обещая.

За него едно пътешествие чак до Тар Валон беше почти невъобразимо. Пътуване до място, където щеше да се озове в обкръжението на Айез Седай. Разбира се, Моарейн беше изцерила Трам — или поне изглеждаше, че е така — но все пак всичките тези сказания и приказки… Достатъчно неловко му беше, че седи в една стая с една Айез Седай, но цял град, пълен с тях… А при това тя все още не беше поискала цената си. Винаги има някаква цена, така поне се казваше в преданията.

— Колко дълго ще спи баща ми? — попита най-сетне той. — Аз… Аз трябва да му го кажа. Не може просто да се събуди и да разбере, че ме няма.

Стори му се, че Лан въздъхна облекчено. Изгледа с любопитство Стражника, но лицето на Лан беше все така безизразно.

— Едва ли ще се събуди преди заминаването ни — отвърна Моарейн. — Смятам, че трябва да потеглим скоро след като падне нощта. Всеки ден забавяне може да се окаже фатален. Най-добре ще е, ако му оставиш писмо.

— През нощта ли? — повтори Ранд невярващо, а Лан кимна.

— Получовекът скоро ще разбере, че сме напуснали. Не е необходимо да го улесняваме повече от неизбежното.

Ранд оправи гънките на одеялото на баща си. Пътят до Тар Валон беше твърде дълъг.

— В такъв случай… В такъв случай май трябва да изтичам да намеря Мат и Перин.

— Аз ще се погрижа за това. — Моарейн се изправи бодро и наметна пелерината си с внезапно възстановена жизненост. Постави ръка на рамото му и той с мъка се удържа да не потръпне. Не го натисна силно, но хватката й беше желязна. Държеше го здраво. Като чатал, притиснал змия. — Ще е най-добре, ако всичко това си остане между нас. Разбра ли ме? Тези, които са нарисували Драконовия зъб на вратата на хана, могат да ни създадат неприятности, ако разберат.

— Ясно. — Той въздъхна облекчено, когато тя го пусна. — Ще кажа на госпожа ал-Вийр да ти донесе нещо за ядене — продължи тя, сякаш не забелязала реакцията му. — А след това трябва да поспиш. Пътуването ще е много трудно дори за добре отпочинал човек.

Вратата след тях се затвори и Ранд остана сам, вгледан в Трам, гледаше, без да вижда нищо. Никога до този миг не беше си давал сметка, че Емондово поле е част от самия него, точно така, както той самият беше част от селото. Разбра го едва сега, осъзнавайки, че тъкмо това е нещото, което му се беше изплъзвало. Сега го бяха откъснали от селото. Пастирът на Нощта го искаше. Това беше невъзможно — той беше само един прост овчар, — но тролоците бяха дошли тук и Лан беше прав поне в едно. Не можеше да рискува сигурността на селото заради възможността да се окаже, че Моарейн греши. Дори не можеше да го сподели с някого. Коплинови наистина щяха да предизвикат неприятности, ако научеха. Трябваше да се довери на Айез Седай.

— Не го буди — каза госпожа ал-Вийр, която влезе заедно с мъжа си. Изпод завития с покривка поднос, който носеше, лъхаше вкусен, топъл аромат. Тя постави подноса на раклата до стената и дръпна Ранд от леглото.

— Госпожа Моарейн ми обясни от какво има нужда той — промълви тя тихо. — И това съвсем не включва да рухнеш върху него от изтощение. Донесла съм ти да хапнеш. Не чакай да изстине, изяж го веднага.

— Не бива да я наричаш така — намеси се Бран раздразнено. — Правилно е Моарейн Седай. Може да се ядоса.

Госпожа ал-Вийр го потупа по бузата.

— Защо не ме оставиш сама да преценя. Двете си поговорихме дълго. И говори по-тихо. Ако събудиш Трам, ще отговаряш и пред мен, и пред Моарейн Седай. — Тя произнесе титлата на Моарейн така натъртено, че настояването на Бран изглеждаше глупаво. — А сега и двамата се дръпнете. — Тя се усмихна свойски на мъжа си и се наведе над леглото на Трам.

Господин ал-Вийр погледна немощно Ранд.

— Значи тя е Айез Седай. Половината жени приемат това все едно че е член на Женския кръг, а другата половина гледат на нея, все едно че е тролок. И нито една не разбира, че човек трябва да е много предпазлив с една Айез Седай. Мъжете може и да я гледат накриво, но поне не правят нещо, което би могло да я предизвика.

„Предпазлив“ — помисли си Ранд. Изглежда, и за него беше време да започне да се държи предпазливо.

— Господин ал-Вийр — попита той бавно, — знаете ли колко от фермите са нападнати?

— Доколкото разбрах, само две, включително вашата. — Кметът замълча и сви рамене. — Струва ми се твърде малко в сравнение с това, което стана тук. Би трябвало да се радвам, но… Е, може и да чуем за повече до залез слънце.

Ранд въздъхна. Нямаше какво да пита повече за фермите.

— А тук, в селото, те… Искам да кажа — има ли нещо, което да подсказва каква точно е била целта им?

— Целта ли? Не знам да са целели нещо друго, освен да ни избият всички. Стана точно тъй, както ти го разправях. Кучетата лаят, Моарейн Седай и Лан хвърчат из селото, после някой извика, че къщата на майстол Люхан и ковачницата горят. Изведнъж пламна и къщата на Абел Каутон… странна работа. Тя е в самия център на селото. Все едно, после тролоците изведнъж се появиха навсякъде. Не, не мисля, че са имали определена цел. — Той се изсмя нервно, но веднага млъкна и погледна притеснено жена си. Тя изобщо не отмести поглед от Трам. — Да ти кажа право — продължи той малко по-тихо, — те като че ли бяха не по-малко объркани от нас. Съмнявам се, че са очаквали да се натъкнат тук на Айез Седай и Стражник.

— Предполагам — отвърна Ранд кисело.

Щом Моарейн му беше казала истината за това, сигурно беше права и за всичко останало. За момент си помисли дали да не поиска съвет от кмета, но господин ал-Вийр очевидно не знаеше за Айез Седай нещо повече от всеки друг в селото. Освен това момъкът нямаше желание да споделя дори с кмета какво става — какво Моарейн му беше казала, че става. Не беше сигурен от какво се страхува повече — от това, че ще му се изсмеят, или че ще му повярват. Той погали с палец дръжката на меча на Трам. Баща му беше излизал по света. Сигурно знаеше повече за Айез Седай от кмета. Но ако Трам наистина беше излизал извън Две реки, то тогава… може би онова, което беше споменал в Западния лес… Момъкът оправи с две ръце косата си, мъчейки се да избие тази мисъл от главата си.

— Трябва да поспиш, момче — каза кметът.

— Наистина — добави госпожа ал-Вийр. — Току-виж си паднал на място.

Ранд примигна изненадан. Така и не беше забелязал кога се бе отдръпнала от леглото на Трам. Наистина имаше нужда от сън. Самата мисъл за това го накара да се прозее.

— Можеш да си легнеш в съседната стая — каза кметът. — Огнището там вече е запалено.

Ранд погледна баща си. Трам продължаваше да спи дълбоко.

— Бих предпочел да остана тук, ако не възразявате. Да го изчакам да се събуди.

Това зависеше от госпожа ал-Вийр и кметът я остави тя да реши. Тя се поколеба за миг, след което кимна.

— Но ще го оставиш да се събуди сам. Ако прекъснеш съня му… — Той се опита да й отвърне, че ще направи така, както му нарежда, но думите му секнаха от поредната прозявка. Тя поклати глава и се усмихна. — Ти бездруго ще заспиш скоро. Щом искаш да останеш тук, завий се до огнището. И пийни малко от телешкия бульон, преди да си задрямал.