— Ти винаги си бил побъркан — обади се Перин и за миг той също изглеждаше като по-рано.

— Не — каза Нинив. Очите й бяха светнали от сълзи, но тя се усмихваше. — Никой не те вини.

Ранд и Егвийн заговориха едновременно един през друг, обяснявайки на Мат колко се радват, че го виждат, че е добре, и колко наистина добре изглежда, като го гълчаха през смях друг път да внимава с номерата си, след като на самия него му е изигран такъв отвратителен номер. Мат посрещна спокойно задявките и шегите им, като им се перчеше, докато си търсеше стол за сядане. Но когато седна, все още ухилен до ушите, несъзнателно посегна към сетрето си, сякаш да се увери, че нещо, затъкнато в колана му, си е на мястото, и Ранд затаи дъх.

— Да — промълви тихо Моарейн. — Камата все още е у него. — Смехът и приказките на останалите от Емондово поле все още не бяха секнали, но тя бе забелязала внезапното му преглъщане и веднага разбра коя е причината. Приближи се до стола му, за да не се налага да повишава тон, докато му обяснява. — Не мога да му я отнема, без да го убия. Свързването е продължило много дълго и вече е твърде силно. Този възел трябва да се развърже в Тар Валон; това е извън възможностите ми, както и на всяка отделна Айез Седай, дори с помощта на ангреал.

— Но той вече няма вид на болен. — Сети се за нещо и вдигна очи към нея. — Докато камата е в него, Чезнещите ще знаят къде сме. Мраколюбците също, поне някои от тях.

— Това донякъде го уталожих. Ако се приближат достатъчно, че да го надушат, те просто бездруго трябва да се сблъскат с нас. Изчистих покварата от него, Ранд, и направих каквото можах, за да забавя връщането й, но тя ще се върне, след време, освен ако не получим помощ от Тар Валон.

— Тогава е най-добре да вървим, нали? — Примирението в гласа му, както и надеждата, че може да стане нещо друго, го накараха да я изгледа рязко, преди да извърне очи.

Лоиал се изправи и й се поклони.

— Аз съм Лоиал, син на Арент, син на Халан, Айез Седай. Нашият стеддинг предлага гостоприемството си на Слугите на Светлината.

— Благодаря ти, Лоиал, син на Арент — отвърна му сухо Моарейн. — Но на твое място не бих използвала този поздрав така леко. В този момент в Кемлин има може би не по-малко от двадесет Айез Седай, и всички те, с изключение на мен, са от Червената Аджа. — Лоиал кимна мъдро, все едно че я разбра. Ранд само поклати глава объркан. Светлината да го ослепи, ако знаеше за какво изобщо става дума. — Странно е, че те намирам тук — продължи Айез Седай. — Малцина Огиер напускат стеддинг напоследък.

— Старите сказания ме привлякоха, Айез Седай. Старите книги запълниха недостойната ми глава с картини. Искам да погледам дъбравите. И градовете, които сме построили, също така. Нито от едните, нито от другите е останало много, но макар градежите да са слаб заместител на дървесата, и те си струва да се видят. Стареите ни смятат, че съм малко странен, затова че искам да пътувам. Винаги ми се е искало и винаги са ми го казвали. Никой от тях не вярва, че има нещо, което си струва да се види, извън стеддинг. Може би когато се върна и им разкажа какво съм видял, ще си променят мнението. Надявам се. След време.

— Може би — отвърна учтиво Моарейн. — А сега, Лоиал, ще трябва да ме извиниш за грубостта. Знам, това е слабост на човешката природа. Но със спътниците ми трябва веднага да обсъдим предстоящото си пътуване. Би ли ни извинил?

Този път беше ред на Лоиал да се смути. Ранд веднага скочи да го отърве от неудобното положение.

— Той идва с нас. Обещах му, че може, щом иска.

Моарейн остана втренчена в Огиер, сякаш не беше го чула, но след като помисли малко, кимна.

— Колелото тъче тъй, както то самото пожелае — промълви тя. — Лан, погрижи се някой да не ни изненада.

Стражникът безшумно изчезна от стаята.

Напускането на Лан им подейства като знак. Моарейн пристъпи до камината и когато отново се обърна към тях, всички погледи се приковаха в нея; колкото и да беше крехка на ръст, присъствието й господстваше над всички.

— Не можем да останем дълго в Кемлин, нито сме в безопасност тук, в „Кралски благослов“. Очите на Тъмния вече са в града. Още не са намерили това, което търсят, иначе щяха да престанат да се озъртат. Това за нас е предимство. Поставила съм прегради да ги пазят настрана, и докато Тъмния разбере, че в един участък от града не проникват плъхове, ние вече ще сме заминали. Но всяка преграда, която би отклонила един човек, е като маяк в очите на Мърдраал, а освен това в Кемлин са и Чедата на Светлината, които търсят Перин и Егвийн. — Ранд изсумтя и Моарейн го погледна и вдигна вежда.

— Мислех, че търсят Мат и мен — обясни той.

При това обяснение и двете вежди на Айез Седай се повдигнаха.

— Защо си смятал, че Белите плащове търсят вас?

— Чух един от тях да казва, че търсят някой от Две реки. Мраколюбци, така рече. Какво друго можех да предположа? При всички тия неща, които ни се случиха, добре че все още изобщо мога да мисля.

— Знам, че е объркващо, Ранд — намеси се Лоиал. — Но би могъл да разсъждаваш и малко по-разумно. Чедата мразят Айез Седай. Елайда не би…

— Елайда ли? — рязко го прекъсна Моарейн. — Какво общо има Елаида Седай с всичко това?

Беше се вгледала така упорито в Ранд, че на него му се дощя да се скрие.

— Тя искаше да ме хвърли в тъмница — промълви той бавно. — Аз само исках да видя Логаин, но тя не искаше и да повярва, че съм се озовал в градините на двореца с Елейн и Гавин съвсем случайно. — Сега вече всички, с изключение на Лоиал, го бяха зяпнали, все едно че на челото му беше излязло трето око. — Кралица Мургейз ме освободи. Тя каза, че няма доказателство, че съм имал лоши намерения, и че ще спазва закона въпреки подозренията на Елайда. — Той разтърси глава. За миг споменът за Мургейз с цялото й излъчване го беше накарал да забрави, че всички го гледат настръхнали. — Представяте ли си, да се срещна със самата кралица! Тя е толкова красива, като кралица от приказките. Също и Елейн. А Гавин… ти сигурно би харесал Гавин, Перин. Перин? Мат? — Те продължаваха да го гледат втренчено. — Кръв и пепел, та аз само се покачих на стената, за да видя Лъжедракона. Не съм направил нищо лошо.

— И аз все това разправям — промълви тъпо Мат, но на лицето му неочаквано разцъфна усмивка, а Егвийн попита с подчертана небрежност:

— Коя е всъщност тази Елейн?

Моарейн промърмори нещо сърдито.

— Кралица — обади се Перин и поклати глава. — Е, това му се вика приключение. А ние срещахме само Калайджии и Бели плащове. — Той избягна погледа на Моарейн толкова очевидно, че Ранд нямаше как да не го забележи, и докосна отоците по лицето си. — В края на краищата песните с Калайджиите бяха по-приятни от срещата с Белите плащове.

— Пътуващия народ живее заради своите песни — промълви Лоиал. — Заради всички песни по света всъщност. Най-малкото, заради издирването им. Срещал съм няколко Туатан преди години, и те поискаха да научат песните, които пеем на дърветата. Всъщност напоследък дърветата не искат да слушат много певци и затова едва малцина Огиер учат тези песни. Имам малко от този талант и стареят Арент настоя да ги науча. Предадох на Туатан онова, което биха могли да научат, само че дърветата никога не слушат хората. За Пътуващия народ това бяха просто песни и ги приеха като такива, макар никоя от тях да не е песента, която търсят. Те така и наричат водача на всяка своя група, Търсача. Идват понякога в стеддинг Шангтай. Инак малцина човеци ни посещават.

— Ако обичаш, Лоиал — опита се да го прекъсне Моарейн, но той изведнъж се окашля, сякаш се уплаши да не би наистина да го прекъснат.

— Току-що се сетих за нещо, Айез Седай, нещо, за което винаги съм искал да питам някоя Айез Седай, ако някога наистина срещна такава, тъй като вие знаете много неща и имате големи библиотеки в Тар Валон, и сега аз най-после ви срещнах и… може ли?

— Ако може по-кратко — подкани го учтиво тя.

— Кратко — избоботи той, сякаш се чудеше какво означава тази дума. — Да. Добре. Кратко. Наскоро в стеддинг Шангтай дойде един човек. Това само по себе си не беше съвсем необичайно, за времето си, тъй като твърде много бегълци се стичаха от Гръбнака на света по онова време, което вие, човеците, наричате Айилската война. — Ранд се ухили. Наскоро — преди двадесетина години, нищо работа. — Беше почти на умиране, макар да нямаше никакви рани. Стареите помислиха, че Айез Седай може да са му направили нещо — Лоиал погледна извинително към Моарейн, — защото след като влезе в стеддинг, той бързо се оправи. След няколко месеца де. Една нощ напусна, без и дума да каже на някого, просто се изниза, когато луната беше залязла. — Той погледна Моарейн в лицето и отново се изкашля. — Да, да. Накратко. Та преди да напусне той ни разказа една странна история, за която твърдеше, че трябвало да я отнесе до Тар Валон. Каза, че Тъмния смятал да ослепи Окото на света и да съсече главата на Великата змия, да убие самото време. Стареите твърдяха, че умът му бил толкова здрав, колкото и тялото, но той наистина рече това. Та се канех да ви питам, може ли Тъмния да направи такова нещо? Да убие самото време? И Окото на света? Може ли той да ослепи Окото на Великата змия? Какво ще рече това?