— Що за случайност? — каза тя. — Тъкмо днес и неверникът беше доведен в Кемлин. След два дни ще го отведат към Тар Валон и с него ще тръгне щерката-наследница, за да бъде обучена. И точно в този промеждутък един млад мъж се появява в градините на двореца и твърди, че е верен поданик от Две реки…

— Аз наистина съм от Две реки. — Всички гледаха в него, въпреки че не го слушаха. Всички освен Таланвор и стражите, които не мигаха и следяха всяко негово движение.

— …с някаква версия, предназначена да подлъже Елейн, и с меч със знака на чаплата. Няма нито еполет, нито кокарда, с която да покаже своята привързаност, само един парцал, за да прикрие грижливо чаплата от зорки очи. Нима всичко това е случайност, Мургейз?

Кралицата даде знак на капитан-генерала да се отдръпне и след като той се подчини, изгледа Ранд с неприкрита тревога. Но заговори не на него, а на Елайда.

— Ти как ще го назовеш? Мраколюбец ли е? Или някой от следовниците на Логаин?

— Тъмния се е размърдал в Шайол Гул — отвърна Айез Седай. — Сянката е полегнала върху Шарката и бъдещето се крепи на върха на иглата. Този младеж е опасен.

Внезапно Елейн пристъпи напред и се хвърли на колене пред трона.

— Майко, моля ви да не му причинявате зло. Той щеше да напусне незабавно, ако не бях го спряла. Искаше да се махне. Аз го накарах да остане. Не мога да повярвам, че е Мраколюбец.

Мургейз прекъсна дъщеря си с успокояващ жест, но очите й останаха приковани в Ранд.

— Прорицание ли е това, Елайда? Шарката ли разчиташ? Казваш, че понякога те спохожда, когато най-малко го очакваш, и те напуска също така неочаквано, както е дошло? Ако това е прорицание, Елайда, повелявам ти да ни изкажеш истината ясно, без обичайния си навик да я загръщаш в толкова много мистика, че никой да не може да разбере дали казваш да, или не. Говори. Какво виждаш?

— Това предричам — заговори Елайда — и се кълна в Светлината, че по-ясно не мога да го изкажа. От този ден Андор тръгва към болка и разделение. Сянката още има да се смрачава до най-черното си и не мога да видя дали Светлината ще се върне отново. Където светът е изплакал една сълза, ще изплаче хиляда. Това предричам.

Покров тишина надвисна над стаята, разкъсан само от въздишката, отронена от Мургейз.

Елайда продължи да се взира в очите на Ранд. Заговори отново, едва мърдайки устни, и Ранд, на по-малко от ръка разстояние от нея, едва я чуваше.

— И това още предричам. Болка и разделение ще споходят целия свят и този човек стои в самата им сърцевина. Покорявам се на кралицата — прошепна тя — и го произнасям ясно.

На Ранд му се струваше, че краката му са се вкоренили в мраморния под. Хладът и твърдостта на камъка пронизаха краката му и по гръбнака му се плъзна мразовита вълна. Едва ли някой друг го беше чул. Но тя продължаваше да се взира в него и той го чу.

— Аз съм пастир — произнесе той така, че да го чуе цялата зала. — От Две реки. Овчар съм.

— Колелото тъче така, както то самото пожелае — промълви Елайда и младежът не можа да прецени дали този път в думите й се съдържа подигравка, или не.

— Лорд Гарет — каза Мургейз, — имам нужда от съвета на своя капитан-генерал.

Набитият мъж поклати глава.

— Елайда Седай твърди, че момъкът е опасен, кралице, и ако тя можеше да ни каже нещо повече, аз бих извикал палача. Но всичко, което казва тя, всеки може да го види със собствените си очи. Няма и един фермер в околностите, който не би казал, че нещата отиват на зле, без никакво прорицание. Аз лично съм убеден, че момчето е попаднало тук по чиста случайност, макар тя да е неприятна за него. За всеки случай, аз бих казал да го затворим в килия, докато лейди Елейн и лорд Гавин не заминат живи и здрави, а после да го освободим. Освен ако Айез Седай няма още някое прорицание, свързано с него.

— Казах всичко, което разчетох в Шарката, капитан-генерале — каза Елайда и хвърли жестока усмивка към Ранд, усмивка, която едва докосна устните й, сякаш изпълнена с насмешка за това, че не можеше да я уличи, че е излъгала, и добави: — Няколко седмици затвор няма да му навредят, а и могат да ми дадат възможност да науча нещо повече. — Гладът, изпълнил очите й, го накара да усети още по-вледеняващ хлад. — Може да ме споходи ново прорицание.

За миг Мургейз остана замислена, подпряла с юмрук брадичката си, с лакът върху облегалката на трона. Ранд сигурно щеше да се помръдне пред навъсения й поглед, ако можеше да си го позволи, но смразяващите очд на Елайда го бяха приковали на място.

— Подозрителността се е просмукала в Кемлин, а може би и в цял Андор. Страх и черна подозрителност. Жените непрестанно изобличават съседите си като Мраколюбци. Мъжете драскат Драконовия зъб по вратите на хора, с които се познават от години. Аз няма да се превърна в част от това.

— Мургейз… — понечи да възрази Елайда, но кралицата я прекъсна.

— Аз няма да стана част от това. Когато поех трона, се заклех, че ще въздавам справедливост на всички свои поданици, и на знатните, и на простолюдието, и ще спазя клетвата си дори да остана последният човек в Андор, който не е забравил значението на думата справедливост. Ранд ал-Тор, заклеваш ли се в Светлината, че твоят баща, пастир от Две реки, ти е дал този меч със знака на чаплата?

— Заклевам се. — Спомняйки си внезапно с кого говори, той припряно добави: — Заклевам се, моя кралице. — Лорд Гарет повдигна изненадан тежката си вежда, но Мургейз не реагира.

— И си се изкачил по стената на градината само за да видиш Лъжедракона?

— Да, моя кралице.

— Замислял ли си да навредиш на трона на Андор или на моята дъщеря, или на сина ми? — Тонът й недвусмислено подсказваше, че провинение срещу последните две персони би му навлякло още по-сурова присъда, отколкото първото.

— Не съм възнамерявал да навредя никому, моя кралице. Най-малко на вас и вашите деца.

— Ще ти въздам тогава правосъдие, Ранд ал-Тор — каза тя. — Първо, защото имам малко предимство пред Елайда и Гарет с това, че съм чувала на младини речта на народа от Две реки. Не приличаш на тях, но доколкото не ме лъже паметта, ти говориш наречието на Две реки. Второ, никой с твоята коса и очи не би могъл да твърди, че е пастир от Две реки, освен ако това наистина не е така. И това, че твоят баща ти е дал меча със знака на чаплата, е твърде безсмислено, за да е лъжа. А трето, вътрешният глас, който ми нашепва, че най-съвършената лъжа често се оказва твърде глупава, за да бъде взета за лъжа… този глас нищо не доказва. Ще се придържам към законите, които сама съм постановила. Дарявам ти свободата, Ранд ал-Тор, но те съветвам в бъдеще да внимаваш чии граници нарушаваш. Ако отново бъдеш намерен в границите на двореца, няма да ти се размине толкова лесно.

— Благодаря, моя кралице — отвърна той прегракнало. Разочарованието обля като топла вълна лицето на Елайда.

— Таланвор — обяви Мургейз. — Придружи този… придружи госта на моята дъщеря до вратата с целия полагащ се дворцов етикет. Останалите също напуснете. Елайда, ти остани. Ако обичаш, и ти, лорд Гарет. Трябва да реша какво да правя с тези Бели плащове в града.

Таланвор и стражите прибраха мечовете си с неохота, готови всеки миг отново да ги извадят. Въпреки това Ранд с радост изчака войниците да оформят отново каре около него и Таланвор да ги поведе към изхода. Елайда слушаше с половин ухо думите на кралицата и той усети изпитателния й поглед в гърба си. „Какво ли щеше да стане, ако Мургейз не беше задържала Айез Седай при себе си?“ При тази мисъл му се дощя охраната да закрачи малко по-бързо.

За негова изненада Елейн и Гавин влязоха в карето и тръгнаха с него. Таланвор също се изненада и хвърли поглед към затварящата се врата.

— Майка ми заповяда да бъде придружен до портите, Таланвор — подкани го Елаин. — С целия полагащ се етикет. Какво чакаш още?

— Нищо, милейди — отвърна Таланвор кисело и изкомандва на охраната да тръгне.

Чудесата на двореца се плъзгаха незабелязани покрай очите на Ранд. Беше зашеметен, мислите му се въртяха в главата му твърде бързо, за да може да ги улови и намести. „Не прилича… Този човек е в сърцевината.“