Съпругът на Дейна, генерал Къртис Браун, стоеше в ъгъла на стаята заедно с Мишел. Седнал на стол до леглото, Шон разговаряше с Дейна – замаяна, изпитваща болки, но жива. На няколко пъти тя дори се усмихна, макар че примижаваше от усилието.

– Трябваше да те послушам, Шон – промълви тя. – Трябваше да се махна от онзи мол.

– А защо не го направи?

– Вероятно по силата на стари навици. "Умирай трудно", помниш ли? Не исках да пострадаш. Слава богу, че изглеждаш добре. А как е Мишел?

– Ето я там, в компанията на генерала. В отлична форма, като добре настроена цигулка.

– Радвам се – прошепна немощно Дейна.

– Трябва да почиваш – каза той.

– А онези мъже? – попита тя и стисна ръката му.

– Вече не представляват заплаха.

– Още ли не си успял да разгадаеш ребуса?

– И това ще стане скоро – излъга той и погледна към генерала, – Знам, че съпругът ти е непрекъснато до теб. Струва ми се, че този път бракът ти е много успешен. Вие двамата просто сте родени един за друг.

Тя се усмихна, а Браун смутено наведе глава. Мишел окуражително го потупа по рамото.

– Чувствам се добре, но съм много уморена – прошепна Дейна.

– Това е от морфина. Наслаждавай му се, докато ти го дават безплатно.

Ръката ѝ се отпусна, а клепачите ѝ се затвориха.

Шан стана и се присъедини към Браун и Мишел.

– Лекарите са на мнение, че ще се оправи напълно, но ѝ трябва време – информира го генералът.

– Това е чудесна новина!

Браун го стрелна с поглед, после отмести очи.

– Онази работа, за която вече говорихме… – подхвърли той.

– Откри ли нещо? – попита Шон.

– По-добре да отскочим до кафенето, ако имате време.

– Разполагаме с всичкото време на света – отвърна Шон.

Взеха си кафе и заеха една от най-отдалечените маси.

Браун изсипа пакетче захар в чашата си и бавно го разбърка.

– Пентагонът мълчи като риба по нашия въпрос – каза той.

– Така чухме и ние – кимна Шон.

– Но изтичането на информация продължава.

– Вероятно имаш предвид слуховете, че се опитваме да свалим иранския режим чрез доставки на опиум, а средствата от продажбите ще отидат за покупка на оръжие – подхвърли Мишел.

– Значи сте прочели?

– Да, на сайта на някакъв блогър.

– Този блогър ще си има сериозни неприятности – изръмжа генералът.

– О, той отлично го знае.

– Свободата на словото е едно, но никой не може безнаказано да публикува откраднати тайни, касаещи националната сигурност!

– Значи това за Иран е вярно?

Браун отпи глътка кафе.

– Хората са потресени, като гледат касапницата в Сирия, но не виждат какво се случва в Иран и Северна Корея. Тези страни са прекъснали всякакви контакти с външния свят и продължават да тероризират собственото си население. Труповете буквално задръстват улиците.

– Значи удряме първо Иран, а след това и Северна Корея? Но аз не съм чувал в Корея да има вътрешна опозиция...

– Има, и то доста внушителна. Повечето дисиденти са прогонени в Южна Корея, но са готови да се върнат обратно и да продължат борбата си срещу режима. Иран трябваше да бъде тест, а при успех схемата щеше да бъде приложена и в Северна Корея.

– Доста сложна схема – каза Мишел. – Но един милиард евро няма да стигнат за свалянето на цяло правителство.

– Не е нужно да го свалят, а само да го разклатят. Защото, ако Иран или Северна Корея усетят, че са уязвими отвътре, те най-вероятно ще намалят реториката, ще седнат на масата за преговори и ще започнат да се държат като възрастни хора. Както ти сама каза, схемата е доста сложна, а икономическите санкции и външната заплаха не работят. По тази причина ние предпочитаме да наричаме ситуацията "евтина война". – Браун мрачно поклати глава и добави: – Не мога да повярвам, че ви казвам всичко това. Тук става въпрос за изключително секретна информация, с която самият аз се сдобих съвсем наскоро. Ако се разчуе, че съм я споделил с вас, положително ще бъда изправен пред военен съд!

– Бъди сигурен, че никой няма да я чуе от нас, Къртис – увери го Шон.

– За което съм ви благодарен – кимна генералът.

– А Сам Уинго?

– Пентагонът го смята за предател.

– Но той не е – каза твърдо Шон.

– Откъде знаеш?

Преди да отговори, Шон хвърли кос поглед към Мишел.

– Срещнахме се с него. Някакви хора ни нападнаха и той спаси живота на Мишел.

– Какво?! Къде? Какви хора?

– Вероятно от същата група, която стреля по Дейна. Но Уинго твърдо е бил натопен.

– Значи работите с него, така ли?

– Опитваме се, но както можеш да предположиш, той не е особено доверчив.

– А синът му?

– С него е. Но ще те помоля да запазиш тази информация за себе си.

– Длъжен съм, дори и да не искам. Ако призная това, ще трябва да им кажа и че съм се срещал с вас, и това ще бъде краят за мен. – Браун отпи още една глътка кафе и попита: – А парите?

– Няма ги.

– Той знае ли кой го е насадил?

– Има известни идеи, в момента се опитва да ги проверява.

– Допуска ли, че става въпрос за вътрешна работа? Вие споменахте, че информацията изтича от собствения ми офис, и аз си направих труда да проверя. Няма такова нещо, Шон. И няма как да има.

– Започвам да си мисля, че изтичането става от друго място – въздъхна Шон. – Знаеш ли нещо за "Херон Еър Сървис" или "Виста Трейдинг", и двете със седалище във Вашингтон?

– Не. Замесени ли са? Бих могъл да проверя...

– Вече имаме човек, който работи по въпроса. Кажи ми нещо за Дан Маршал, високопоставен служител в Пентагона. Познаваш ли го?

– Слабо. Седели сме един до друг по разни съвещания. Отговаря за материалното снабдяване. Всички го смятат за свестен човек, включително и аз. Само не ми казвайте, че и той е замесен във всичко това!

– Още нямаме отговор на този въпрос – отвърна Мишел. – Според него кариерата му виси на косъм заради изчезналите пари. И заради това, че не се знае къде са отишли.

– Изненадан съм, че изобщо се е разприказвал пред вас.

– Забравихме да ти кажем, че съвсем наскоро се сприятелихме с един човек – подхвърли Мишел.

– С кого?

– С президента Джон Коул.

Браун зяпна от изненада.

– А какво ще кажеш за полковник Леон Саут? – намеси се Шон. – Познаваш ли го?

– Не. В армията ли служи?

– Във АВР.

– Не поддържам кой знае какви връзки с военните шпиони – поклати глава генералът и се облегна назад, очевидно изчерпал идеите си. – Какво друго мога да направя за вас?

– Оглеждай се, ослушвай се. Винаги можеш да ме намериш по телефона, макар че в момента Дейна ще бъде основната ти грижа.

– Надявам се – вяло се усмихна Браун.

– Не я изпускай от очи, Къртис. Има опасност да се върнат за нея.

– Но преди това трябва да ликвидират мен! – отсече генералът.

– Не се съмнявам в това – рече Шон.

Излязоха от болницата и откриха, че колата им е обградена от два черни джипа. Пред тях чакаха двама мъже и една жена в тъмни костюми.

– Нещо да ти се струва познато? – подхвърли Шон.

– Изглеждат точно така, както едно време ние – каза Мишел.

– А знаеш ли къде отиваме?

– Знам – отвърна тя.

Алън Грант и Дан Маршал напуснаха заедно офиса на "Виста Трейдинг".

– Благодаря, че дойде чак до тук – рече Грант.

– По-скоро аз ти благодаря, че ме измъкна от Пентагона – отвърна Маршал.

– Наближава ли бурята?

– С всеки изминал час. Видя ли последните новини?

– Всички те идват от един и същ блогър. Иран? Афганистански опиум? Има ли някаква истина във всичко това?

– Поне така твърдят медиите. Не мога да коментирам, дори и пред теб.

– С нещо да помогна?