– Сигурни сме и още как! – Уинго се опря на близката стена и похлупи с длан очите си. – Хванаха детето ми, да ги вземат мътните!

– Ще си го върнем, Сам – рече Шон и сложи ръка на рамото му. – Просто трябва да запазим спокойствие и да решим как.

– Не мога да мисля! Не и когато Тайлър е...

– Те точно това очакват от нас – прекъсна го Мишел.

– Нека продължим дискусията по-далече от това място – предложи Шон.

Върнаха се на паркинга и се качиха в джипа на Мишел. Шон зае пасажерската седалка и се обърна към Уинго, който седна отзад.

– Ако наистина са прибрали Тайлър, всеки момент ще потърсят контакт с теб и ще ти предложат сделка – каза той.

– Естествено – кимна Уинго. – Мен срещу Тайлър.

– И аз мисля, че офертата ще бъде такава.

– А ние ще я удовлетворим. Няма спор, че Тайлър ще бъде освободен, но ще поискаме да пуснат и Кати, ако все още я държат.

– Може би няма да се съгласят. Може би ви искат и двамата.

– Тайлър не знае нищо.

– Но те нямат гаранция. Вероятно се опасяват, че си споделил нещо с него.

– Виж какво, аз съм просто жертвеният агнец. Намеренията им са да изсипят цялата мръсотия на моята глава.

– Но не могат да бъдат сигурни какво ще се случи – поклати глава Шон. – Тайлър е застраховката им.

– Всъщност какво видя там, в Афганистан? – попита Мишел.

– Цял отряд въоръжени мъже, които размахваха карти на ЦРУ. Лидерът им се казва Тим Саймънс. Поне така пишеше на неговата карта. Обявиха, че има промяна в плановете и аз трябва да им предам товара.

– А как успя да се измъкнеш?

– Камионът беше зареден с експлозиви, а аз държах детонатора с натиснат бутон. Ако ме бяха застреляли, пръстът ми щеше да го освободи.

– И всичко да се взриви – кимна Шон. – Викат му "идиотското копче".

– Значи можеш да го разпознаеш? – попита Мишел. – Имам предвид Саймънс.

– Мога – кимна Уинго. – Но уведомих за това и прекия си командир.

– Полковник Леон Саут? – попита Шон.

– Да.

– Друго?

– Там имах един познат, който ми помогна да напусна Близкия изток и да се върна тук. Той ми каза, че може би има връзка между изчезналите пари и "Херон Еър Сървис". – Уинго замълча и изведнъж се плесна по бедрото. – Господи, как можах да забравя!

– Какво си забравил? – попита Мишел.

– Вече ви казах, че проследих онзи тип от "Херон" до Вашингтон, където той влезе в офисите на "Виста Трейдинг". Изчаках го навън и продължих да го следя. Но в един момент и за мен се лепна опашка. Едва успях да се измъкна, но онзи вече беше изчезнал.

– Тоест те знаят, че ги подозираш и си разкрил връзката между "Виста" и "Херон" – заключи Шон. – Това е напълно достатъчно да влезеш в черния им списък, Сам.

– Май е така – мрачно се съгласи Уинго.

Шон се извърна към Мишел.

– Не трябва ли да се обърнем към федералните? Може би хлапетата са отвлечени!

– Не, Шон! – ужасено го погледна Уинго. – Ако го направиш, те просто ще ги убият! Това не е обикновено отвличане. Залогът е много по-висок. Тези типове не се интересуват от пари за откуп. Те искат мен. Ти сам каза, че косвените жертви не означават нищо за тях.

– В такъв случай възниква въпросът какво правим, след като чуем исканията им.

– Трябва да сме сигурни, че когато се предам, Тайлър и Кати вече ще са свободни.

– Лесно е да се каже – поклати глава Мишел.

– Все пак има начин – рече Шон. – Най-добрият вариант е да ви измъкнем и тримата.

– Кога мислиш, че ще се обадят? – попита Уинго.

– Не веднага. Ще те накарат да се поизпотиш и хубаво да си помислиш за последиците от евентуалния си отказ.

– Това ще ни даде известно време да се подготвим – добави Мишел.

– Така е – кимна Шон. – Затова трябва да го използваме по най-добрия начин.

– Имате ли някакъв опит в ситуации на отвличане? – попита Уинго.

Шон и Мишел се спогледаха.

– Да речем, че няма да ни е за пръв път – уклончиво отвърна той.

После Мишел включи на скорост и потегли.

– Не знам кои сте, но не сте от ФБР! – изкрещя Тайлър.

Двамата с Кати бяха завързани за столовете и с превръзки на очите, а срещу тях седеше Алън Грант.

– Нещата са доста по-сложни – отвърна той.

– Гадове! – продължаваше да се гневи Тайлър. – Вие натопихте баща ми!

– Но той се върна при теб, нали? Това е добра новина.

– Искате да го убиете!

– Грешиш.

– Глупости!

Грант вдигна глава и погледна към един от хората си в дъното, който направи крачка напред и сграбчи момчето за раменете. Тайлър извика от болка.

– Достатъчно – рече Грант и мъжът се отдръпна.

– Защо мислиш, че искаме да причиним нещо лошо на баща ти?

– Защото вече направихте опит да го убиете.

– Откъде знаеш, че сме били ние?

– Просто знам. Кой друг би пожелал смъртта му?

– Може би собственото му правителство. А ние, както ти правилно отбеляза, не сме част от него.

– Кои сте тогава?

Въпросът беше зададен от Кати.

Грант насочи вниманието си към нея.

– Добър въпрос – кимна той. – Кои сме ние наистина, след като не сме част от правителството?

– Шпиони, терористи! – възкликна Тайлър. – С една дума, гадове!

– Има случаи, при които шпионите са на страната на добрите – отбеляза Грант. – И понякога са принудени да отвличат деца просто защото нямат друг избор.

– Глупости! – повтори Тайлър.

– И ти си инат като баща си.

– Не познаваш баща ми!

– Напротив, познавам го много добре. Също като жената, която се преструваше на негова съпруга.

– Преструвала се е? – рече недоумяващо Кати.

– Тя обаче изчезна – заяви Тайлър.

– Знам това. Имаш ли представа къде е отишла?

– Не. А ти?

– Доста си смел, Тайлър – промърмори Грант и леко докосна ръката му. – Въпреки че в момента си уплашен.

Момчето рязко се дръпна.

– Не знам докъде ще стигнем, но съм сигурен, че на даден етап ти ще видиш баща си – добави Грант. – Това мога да ти го гарантирам.

– Защо?

– Защото искам да поговоря с него, както вече ти казах. А след това вие двамата отново ще бъдете заедно.

– Просто ей така? – сбърчи чело момчето.

– Той ще се обади и ще поиска да разговаря с теб.

– В такъв случай аз ще го предупредя да стои много далече от вас!

– Сигурен ли си?

– Не се страхувам от теб!

Ръката на Грант легна върху главата на Кати и леко я стисна.

– Твоята приятелка обаче се страхува от мен, Тайлър. Не забравяй, че трябва да помислиш и за нея.

Храбростта на Тайлър започна да се топи.

Грант пусна Кати, стана и излезе от стаята. Другият мъж го последва и заключи след себе си.

Тайлър се вслуша в отдалечаващите се стъпки и въздъхна:

– Много съжалявам, Кати. Не исках да те забърквам.

Тя успя някак да преглътне сълзите си.

– Всичко е наред, Тайлър. Ти нямаш нищо общо с това.

Тайлър направи опит да я докосне, но въжетата не му позволяваха.

– Трябва да се махнем от тук, защото тези хора никога няма да ни пуснат – пошушна той.

– Но как?

– Ще измислим нещо. Родителите ни са военни и са ни научили на разни неща. Баща ми, твоята майка...

– Тя настояваше да тренирам таекуондо – каза Кати. – Научи ме как да оцелявам в гората без храна и вода. Но в момента това не ни върши никаква работа.

Отвън избоботи автомобилен двигател, който бързо се отдалечи и затихна.

– Усещам, че си съвсем близо до мен – прошепна Тайлър. – Дали ще можеш да свалиш със зъби превръзката от очите ми, ако се наведа към теб?

– Мога да се опитам.

Пет минути по-късно зъбите на Кати успяха да докопат възела на тила на Тайлър.

– Усещам, че се разхлабва – обяви след известно време тя.

Минута по-късно превръзката падна в скута на Тайлър.

– Браво на теб – рече той, примигна няколко пъти и се огледа.