След това извади документа, заради който беше ликвидирал Майло Прат. Плъзна поглед по редовете и се спря на един, който според него предлагаше възможности. Облегна се назад и обмисли нещо, което дълго време му се струваше непостижима мечта.

Отмъщение. И справедливост. Две от най-силните желания в света. Те не бяха взаимно изключващи се. Дори напротив, съчетаваха се много добре. Баща му беше сложил край на живота си заради скандал, който не беше предизвикал. В момента действащият президент пробваше една не по-малко неоправдана маневра на световната политическа сцена. Но този път правителството щеше да плати цената. Основната причина за прецизното планиране на операцията се криеше във факта, че Грант бе разкрил навреме плановете на Белия дом. Навреме в практическия смисъл на думата, но доста късно в емоционалния. Мъката по мъртвите му родители ставаше непоносима.

Но скоро всичко щеше да приключи.

– Къде ще стане размяната? – попита Уинго. Най-после се бяха обадили. Случи се на следващата вечер, когато навън се лееше пороен дъжд, а температурите рязко спаднаха. Циклонът бушуваше с пълна сила.

Преправеният глас звучеше механично, но изречените от него думи бяха зашеметяващи.

– Размяна няма да има.

Шон и Мишел се спогледаха стреснато. Уинго беше включил високоговорителя на телефона си, за да чуват и те.

– Какви ги дрънкаш? – рязко попита той. – Готов съм да се предам, но само ако освободите сина ми!

– Ти можеш да си мислиш така, но ние сме на друго мнение.

– Тогава какво?!

– Успокой се, Уинго. Няма да правиш нищо. Искаме да останеш в неизвестност, нищо повече. Изпълниш ли това, ще видиш сина си жив. Не го ли изпълниш, той е мъртъв.

Уинго хлъцна и покри лицето си с длани. Мишел съчувствено го докосна по рамото.

– Каква е гаранцията, че ще го направите?

– А ние как да сме сигурни, че можем да ти се доверим?

– Как ще разберете, че наистина съм изпълнил желанието ви?

– Ще разберем, Уинго. Имаме си начини. Нищо не може да остане скрито. Ако решиш да говориш с някого, да отидеш някъде, да съобщиш на ФБР за изчезването на сина си и да им помагаш в издирването му, ние ще разберем. И тогава край със сина ти. Това можем да ти го гарантираме.

Шон посочи телефона и докосна ухото си.

– Тайлър – беззвучно размърда устни той.

– Искам да говоря със сина си! – отсече Уинго. – Още сега! Иначе няма сделка!

Няколко секунди по-късно се чу гласът на Тайлър.

– Тате?

– Тайлър! Добре ли си?

– Уплашен съм, тате. Тези хора...

Разнесе се пропукваме и гласът изчезна.

– Тайлър! – изкрещя Уинго. – Тайлър!

– Покрий се, Уинго – прозвуча отново механичният глас. – За да го видиш отново.

– А Кати Бърнет?

– Покрий се и ще видиш сина си!

Линията прекъсна.

Уинго бавно изправи гръб.

– Това е неочаквано развитие – промърмори Шон и потърка брадичката си.

Мишел не сваляше очи от лицето на съкрушения баща.

– Ще го освободим, Сам – съчувствено рече тя.

– Няма как да си сигурна – горчиво отвърна Уинго. – А и, изглежда, Кати е мъртва.

Мишел погледна партньора си и замълча. Наистина имаше вероятност Кати Бърнет да е мъртва.

– Няма какво повече да направим – вдигна глава Уинго. – Освен да чакаме и да се молим на Бог да удържат на думата си.

– Това се отнася за теб, но не и за нас, Сам – каза Шон. – Ние ще продължим да работим.

– Но така ще изложите Тайлър на опасност!

– Той вече е в опасност – въздъхна Мишел. – Не бива да се заблуждаваме, че ще го пуснат доброволно, дори ти да се покриеш. Това е жестоката истина и ти я знаеш, нали?

Уинго се втренчи в нея и на челото му се появиха дълбоки бръчки.

– Да – мрачно кимна той.

– Ще имаме шанс да стигнем до Тайлър и Кати само ако продължаваме да ги търсим.

– Но как ще ги открием? Не разполагаме с никакви следи!

Шон седна до него.

– Знам, че си в невероятен стрес, Сам – каза той. – Самият аз никога не съм бил баща и едва ли мога да разбера всичко, което изпитваш в този момент. Но имам една молба – довери ни се. Ние знам за какво става въпрос и ще направим всичко възможно да ги върнем живи. И двамата.

Мишел клекна от другата страна на Уинго.

– Тайлър е единствената причина да се заемем с всичко това, Сам – прошепна тя. – Още в първия момент усетих, че нещо с него не е наред. Ти страшно много му липсваше. Не можеше да приеме, че си мъртъв. Искам да знаеш, че ще направя всичко възможно и ще рискувам живота си, за да го върнем жив и здрав.

– Хубаво – кимна Уинго. – Вярвам ви. И от цялото си сърце ви моля да откриете и приберете децата!

Оставиха Уинго в мотела и скочиха в лендкрузъра.

– Обещахме му много и сега е време да удържим на думата си – рече Шон.

– Ами Кати?

– Казахме и двамата. Каквото и да значи това.

– Ами ако е мъртва?

– Можем само да опитаме, Мишел. Нищо повече.

– При Едгар ли отиваме? Току-виж, е успял да засече айпи адреса на източника на Карлтън...

– Щеше да ни се обади – поклати глава Шон. – Няма смисъл да му висим на главата. Гениите работят най-добре, когато са сами.

– Тогава къде отиваме?

– Имаме една следа, която все още не сме проверили.

– Коя е тя?

– Връзката между "Херон Еър Сървис" и "Виста Трейдинг".

– Едгар не успя да открие нищо нередно.

– Той е гледал пиксели, само толкова. А ние трябва да се заровим в боклука, за да открием боклук. Така както правят детективите.

– Но нали не искаме да бъдем разпознати?

– Скришом ще го направим.

– Добре, какъв е планът?

– Той ще зависи от обстоятелствата.

– Тоест нямаш план и ще ти трябва известно време, за да измислиш нещо.

Шон се намръщи.

– Чувствай се свободна по всяко време да предложиш свой план.

Тя въздъхна и погледна през страничното стъкло.

– Не бива да се провалим, Шон. Залогът е прекалено голям.

– Залогът винаги е голям.

– Имах предвид децата.

– Не ни е за пръв път. И никога не сме позволявали някой да умре. Ще ги открием и ще ги приберем у дома.

– Просто се надявам, че и сега ще успеем.

Замълчаха. Няколко секунди по-късно Шон внезапно се обади:

– Всъщност мисля, че ще успеем.

– Вече имаш план? – стрелна го с поглед тя.

– Току-що го измислих.

Шон караше, а Мишел внимателно се оглеждаше.

– Хубав квартал – промърмори той. Луксозните къщи бяха с безупречно поддържани дворове. – Много хубав.

– Да, ако си падаш по такива неща – кимна Мишел.

– Не ти харесва, че липсват купчини боклуци?

– Ти наистина си нетърпим!

Не след дълго навлязоха в друг квартал.

– Отляво е – обади се Мишел. – Третата къща.

Шон спря колата зад някакъв пикап и изключи двигателя. Мишел извади прибор за нощно виждане и го насочи към отсрещната страна на улицата.

– Къщата на Леон Саут, значи – подхвърли тя. – Какво очакваш да открием там?

– Нещо, което да ни насочи в правилната посока.

– Нали бяхме на мнение, че информацията е изтекла от Дан Маршал?

– Сега, като си мисля, прекалено очевидно е. Срещнахме се и с двамата. Ти получи възможност да разчетеш езика на телата им. Какво ти направи впечатление?

– Маршал беше доста открит, докато Саут се спотайваше. Гледаше надолу със скръстени на гърдите ръце. Много позираше, много се оправдаваше.

– И аз съм на същото мнение. От някого е изтекла информация и аз залагам на полковник Саут.

– Мотиви?

– Маршал е натрупал пари и може да се оттегли, когато си пожелае, докато Саут все още се катери по стълбата. Той вече е прехвърлил петдесет и вероятно се чувства подценен по отношение на чин и длъжност. Може би иска по-добър пенсионен план от този, който предлага Чичо Сам.