– Достатъчно ми беше в Сикрет Сървис – поклати глава той и се усмихна. – Бойната ми униформа беше костюм конфекция от "Брукс Брадърс", вратовръзка и тъмни очила. Но през останалата част от живота си ще се нося по-лежерно.

– Освен когато получаваш това, надявам се – каза Мишел и вдигна медала, с който ги бяха наградили.

– Освен тогава – кимна той. – Как се чувстваш след инжекциите?

Мишел и президентът бяха подложени на интензивно лечение с антибиотици, част от които под формата на инжекции. Това беше задължително, тъй като и двамата бяха погълнали известно количество речна вода: Сега Потомак беше доста по-чиста в сравнение с преди двайсетина години, когато беше едва ли не радиоактивна, но все пак не беше препоръчително човек да пие от нея.

– Задникът ми е малко по-добре, ако това имаш предвид – направи гримаса тя. – Но нека спрем дотук.

Качиха се в джипа.

– Исках да те попитам нещо… – започна тя.

– Казвай.

– Откъде ти дойде идеята да взривим кислородните бутилки, за да се измъкнем? Не вярвам ти и колегите ти от президентската охрана да сте тренирали такъв вариант...

– Не сме, разбира се – отвърна Шон, докато си слагаше колана. – Еър Форс Едно разполага със система за кацане на вода, но не и Звяра.

– Откъде тогава?

– Защо не приемем, че всичко е било дело на проницателния ми мозък, който е в състояние да намери светкавично решение на всяка критична ситуация?

Мишел щракна колана си и запали двигателя.

– Не ме карай да използвам физическа сила, Шон.

– Добре, ще ти кажа – отстъпи той. – Но не бива да го споделяш с никого. – Малка пауза, после: – Заимствах идеята от "Челюсти"...

– От "Челюсти"?! – възкликна тя и се облегна на кормилото.

– Да, от филма. Рой Шайдър играе шериф на малко градче, който се оказва сам в океана и срещу него връхлита акула… Но тя е захапала една кислородна бутилка, която се е намирала в потънала лодка на гмуркачи, а пък Шайдър има пистолет. Той стреля, улучва бутилката – и бум, няма акула.

– Тоест, вместо да съм в моргата, аз съм тук и разговарям с теб благодарение на фантазията на Спилбърг?

– Ами как да ти кажа… Когато гледах филма за пръв път, тази сцена доста ме впечатли.

– И слава богу – потупа го по рамото тя.

Пътуваха мълчаливо чак до покрайнините на града.

– А какво ще стане със Сам Уинго? – попита тя.

– Нищо. Те знаят, че е невинен, защото са го натопили. Знаят, че синът му е бил отвлечен, за да си държи устата затворена. Този човек заслужава медал, по дяволите! И военните са наясно с това! Всичко около него ще бъде наред, а Тайлър просто получи баща си обратно.

– Аз мисля, че Коул е много щастлив от своето оцеляване, още повече че скандалът около липсващите евро затихна, поне засега...

– Такива неща се случват постоянно. Достатъчно е да се появи по-важната новина. Помниш ли случая с Чандра Леви и конгресмена, когото обвиняваха за нейното убийство?

– Не го помня.

– Както и повечето хора – кимна Шон. – Това беше най-големият скандал, докато малко след това не настъпи Единайсети септември.

– Значи липсващото късче от мозайката е...

– Алън Грант, разбира се – отвърна той. – Вече са разпитали жена му, но по думите на Литълфийлд тя била толкова смаяна, колкото всички останали. За наша радост, вината му е категорично доказана.

– А Дан Маршал, който вероятно е бил негов партньор и го е снабдявал с поверителна информация?

– Той също е дал показания. Но за разлика от дъщеря му на него му предстоят още доста разпити.

– От ченгетата?

– Да. Но и от нас.

– Какво?!

– Бяхме наети да свършим конкретна работа, Мишел. А по мое мнение все още не сме я свършили.

– Аз пък си мислех, че този случай изобщо не ти беше по вкуса.

– Постепенно ме завладя – призна Шон. – Освен това никога не оставам безучастен, когато някой се опитва да убие президента… – Обърна се, погледна я в очите и добави: – Или теб...

– Значи отиваме при Маршал?

– Да. Но първо искам да поговоря с Едгар.

– Той успя да разкрие начина, по който Грант е хакнал спътника, управляващ Звяра.

– Знам. В онази стара радиостанция са открили супермодерно оборудване. Готов съм да се обзаложа, че част от еврото са били похарчени именно за него. И за наемането на спътника, разбира се. Наемодателят е разпознал Грант по снимка. Разбира се, той не е имал никаква представа защо го наема.

– Значи трябва да проверява клиентите си по-добре.

– Бас държа, че Грант не е бил сам. Задължително е използвал хора със сериозни компютърни умения. В момента ФБР проверява всички хакери, които могат да направят подобно нещо.

– Най-вероятно отдавна са изчезнали – каза Мишел.

– Права си – призна Шон. – Но се надявам да открият Грант. Именно той е прострелял Кати. Тя също го разпозна по снимка. А това означава, че изобщо не е имал намерение да освобождава децата.

– А какво стана със старата ни дружка Тревър Дженкинс?

– Разтворил се е във въздуха като призрак. Броени минути преди появата на Отряда за бързо реагиране в онази радиостанция.

– Възможно ли е двамата с Грант да бягат заедно?

– Не го изключвам. Но ще им бъде адски трудно да напуснат страната. Търсят ги под дърво и камък.

Мишел включи на скорост и натисна газта.

– Боже, колко е хубаво отново да съм на твърда земя! – каза тя.

– Много се радвам, че оцеля, госпожице Максуел – изрече Едгар с цялата емоция, която беше способен да изрази.

– Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?

Седяха около кухненската маса във фермата.

– Ти пръв разкри цялата схема – каза Шон. – Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.

– Вече ме потърси – отвърна Едгар. – Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.

Кръвта се оттече от лицето на Шон.

– Едгар! – възкликна той. – Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!

– Е, не му ги казах – призна гигантът.

– Слава богу!

– Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.

Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.

– Пилетата изискват постоянни грижи, Шон – рече Едгар. – Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.

– Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? – смени темата Шон.

– Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си "говорят" с този, който е монтиран на колата.

– Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз – промърмори Шон.

– Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста – добави Мишел. – Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.

– В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб – втренчено я погледна Шон.

– Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години – усмихна му се мило тя.

Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.