– Тук ли ще останем? – огледа се Тайлър. – Трябва да ходя на училище, а след това и на тренировка.

Уинго спря на място и се втренчи в него.

– Не можем да останем тук – поклати глава той. – А що се отнася до училището и плуването… – Той отново закрачи напред-назад, без да довърши мисълта си.

– Разкажи ми за Джийн – каза Тайлър.

– Какво за нея? – попита баща му и тежко се отпусна на стола.

– Коя е тя?

Уинго видимо се смути от този въпрос.

– Вече чух, че е била внедрена, докато ти си бил убеден, че работи заедно с теб – побърза да добави момчето… – По-вероятно е работила за някой друг, шпионирала те е.

– Кой ти каза това?

– Шон и Мишел.

– Тоест Кинг и Максуел, частните детективи?

– Да. Вярно ли е това, тате? Внедрена ли е била?

– Сложно е, Тайлър.

Момчето се намръщи и изпъна гръб.

– Не е сложно, тате – отсече то. – Или е била внедрена, или не е била.

Уинго положи длани върху коленете си.

– Джийн имаше задачата да се грижи за теб, докато съм в чужбина.

– Задачата? – вдигна вежди Тайлър. – Вие женени ли сте изобщо?

– Не – поклати глава Уинго. – Нещата бяха други. Просто задачата ѝ беше такава. Да стои при теб, докато ме няма.

– Задача да стои при мен?! Тоест на мястото на мама се появява жена, която изпълнява задача?

– Не си ме разбрал правилно, сине– почервеня Уинго.

– А на всичкото отгоре не ми каза нищо почти цяла година! На мен, собствения ти син! Нямах право да знам, така ли?!

– Мисията беше строго секретна, Тайлър – рече Уинго. – Нямах право да говоря за нея пред абсолютно никого.

– Страхотно! Значи аз не съм бил сред удостоените. Радвам се, че си имал основателна причина да мълчиш.

След тези думи скочи от леглото и се насочи към прозореца.

– Не отивай там, Тайлър! – възкликна Уинго.

– Не се безпокой за мен, тате. Аз не съм сред удостоените и нямам никакво участие в мисията.

– Моля те, Тайлър! Не можех да ти кажа!

– Не можеше или не искаше? – обърна се да го погледне момчето. – Не знаех дори дали все още служиш в армията! Беше ми казал, че работиш в някаква фирма.

– Това беше част от прикритието – отчаяно въздъхна Уинго.

– От прикритието, значи! Включително и от мен!

– Дал съм клетва да служа на родината си по най-добрия начин, сине.

– А родината винаги е по-важна от семейството – горчиво отвърна Тайлър. – Може би и аз трябва да постъпя в армията, след като завърша гимназия. По този начин няма да се оплакваш, че не споделям нищо с теб. Защото ще служа на родината!

– Не се гордея с постъпката си, сине. Напротив, чувствам се ужасно!

– А не помисли ли как ще се почувствам аз?

Уинго отвори уста да каже нещо, но после се отказа.

– Какво ще правим сега? – попита момчето и отново се обърна към прозореца.

– Искам да разбера кой ме е предал – каза твърдо Уинго.

– Как?

– Имам известни подозрения.

– Ами аз?

– Няма как да се върнеш в училище. Не и сега. Ще трябва да останеш с мен, за да си в безопасност.

– Ти уби човек! – каза Тайлър. – Видях те.

Уинго стана и пристъпи към него.

– Съжалявам, че се случи пред теб, но нямах избор. Той се готвеше да я застреля.

– Мишел Максуел – кимна момчето. – Харесвам я. Харесвам ги и двамата.

– А вярваш ли им?

– Да. Ти също трябва да им се довериш. Те са умни и могат да ти помогнат.

Уинго дръпна сина си от прозореца и го накара да седне на леглото.

– Не съм сигурен, че трябва да се доверяваме на когото и да било, Тайлър.

– Те наистина могат да ти бъдат полезни, тате!

– Заради тях ни откриха.

– Не са виновни за това.

– Нямаме право на грешки, Тайлър – отсече Уинго.

– Ще им позволиш ли да ти помогнат?

– Мисля, че не.

– Тогава аз се връщам при тях!

– Казах ти, че трябва да останеш с мен.

– Каза го, но това не означава, че ще го направя.

– Ти си мой син! Не съм пропътувал над дванайсет хиляди километра, за да те изгубя отново!

– Но аз съм вън от играта и ти не можеш да ми споделиш нищо. Как тогава да ти помогна?

– Като останеш край мен, за да бъдеш в безопасност.

– При тях също ще съм в безопасност.

– Въпросът не подлежи на обсъждане, Тайлър! – отсече Уинго.

– Как ще ме държиш в безопасност, докато търсиш онези, които са те натопили? Няма начин!

Уинго притисна слепоочията си с длани.

– Вразуми се, тате! Ти имаш нужда от помощ. Имаш нужда от Шон и Мишел.

Баща му бавно се отпусна на стола.

– Наистина ли мислиш, че могат да помогнат?

– Абсолютно!

– А на мен вярваш ли ми?

– Повярвах ти, когато каза, че си невинен – втренчено го погледна Тайлър. – Но не съм сигурен, че ти вярвам за останалото. Все още не.

– След всичко, което се случи, едва ли мога да те обвинявам – бавно изрече Уинго.

– Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.

– Имаш право.

На другата сутрин Шон и Мишел седяха срещу Маккини и Литълфийлд. Намираха се в една от заседателните зали на филиала на МВС във Вирджиния. И двамата агенти бяха мрачни.

– Значи Тайлър Уинго все още е в неизвестност, така ли? – попита Шон.

– Ще го открием – каза Литълфийлд.

– Дано не ви изпреварят – отвърна Мишел.

– Какво означава това? – изгледа я Маккини.

– Много просто. Някакви хора издирват баща му и биха могли да използват Тайлър, за да стигнат до него.

– Това вече сме го отчели – кимна Литълфийлд. – Защо поискахте тази среща?

– Знаеш, че бяхме при президента – отвърна Шон. – Той ни отправи една молба, която мислим да удовлетворим.

Агентите насреща им едновременно изпънаха гърбове.

– И? – каза Литълфийлд.

– Имаме малък проблем – поясни Мишел.

– Какъв?

– Президентът иска да използваме отношенията си с Тайлър, за да стигне до баща му.

– Но вие изпуснахте момчето – добави Шон. – Предполагам, че президентът вече знае това, нали?

Маккини погледна Литълфийлд, който заби очи в пода.

– Агент Литълфийлд?

– Президентът е много зает човек – отвърна той. – Не можем да го безпокоим за всяка дреболия.

– Дреболия ли? – изгледа го Шон. – В момента Тайлър Уинго е най-важният тийнейджър в страната!

– Мамка му! – промърмори Маккини, но на лицето му се появи нещо като усмивка. Явно беше доволен от ситуацията, в която беше изпаднало ФБР.

Мишел насочи вниманието си към него.

– Когато президентът научи за инцидента, той едва ли ще има време да търси виновниците, агент Маккини – хладно рече тя. – ФБР, МВС? На него това му е абсолютно безразлично. Абревиатури, които са се прецакали за пореден път.

Усмивката на Маккини се стопи.

– Добре – въздъхна Литълфийлд. – Признавам, че изиграхте козовете си по най-добрия начин. Какво искате?

– Сътрудничество – отвърна Шон. – Под формата на информация.

– По-точно?

– Всички записи на охранителните камери на Дълес", "Рейгън" и "Болтимор-Вашингтон" от последните пет дни – отвърна Мишел.

– Защо? – попита Маккини.

– Защото Сам Уинго се е прибрал със самолет – с пътнически, с частен или може би с товарен...

– Вече сме прегледали тези записи – отвърна Литълфийлд.

– Струва ми се, че не усещам топли чувства в тази стая – промърмори Шон и погледна към Мишел. – Какво ще кажеш да се върнем при президента и да го помолим да разпореди едно действие, което тези момчета очевидно не желаят да направят?

– Звучи ми добре – кимна Мишел и се надигна.

– Чакайте, чакайте! – размаха ръце Литълфийлд. – Предполагам, че още два чифта очи няма да навредят. Но имайте предвид, че става въпрос за многочасови записи.

– Не и ако знаеш какво търсиш – поклати глава Мишел.

– А вие знаете, така ли? – подозрително попита Маккини.

– Сикрет Сървис – сви рамене Мишел. – Най-добрите очи в бизнеса.