– От болницата. Тайлър ми каза за приятелката ти и аз организирах малката си засада именно там. Сикрет Сървис ли ви докараха?

– Да.

– Къде бяхте?

– Това е поверително.

Мишел огледа пространството зад Уинго.

– Къде е Тайлър?

– На сигурно място. Трябваше да проверя още някои неща, преди да го изведа от там.

– Тоест да се довериш на нас, нали?

– Нуждая се от помощ – призна Уинго. – Не ми се случва често, но Тайлър е на мнение, че вие сте чисти. По тази причина и аз мисля така.

– А как ще реагираш, ако ти кажа, че все още не знаем дали да ти вярваме? – попита Шон.

– Предполагам, че ще ви разбера.

– Проверихме записите на охранителните камери на летището – обади се Мишел. – Видяхме те да тръгваш след един служител на "Херон Еър Сървис", който те отведе в седалището на "Виста Трейдинг".

Шон се огледа нервно.

– Чувствам се гол тук – промърмори той. – Защо не се преместим на друго място, за предпочитане с четири стени и врата, която се заключва?

Мишел разклати връзката с ключовете си и се усмихна на Уинго:

– Надявам се да не изоставаш.

Насочиха се към мотела, където бяха отседнали двамата партньори. Влязоха в стаята на Шон, който се настани на близкия стол, а Мишел – на леглото. Уинго остана прав до вратата.

– Слушаме те – обади се Шон.

– Повечето вече ви е известно.

– Но не и най-интересното – отвърна Мишел.

– Гледах новините, в които се споменава за Иран.

– Ти беше ли наясно, че това е част от мисията?

Уинго кимна.

– И как се чувстваше? – попита Мишел.

– Никак – сви рамене Уинго. – В работата на войника няма място за чувства. Освен това пожелах доброволно да се включа в нея и единствената ми грижа беше да я завърша успешно.

– Но не успя – констатира с равен глас Шон.

– Не е нужно да ми го напомняш! – враждебно го изгледа Уинго.

– "Виста"? – подхвърли Шон.

– Не знам много за тях. Тайлър намери някакъв сайт в Гугъл, но в него няма нищо.

– Може би все пак имат някаква връзка с "Херон Еър Сървис" – отбеляза Мишел.

– Връзката е човекът, когото проследих от "Херон" до "Виста" – кимна Уинго.

– А с какво привлече вниманието ти той?

– Беше в групата, която ме нападна в Афганистан. Помислих си, че една частна компания за товарни превози е много удобна за пренасяне на пари, особено ако теглото им надхвърля два тона. Освен това получих информация от един приятел в чужбина, според която "Херон" е участник в операцията. В общи линии това ме накара да им обърна внимание.

– Президентът на "Виста Трейдинг" се казва Алън Грант. Познаваш ли го?

– Не. Какъв е интересът му към всичко това?

– Вероятно личен, пробуден преди няколко десетилетия – отвърна Мишел.

На лицето на Уинго се изписа объркване.

– Това е дълга история – поясни Шон. – Но Грант може би търси лично отмъщение, което да осъществи, като използва този милиард.

– Ясно – бавно кимна Уинго. – Имате ли доказателства?

– Никакви – отвърна Мишел.

– А знаете ли каква е крайната му цел?

– Не – отвърна Шон. – Но ако тази цел изисква кражбата на един милиард евро и открити обвинения срещу САЩ, които могат да доведат до война или нови терористични атаки с много човешки жертви, човек не бива да я приема леко...

– Но как да ги спрем, каквото и да са намислили? – попита Уинго.

– Ако източникът на информацията за изчезналите пари и заговора за сваляне на иранското правителство е Грант или негов колега, това ни дава право да се обърнем към официалните власти. А те вече ще решат как и кога да нанесат решителния удар.

– Но откъде Грант може да е разбрал за парите?

– Току-що научихме, че Дан Маршал му е тъст.

– Заместник-министър Маршал? – възкликна Уинго.

– Същият.

– Знам със сигурност, че той е сред посветените в тайната мисия – каза Уинго. – Мислите, че работи с Грант, така ли?

– Нямам представа – рече Шон.

– А какво ще правим междувременно? Ще седим и ще чакаме да се случи нещо?

– Лично аз не обичам да чакам – промърмори Мишел.

– Тя е от момичетата, които първо сритват задници, а после мислят как да поемат отговорността – поясни Шон, с което си навлече отровен поглед от страна на партньорката си.

– Точно такива хора харесвам – одобрително се усмихна Уинго.

– Благодаря, че ми спаси живота в деня, когато се запознахме – усмихна му се в отговор тя. – Изобщо не бях забелязала онзи тип на дървото...

– Ръцете ти бяха заети – каза Уинго. – А според мен и ти спаси моя.

– Да оставим за по-късно взаимното потупване по раменете – нетърпеливо се намеси Шон. – Добре е да помислим за план, с който да извадим на светло Грант и да разберем намеренията му.

Телефонът на Уинго изпиука.

– Есемес от Тайлър – каза той и сведе очи към дисплея. – По дяволите!

– Какво има?

Вместо отговор Уинго набра кратко съобщение и натисна бутона за изпращане.

– Хайде! – изръмжа той. – Вдигни проклетия телефон!

Няколко секунди по-късно апаратът премина в режим гласова поща.

– Не мърдай от там, тръгваме! – каза в скоропоговорка Уинго. – Чакай ни да се появим, без да правиш нищо, ясно?

Остави телефона и вдигна глава.

– Какво става? – попита Шон.

– Обадила му се Кати Бърнет с молба веднага да се видят в мола "Тайсънс".

– Защо? – попита Мишел.

– Била посетена от агенти на ЦРУ, които настоявали да разговарят с мен.

– Защо са се обърнали към Кати?

– Не знам.

– Може би не са били агенти на ЦРУ – подхвърли Шон.

– Вероятно.

– Но ти казваш, че тя е разговаряла с Тайлър. Как му се е сторила? Притеснена? Уплашена?

– В есемеса му не се споменава нищо подобно.

– Мислиш ли, че вече е тръгнал за срещата с нея? – попита Шон.

– Страхувам се, че да – отвърна Уинго, очевидно успял да се овладее. После очите му се сведоха към дисплея. – По дяволите! Все още не е получил проклетото съобщение! Скапана машинка!

– И ние имаме проблеми с покритието в този район – рече Мишел.

– Но ти му остави съобщение и на гласовата поща. Нали? – попита Шон.

– Тайлър не обича да си включва звука – въздъхна Уинго. – Може би изобщо не е разбрал, че съм го търсил.

Юмрукът му гневно се стовари върху стената.

– Защо хлапетата престанаха да търсят родителите си? Защо не си вдигат телефоните, а предпочитат шибаните есемеси?

– Къде точно е срещата им в "Тайсънс"? – попита Мишел.

– В "Старбъкс", срещу книжарница "Барнс и Ноубъл".

– Да вървим.

Тримата бързо напуснаха мотелската стая.

По-рано през деня Кати Бърнет бе излязла от дома си с ракета за тенис под мишницата и кутийка топки в ръка. Възнамеряваше да потренира на стената в парка, който се намираше на три преки от дома ѝ.

По пътя се замисли за Тайлър, който не се беше появил в училище. Тя го бе потърсила вкъщи, но не ѝ отвори никой, макар че пикапът беше паркиран на алеята.

Зави зад ъгъла и тръгна покрай дърветата, които обточваха улицата до следващата пресечка. Беше толкова вглъбена в себе си, че изобщо не чу плъзгането на страничната врата на микробуса, който спря до нея.

В следващия миг краката ѝ се озоваха във въздуха, а лицето ѝ беше покрито с мокра кърпа. Опита се да си поеме дъх, но припадна. Вратата се затвори и микробусът потегли. Ракетата и кутийката с топки останаха на тротоара.

Пътуваха повече от час по второстепенни пътища в слабо населени райони. Крайната им цел беше малка хижа в гората, съвсем близо до мястото, където беше заровена Джийн Шепърд. Хижата беше тъмна, но пред нея беше паркирана кола.

Микробусът спря. От него слезе мъж, който дръпна страничната врата, взе на ръце все още упоената Кати и я внесе вътре.