– Да бе! – изсумтя Маккини.

– Имаш пяна за бръснене в дясното си ухо – посочи с пръст Шон. – Изненадан съм, че твоите хора от МВС не са ти обърнали внимание. – Очите му се спряха върху лицето на Литълфийлд. – Нито пък добрият ти приятел от ФБР...

Маккини бръкна в ухото си и огледа пяната върху пръста си.

– Това беше безплатно – усмихна се Мишел.

Един час по-късно двамата партньори седяха пред цяла редица монитори.

– С кое летище ще започнем? – попита Мишел.

– "Дълес", защото е най-близо. А "Рейгън" не обслужва международни полети от дестинациите, които би използвал Уинго.

След шест часа и три чаши кафе на глава двамата се облегнаха назад и безпомощно се спогледаха.

– Без софтуер за лицево разпознаване можем да стоим тук цял месец – каза Мишел. – Просто лицата са прекалено много за ръчно преглеждане.

Шон кимна. Умът му работеше напрегнато в търсене на изход.

– Да се фокусираме върху товарните – предложи той. – Според мен въпреки променения си външен вид Уинго не би рискувал с редовен полет.

Набраха кода на товарните самолети и се подготвиха за поредното дълго взиране.

– Тези записи със сигурност са твърде нови – изведнъж вдигна глава Шон. – Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.

– Чакай! – извика Мишел и хвана ръката му. – Виж онази кола!

Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.

– Това е Уинго! – възкликна секунда по-късно той.

– Изглежда така, сякаш наблюдава нещо – добави Мишел. – Можеш ли да промениш ъгъла?

Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.

– Очевидно го следи – отбеляза Шон.

Мишел започна да чука на телефона си.

– Записвам номерата и на двете коли – поясни тя.

Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.

– "Херон Еър Сървис" – промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.

Мишел бързо си записа името на фирмата.

– Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.

– Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?

– Логичен въпрос.

– Може би проверява нещо, свързано с парите – подхвърли Шон. – Може би "Херон" има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.

– Трябва да разберем дали е така – кимна Мишел. – Откъде да започнем?

– Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.

– Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли – промърмори Мишел.

– Добра идея – кимна Шон. – А пък аз ще видя какво мога да открия за "Херон Еър Сървис"...

– А федералните? – погледна го тя.

– Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.

– Май не си настроен доверчиво, а?

– От двайсет и пет години съм така – отвърна той и се облегна в стола си. – Но не бива да забравяме онези типове, които ни проследиха и стигнаха до Уинго. Със сигурност не са се отказали да ни преследват, а това означава, че трябва да предприемем съответните действия за измъкване.

– Трудна работа, особено докато се занимаваме с това – въздъхна Мишел и кимна по посока на мониторите.

– Няма друг начин. Поне докато Уинго не поумнее, ще трябва да се ровим сами...

– И да внимаваме както с федералните, така и с президента – каза тя. – Безкрайно трудни задачи.

– Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? – подкачи я той.

– Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.

– Ти си тази, която ни забърка във всичко това – сви рамене Шон. – Тъй че не се оплаквай.

– Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът...

Мишел седеше на пасажерската седалка, вперила очи в телефона си.

Шон беше зад волана на колата, която взеха назаем от един приятел. Прекараха нощта в един мотел, където платиха в брой.

– Някакъв резултат? – попита той.

– Едгар отново свърши работа. Номерата на колата на Уинго са свалени от конфискуван преди месец автомобил, прибран на полицейски паркинг.

– Откраднал ги е, значи – промърмори Шон. – За да ги сложи на кола, която най-вероятно е взел под наем. Използва фалшива самоличност и не иска да го разкрият.

– Точно така – кимна тя. – Може би разполага само с един комплект фалшиви документи и една кредитна карта. Анулират ли я, остава без средства.

– А другата кола?

– Регистрирана е на фирмата "Виста Трейдинг" със седалище във Вашингтон. Офисът им се намира в близост до Ел Стрийт, на северозапад от тук.

– Знаем ли нещо за тази "Виста Трейдинг"?

– Консултантски услуги в областта на военните доставки. Работят в много страни, но явно са фокусирани върху Близкия изток.

– Толкова фокусирани, че да откраднат един милиард евро?

– Може би.

– Някаква връзка с "Херон Еър Сървис"?

– Не се споменава за такава.

– Проучи ли по-задълбочено "Херон"?

– Частна компания за чартърни полети. Притежава десет самолета, осъществяващи презокеански полети.

– Човекът зад волана?

– Няма негови снимки в мрежата. Президент на "Виста" е някой си Алън Грант. Биографията му е публикувана в сайта. Семеен, наближаващ четирийсет. Бивш военен с магистратура по бизнес администрация от "Уортън". Ето и снимката му – поднесе му телефона си Мишел. – Хубав мъж.

Шон бегло погледна дисплея.

– Но няма снимка на онзи, когото видяхме? – подхвърли той.

– Не и в сайта на "Виста" – каза тя. – А пък "Херон" изобщо няма сайт, което ми се струва странно.

– Ако е забъркан по някакъв начин, снимката му скоро ще се появи навсякъде.

– Как ще стигнем до "Виста"?

– Няма да е лесно, тъй като някои от тях може би вече познават физиономиите ни. По тази причина отпада обичайният план да се свържем директно.

– Можем да ги поставим под наблюдение и да видим какво ще излезе.

– Или пък да се поразровим около тоя Грант. Минало, бизнес контакти, с какво се е занимавал преди. Ти спомена, че е бивш военен, нали?

Тя кимна.

– В биографията му не пише къде и кога е служил.

– Пентагонът поддържа безупречен архив. Ще се опитам да надникна, но много дискретно.

– И тъй, защо са били отмъкнали тези пари?

– Един милиард евро сами по себе си са достатъчен мотив, не мислиш ли?

– А какво ще кажеш за блогъра, хвърлил бомбата, че те са били предназначени за финансиране на мюсюлмански бунтовници?

– Мога да те уверя, че това само усложнява нещата.

– Загрижеността на Белия дом сочи, че не става въпрос само за кражбата на парите, Шон.

– Може би трябва да поразровим около този блогър. Как му беше името?

– Джордж Карлтън, адресна регистрация в Рестън. Но ти вече спомена, че най-вероятно се е покрил.

– Значи ще трябва да се разровим по-надълбоко. Длъжни сме да открием източника му, а най-бързият начин за това е да открием самия Карлтън.

– Искаш ли да накарам Едгар да проучи Грант и "Виста"?

– А ти мислиш ли, че ще пожелае? Последния път си имаше сериозни неприятности.

– Мисля, че ще се навие, стига да го помолим и двамата – погледна го Мишел.

– Защо и двамата?

– Той прилича на теб, Шон.

– Глупости! С този двуметров ръст прилича единствено на център-нападател от Националната баскетболна лига.

– Знаеш какво имам предвид.

– Ще бъда много изненадан, ако Бънтинг ни допусне до него след всичко, което се случи.