– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.

– Приличаха на военни, но нямаха документи.

– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.

– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.

– Откъде знаеш?

– Това е поверителна информация. И тъй, който те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?

– Това не е твоя работа – повтори агентът.

– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.

– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.

Шон се отскубна с рязко движение.

– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.

– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.

Маккини не ѝ обърна внимание.

– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?

Шон продължаваше да крачи към изхода.

Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.

– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

– Аз я забърках във всичко това, Мишел!

– Кой те накара да ѝ се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.

Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.

– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.

– Защо?

Той подкара към изхода на паркинга.

– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.

– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?

– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.

– Допускаш ли, че я държи самият той?

– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.

– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.

– Права си – кимна Шон. – Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.

– Вероятно плановете им са били такива – отвърна Мишел. – Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат друга роднини, така че...

– Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.

– Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.

– А може би изобщо не са женени, по дяволите! – изръмжа Шон.

– Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското ѝ име е Джийн.

– При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.

– А сега на сцената се появяват и бивши военни – добави тя. – Защо?

– Допускаш, че някой е откраднал товара?

– Възможно е – каза Мишел. – В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?

– Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.

– Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.

– Не му завиждам – каза Шон, погледна навън и добави: – Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.

– Като нищо.

– Което означава, че тези типове си ги бива.

– Дори много.

– Е, все пак успяхме да се справим.

– Само временно – каза тя. – В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.

– След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. – Шон опипа подутата си челюст.

– Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.

– Съмнявам се – рече той. – По-скоро би ме гръмнал.

– Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.

– Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.

– Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?

– Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.

– Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата – каза тя.

– Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.

– За да разрешим случая?

– Имам известни идеи – отвърна той.

– Ще ги споделиш ли?

– Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си...

Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:

– Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне "Отговори".

– Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.

– Според теб за какво е всичко това?

– Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна мисия, която се проваля с гръм и трясък. И товарът на Уинго попада в чужди ръце.

– Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?

– Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.

– Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? – въздъхна Мишел.

– Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.

– Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?

– Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.

– Той живее с мащехата си.

– Не съм казал, че ще бъде лесно.

Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.

– Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? – каза той. – Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.

Мишел мълчаливо набра съобщението и го изпрати.

Отговорът дойде пет минути по-късно.

Тя го прочете два пъти, сякаш не можеше да повярва на очите си.

– Шон?

– Какво?

– Според мен достъпът ни до Тайлър ще се окаже много по-лесен, отколкото предполагахме.

– Защо?

– Защото фалшивата му майка е изчезнала.

Не се срещнаха нито в "Панера", нито край плувния басейн.

Мястото беше някакъв черен път на около петнайсет километра от дома на Тайлър. Когато пикапът на баща му се появи там, Шон вече го чакаше.

Момчето слезе и надникна в лексъса.

– Къде е Мишел?

– Точно зад теб – махна с ръка Шон, изчака лендкрузърът да спре и попита: – Някакви проблеми?

– Никой не го проследи – отвърна тя.

– А аз защо не забелязах, че караш след мен? – остро попита Тайлър.

– Това беше целта на занятието – отвърна тя и приближи към тях.