Небето беше покрито с ниско надвиснали облаци, а въздухът беше влажен и студен. Тримата потръпнаха почти едновременно.

– Да влезем в някоя от колите – предложи Мишел.

– Само не в твоята – размаха ръце Шон, обърна се към Тайлър и обясни: – Аз съм твърд противник на срещите в контейнери за смет. Предлагам да използваме моя седан.

Мишел му хвърли убийствен поглед, но мълчаливо ги последва към лексъса. Настани се отзад и пое грижата за външното наблюдение. Шон и Тайлър се качиха отпред.

– Разкажи ни за Джийн – започна Шон. – Защо мислиш, че е изчезнала?

– Винаги ме чака да се прибера след тренировка. Прави вечеря и ми напомня за домашните. Винаги!

– Но тази вечер я нямаше, така ли? – попита Мишел. – Никаква вечеря, никакви напомняния?

– Не само това – отвърна Тайлър. – Колата и дрехите ѝ също ги няма.

– Не е ли оставила някаква бележка? – попита Шон. – Или пък есемес?

Момчето поклати глава.

– Съседката отсреща я е видяла да излиза с голям куфар, който е сложила в багажника си.

– Мислиш ли, че е имала причина да замине спешно някъде? – отново се обади Мишел. – При болен роднина или нещо подобно? Да не сте се скарали?

– Не знам за никакви болни роднини. Никога не ми е споменавала за такива. Снощи наистина си разменихме някои реплики, но не сме имали скандал. Тя нито се разплака, нито се разгневи.

– Какво точно ти каза?

– Че и на нея ѝ е мъчно за баща ми. Че сме останали само двамата. Това ме ядоса и ѝ отвърнах, че предпочитам да бъда кръгъл сирак… – Момчето притеснено се размърда и добави: – Не трябваше да го казвам. Беше глупаво от моя страна.

– Но тя не избухна, не се разплака? – каза Мишел.

– Не. А аз просто излязох. О, казах ѝ още, че рано или късно ще стигна до истината. И че за тази цел съм ви наел отново...

– Бинго – рече Мишел.

Шон кимна и се извърна към Тайлър.

– Според мен това е причината да си тръгне.

– Не разбирам – каза момчето. – За какво трябва да се тревожи? Аз просто искам да открия баща си.

– Ще направя едно предположение… – започна Шон.

– Което може да се окаже погрешно – бързо добави Мишел.

– Какво? – подозрително ги изгледа Тайлър.

– Баща ти се е оженил за нея твърде бързо. По всичко личи, че не са имали нищо общо. Дори не са те поканили на подписването. Това не е типично за него, нали?

– Не е – кимна Тайлър, замълча за момент и очите му се разшириха. – Нима искате да кажете, че всичко е било фалшиво?

– Може би – рече Шон. – Но в момента това не е нищо повече от една хипотеза, за която нямаме доказателства.

– Но защо татко би го направил?

– Днес открихме някои неща за баща ти, Тайлър.

– Какви неща?

– Всъщност той изобщо не е напускал армията. През цялото време е бил на редовна военна служба.

– Какво?! – стресна се момчето. – Никога не ми е казвал подобно нещо!

– Вероятно са му забранили. Според нас е изпълнявал секретна мисия в Афганистан.

– Нищо не разбирам! Нима трябва да се жени заради това?

– Направил го е по ред причини, Тайлър. Получава задача зад граница и иска някой да е до теб. На твоите години човек все още не е готов да се грижи сам за себе си. По всяка вероятност не е имал избор. А може и изобщо да не са женени. Ти не си присъствал на подписването, нали? Каза, че в един момент просто са обявили, че са сключили брак.

Тайлър отмести поглед и устните му затрепериха.

– Значи всичко е било лъжа – прошепна. – Той просто ме е излъгал.

Забелязал състоянието му, Шон побърза да добави:

– Това доказва колко много е мислил за теб. Не е искал да те оставя сам.

– Глупости! – изкрещя Тайлър. – Ако наистина е мислил за мен, нямаше да постъпи така. Щеше да ми каже истината. А той се обяви за женен и ме принуди да живея с Джийн цяла година, по дяволите!

– Все още не сме сигурни в това, Тайлър – промълви Мишел. – Шон правилно уточни, че става въпрос само за една хипотеза.

– Бас държа, че е истина! – възкликна момчето. – Отдалече си личеше, че татко изобщо не я обича. Никога не съм ги виждал да се прегръщат и целуват, а дори и да се докосват. Всичко е било лъжа!

Шон погледна Мишел и изпусна една дълбока въздишка.

– Може би мисията му е била много важна, Тайлър – рече той. – За нейната подготовка баща ти е бил принуден фиктивно да напусне армията, а след това и уж да се ожени за Джийн. Вероятно знаеш, че бойците нямат право да казват на никого, включително и на най-близките си къде и каква мисия изпълняват.

– Знам, разбира се. Но това е различно.

– Не е чак толкова различно. По всяка вероятност мисията на баща ти е била свръхсекретна и много рискована. Самият факт, че изборът е паднал на него, показва колко много го ценят. Той е пожертвал всичко, и най-вече теб...

– Без да е в състояние да ти обясни каквото и да било – добави Мишел. – Бас държа, че точно това му е тежало най-много.

Момчето се втренчи в нея.

– Говорите така, за да ми олекне, нали? Но на мен не ми олеква, ясно? Баща ми просто ме е излъгал! – Помълча известно време, после попита: – За каква мисия става въпрос? Приключила ли е вече?

– Не сме много сигурни каква – отвърна Мишел. – Най-вероятно е трябвало да предаде нещо на някого в Афганистан.

– Ще се прибере ли у дома? Наистина ли е жив?

– За съжаление, нямам отговор на тези въпроси, Тайлър – отвърна Шон. – Мога само да ти кажа, че нещо се е объркало. Армията положително го смята за жив, но няма представа къде е.

– Ами ако е бил пленен?

– Едва ли. Тогава нямаше да може да ти изпрати имейл.

– Може да са го пленили, след като го е изпратил – каза Тайлър.

– Може – кимна Мишел.

– Има и още нещо, което трябва да знаеш – обади се Шон.

– Каква? – трепна момчето.

– Днес в един от местните молове стреляха срещу моя позната, която ни предостави информация за баща ти. Буквално пред очите ни. Стрелците бяха трима, но за щастие, ние успяхме да ги неутрализираме.

– Убихме ги – хладно уточни Мишел. – Преди те да ни убият.

– Убили сте хора?! – възкликна Тайлър. – В мола?

– Наложи се, за жалост. Загина и един полицай.

– И според вас това е станало заради баща ми?!

– В момента нямаме други активни разследвания – каза Мишел. – А стрелците много приличаха на бивши военни, въпреки че не носеха документи за самоличност.

– Затова ли ти е такова лицето? – попита Тайлър, извръщайки се към Шон. – Последица от инцидента?

– Дреболия, която не бива да ти прави впечатление – бързо отвърна Шон.

– Ще се разбере ли кои са тези мъже?

– Ако фигурират в някоя база данни, да. В противен случай няма гаранции.

– Значи са се появили в мола, за да спипат теб и Мишел?

– Поканиха ни да ги последваме, но ние любезно отказахме – отвърна Мишел.

Тайлър отново се извърна към нея. Лицето му беше тебеширенобяло.

– Съжалявам – промърмори той. – Не съм допускал, че може да се случи подобно нещо.

– Не се безпокой, Тайлър – каза Мишел. – Вината не е твоя. А и не ни е за пръв път.

Момчето хвърли тревожен поглед към Шон.

– Надявам се, че твоята приятелка ще се оправи.

– Благодаря. Аз също.

Мълчаха в продължение на една безкрайна минута.

– Не съм сигурен какво ще правя оттук нататък – рече най-сетне Тайлър.

– Най-неотложният въпрос е какво ще стане с теб, след като Джийн вече я няма – каза Шон. – Ти си само на шестнайсет и не можеш да живееш сам.

– Всъщност едва ли някой знае, че Джийн е заминала – погледна го с надежда Тайлър.

– Много уместна забележка – обади се Мишел и се извърна към Шон. – Той може да живее при някой от нас.

– Все пак трябва да ходя на училище – каза момчето.

– Това може да се уреди – отвърна Шон и погледна партньорката си. – Мисля, че трябва да се съберем всички на едно място, най-добре при мен. Докато Тайлър е на училище, ние ще си вършим нашата работа.

– Това ми звучи разумно – кимна Мишел.