Предците му от няколко поколения се бяха чудили какви са ученията в Стаята на сънищата. Един мъж беше загинал, за да донесе тази книга на Силвареста. Вероятно без причина. Един шпионин знаеше, че от Тулистан е пристигнала книга, и беше решил, че тя предупреждава за плана на Радж Атън за нашествието. Така шпионинът беше убил един невинен човек.
Все пак Габорн се разтревожи — колкото и да подозираше, че това е ирационално — че и той ще бъде убит, ако Дните научат, че е прочел тези учения.
От вътрешността на задната корица изпаднаха пет тънки хартиени страници с малка диаграма и следната бележка:
Мой скъпи Силвареста,
Помниш ли как край Биня обсъждахме онези хора, които се възбунтуваха срещу мен, защото заявиха, че съм им отнел кладенците, за да поя своя добитък? Мен ме бяха учили, че като принц, цялата земя във владенията ми принадлежи, както и хората по нея. Тези неща бяха мое рождено право, дадено ми от Силите. Затова аз се канех да накажа хората за кражбата им.
Но ти ме убеди да изколя добитъка си, защото каза, че всеки човек е господар на собствената си земя и че животът на моя добитък трябва да служи на моите хора, а не моите хора на добитъка. Ти каза, че Владетелите на руни могат да властват само ако хората ни обичат и ни служат. Ние управляваме по тяхна воля.
Твоите възгледи ми се сториха странни, но се преклоних пред мъдростта ти. Оттогава прекарах години в размисъл над природата на справедливото и несправедливото.
И двамата сме слушали забранени фрагменти от доктрината от Стаята на сънищата, но наскоро аз научих нещо твърде тайно от това място. Давам ти тази диаграма за твоя информация:
В Стаята на сънищата Дните ги учат, че дори най-грозното врабче осъзнава себе си като господар на небесата и знае в сърцето си, че притежава всичко, което вижда.
В тази Стая учат, че всеки човек е като всеки друг. Всеки човек се самоопределя като господар на самия себе си и наследява по рождено право три Владения: Видимото владение на неща, които виждаме и докосваме; Общностното владение, съставено от нашите отношения с другите; и Невидимото владение — територии, които не можем да видим, но които въпреки това активно защитаваме.
Докато някои хора учат, че доброто и злото се определят от Силите или от мъдри властващи крале, или че се променят според времето и обстоятелствата, то Дните твърдят, че познанието за добро и зло ни е вродено и че справедливите закони на човечеството са изписани в сърцата ни. Те учат, че трите Владения са единствената среда, чрез която човечеството определя доброто и злото.
Ако някой наруши наше владение, ако се стреми да ни лиши от рожденото ни право, ние го наричаме „зъл“. Ако някой се стреми да ни отнеме собствеността или живота, ако напада нашето семейство или чест, или общност, ако се стреми да ни лиши от свободната ни воля, ние справедливо можем да се защитим.
От друга страна, Дните определят добротата като доброволно разширение на чуждо Владение. Ако ти ми дадеш пари или собственост, ако ме удостоиш с честта да ме поканиш да бъда твой приятел, ако отделиш време да ми служиш, то тогава аз те определям като добър.
Ученията на Дните са много различни във внушенията си от онова, което съм научил от баща си. Моят баща ме учеше, че Силите са отредили да бъда владетел на своето емирство. След като ми се полагаше по право, аз можех да взема собствеността на всеки мъж, любовта на всяка жена, защото тези неща бяха мои.
Сега съм объркан. Придържам се към онова, на което ме е учил баща ми, но в сърцето си усещам, че то е грешно.
Боя се, стари приятелю, че ние сме подложени на присъдата на Дните и че тази диаграма показва аршина, по който ни измерват. Не знам как те смятат да ни манипулират — защото според собствената им мярка биха били зли, ако ни убият.
Някои книги казват, че Сияйните са свързали владетелите с Дните, но в древни времена Дните са били наричани „Пазители на сънища“. Затова се чудя… възможно ли е Дните да се стремят да ни манипулират по някакъв неведом начин? Дали манипулират нашите надежди и въжделения? По-точно, те пишат хроники на нашия живот, но дали хрониките са верни? Дали героите, на които жадуваме да подражаваме, изобщо са съществували? Дали такива хора изобщо са били герои според собствените си мерки? Или Дните се стремят да манипулират истината по причини, които не можем и да предполагаме?
Ето защо написах тайно тази хроника и ти я изпращам. Вече остарявам. Няма да живея дълго. Когато умра и Дните напишат сказанието за моя живот, искам ти да сравниш двете хроники, да видиш какво би могъл да откриеш. Коя част от историята на моя живот Дните ще пропуснат? Коя част ще преувеличат?
Сбогом, Мой Брате по Праведност
Габорн изчете документа няколко пъти. Ученията на Дните не изглеждаха особено дълбоки. Всъщност му се струваха твърде очевидни и праволинейни, въпреки че никога не се беше натъквал на нещо подобно. Не можеше да разбере причината, поради която се пазеха в тайна, особено от Владетелите на руни.
Въпреки това емирът беше пазил тези писания, беше се страхувал от някакво неназовимо възмездие.
Но Габорн все пак знаеше, че понякога малките неща може да се окажат решаващи. Като петгодишно дете, често се беше опитвал да вдигне грамадните алебарди, които носеха стражите на баща му. На същата възраст му дадоха първия дар на мускула и той веднага излезе навън и разбра, че може лесно да вдигне алебардата и да я размаха. Само едно дарение на сила му се беше сторило нещо велико. Сега, като Владетел на руни, знаеше, че това е нищо.
Но се замисли за тези учения. Изглеждаха прости, но той знаеше, че Дните са всичко друго, но не и прости. Една странна отдаденост, приета до крайност, може да окаже дълбоко въздействие на човека — точно по същия начин, както едно просто увлечение към храната може да доведе до преяждане и смърт.
Габорн рядко се беше замислял дали е добър. Сега се зачуди дали е възможно да бъдеш „добър“ Владетел на руни според мерките на Дните. Онези, които отдаваха даровете си, след време обикновено съжаляваха. Но дадеш ли веднъж дара, не можеш да го върнеш. От тази гледна точка всеки дар, притежаван от Владетел на руни, трябваше да се смята от Дните за нарушение.
Габорн се замисли дали може да има някакви приемливи обстоятелства, при които е правилно един човек да отдаде дара си. Може би ако двама души пожелаеха да съчетаят силата си, за да надвият някое голямо зло. Но това можеше да стане само ако дареният и неговият Посветител са едно цяло в душите си.
Все пак в ядрото на учението на Дните лежеше понятие, което той трудно можеше да възприеме: „Всеки човек е господар. Всички са равни.“
Габорн произхождаше от самия Ерден Геборен, който давал и отнемал живот, когото самата земя избрала за крал. Щом Силите покровителстваха един човек да бъде над друг, то тогава хората не можеха да се смятат за равни. Габорн се замисли къде трябва да е балансът и му се стори, че се е озовал на ръба на прозрението.
Винаги се беше смятал за законен господар на хората си. Но също така беше и техен слуга. Дългът на Владетеля на руни беше да закриля своите васали, да ги пази с цената на собствения си живот.
Дните смятаха, че всички хора са господари. Значеше ли това, че няма простолюдие? Нима Габорн наистина нямаше никакви права да бъде владетел?
През последните няколко дни се беше чудил дали е добър принц. Много се беше мъчил над този въпрос, но нямаше ясно определение за добро. Затова реши да се задълбочи в ученията на Дните, да прецени до какво водят те.
И докато лежеше на пода в билковия склад, ученията на Дните започнаха да променят начина, по който щеше да мисли от днес нататък.
Замисли се как би могъл да се защити, без да наруши Владенията на друг човек. От диаграмата видя, че външният пръстен, пръстенът на Невидимите владения, описва области, които често са размити. „Къде свършва моето телесно пространство и къде започва това на другия?“
