Същата нощ, след като се любиха, Йоме дълго лежа, сложила нежно ръка на корема си. Чудеше се какво ли дете е заченала.

Защото знаеше, че е заченала. Земната сила у Габорн вече растеше толкова силно, че не беше възможно той да посади семе и то да не хване корен.

Боренсон и Мирима се ожениха същия ден, много по-скромно — предпочетоха венчавката на бедняшка двойка.

На следващата нощ сърпът на месечината изгря над източните хълмове. На бледата му светлина Габорн, Боренсон и петдесет свободни рицари яхнаха конете и препуснаха през Дънуд, стиснали пики, да ловят хали.

Мъжете бяха освирепели, жадуваха този лов и всичко обещаваше, че той ще остане паметен.

Бинесман отиде с тях, защото каза, че дълбоко под Дънуд имало богати почви, почви, които някога ги копаели мътните, почви, които носели магия от дълбоката земя, които щели да дадат магически свойства на оръжията, които ковачите на Земния крал щяха да изковат през зимата.

Каквото и да се случи на този велик лов, малко се разчу след това. Но Земния крал, неговият магьосник и някои от рицарите се върнаха скоро след съмване три дни по-късно, на последния и най-голям ден на Хостенфест, деня на големия пир.

За голямо нещастие, в мините на мътните те бяха намерили повече хали, отколкото очакваха — двайсет и седем малки халички с тяхната хала магесница.

Четиридесет и един храбри рицари загинаха в тази битка.

Боренсон лично уби халата магесница в бърлогата ѝ и донесе със себе си трофей — влачеше зад жребеца си огромната глава на чудовището.

Остави покритата със сбръчкана сива кожа глава на моравата пред замъка да я видят всички. Беше почти шест стъпки дълга, четири стъпки висока и някак яйцевидна на форма. Много приличаше на мравча глава или на главата на някое насекомо, макар да нямаше нито очи, нито нещо като нос. Единствените ѝ сетивни органи бяха кичурчетата пипалца, които висяха като сиви червеи от тила ѝ в жалко подобие на коса, както и под устата ѝ.

Няколкото реда кристални зъби в огромната ѝ паст направиха голямо впечатление на селяните и децата, много от които се бояха да пипнат вкочанените ѝ устни. Хилядите зъби в тази паст бяха подредени в седем реда, като на акула, но всеки остър зъб беше чист и корав като кварц. Също като костите на черепа отзад.

Селяните се стичаха с хиляди да видят главата на чудовището. Децата врещяха от възторг, че могат да пипнат главата, и не една девица я зяпваше и се кикотеше, но по-старите само гледаха дълго и умислено.

Това беше първата хала магесница, намерена в Дънуд от цели хиляда и седемстотин години, и много от тези, които присъстваха, вярваха, че ще е последната, която ще видят в живота си.

Но грешаха. Защото не беше последната.

Беше само първата.

$orig_author=David Farland

$orig_lang=en

$orig_series=Runelords

$series=Повелителите на руни

$sernr=1

$orig_title=The Sum of All Men (aka The Runelords)

$year=1998

$translator=Валерий Русинов

$trans_year=2002

$pub_series=Повелителите на Руните

$pub_sernr=1

$pub_year=2002

$type=роман

$category=фентъзи

$isbn=954-585-402-2

Сканиране: in82qh, 2013 г.

Разпознаване и корекция: Dave, 2016 г.

Издание:

Дейвид Фарланд. Даровете всечовешки

Американска, първо издание

Превод: Валерий Русинов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Линче Шопова

Формат: 60/90/16

Печатни коли: 35

Печат: „Полиграфюг“ — Хасково

ИК „Бард“ ООД, 2002 г.

ISBN: 954-585-402-2