А докато децата поздравяваха Габорн с възторг и радост, по-възрастните по-скоро му махаха с насълзени лица. Защото някои от тях разбираха каква лоша поличба е това, че Земен крал отново върви по земята. Чакаха ги трудни времена, по-трудни от всичко, което бяха преживели досега.

Докато Габорн минаваше покрай един хан, ханджията отиде до статуята до вратата, откъсна красиво сплетения венец от дъбови клонки и го даде на Габорн да го носи. След това, в израз на преклонение, при всеки дом хората смъкваха венците от статуите и ликовете при вратите си и ги хвърляха в нозете на Габорн заедно с дъхави цветя.

И макар хората да не можеха да разберат значението на това, което правеше той, докато Габорн минаваше покрай всеки беден дом, все се спираше да погледне в лицето било на някой плещест селяк, било на неговата жена и деца, взираше се през тях някъде надалече, сякаш погледът му проникваше в душите им и отвъд тях. После той се усмихваше загадъчно, вдигаше лявата си ръка за благослов и извикваше:

— Избирам теб. Избирам теб. Избирам всеки от вас — за Земята. Нека Земята те крие. Нека Земята те цери. Нека Земята те направи свой!

И докато го казваше, стенеше вътрешно, защото не можеше да понесе мисълта, че някой от тях ще бъде изгубен. Така той започна да събира семената на човечеството, избирайки си цял народ.

Малката войска не бе изминала и двайсет мили, когато воините започнаха да забелязват, че всяко дъбово дърво в гората като че ли е отронило листата си през нощта, защото със сигурност листата все още си бяха по дърветата, когато минаха оттук предната вечер.

Когато подхвърлиха това на чародея, Бинесман каза:

— Това дъбовете го правят в почит към новия си крал. — И те се увериха, че е самата истина. Всеки дъб в Дънуд беше изронил листата си за една нощ.

Но по същия този път Габорн видя нещо, което му се стори още по-голямо чудо. Защото докато яздеше, от горите излезе един човек, яхнал грамаден имперски боен кон и облечен в халат от златиста коприна. Дебел мъж, стар и с тъмна кожа. Той хвърли на земята една украсена със скъпоценни камъни кама и Габорн позна съветника на Радж Атън от Седемте стоящи камъка.

— Слава на Краля на Земята — каза с груб акцент мъжът, събра длани под брадичката си и сведе глава.

— Познавам лицето ти — каза Габорн.

— Животът ми е свършен. Ако искате, вземете го — каза съветникът. — Или, ако пожелаете, ще ви служа. Името ми е Джюрийм.

Габорн за миг се вгледа в лицето му.

— Дълго време слугите на Огъня са ви заслепявали. Как мога да ви се доверя?

— Бях роб, син на роб — отвърна Джюрийм. — Баща ми вярваше, че един добър слуга е най-добрият човек от всички и че един добър слуга трябва да може да предвижда нуждите на своя господар. Ако вече не сте го направили, приканвам ви, пратете вестоносци до Индопал, да известят, че Земен крал се е въздигнал в Хиърдън и че Радж Атън бяга пред него. Известете също хората, че Радж Атън се бие със силите на Земята в усилието си да съкруши кралствата на Роуфхейвън.

— В Оруин двеста хиляди бойци са наложили обсада на столицата — продължи той. — Имат заповед само да държат столицата под обсада, да задържат бранителите ѝ, за да не дойде оттам никаква помощ за Хиърдън. В родната ви Мистария до този момент трябва да са паднали три от южните ви замъци. Ще ви кажа имената на лордовете, които държат тези укрепления. Убеден съм, че Радж Атън няма да се върне у дома, а ще избяга в някоя от тези крепости, за да може да започне скоро настъпление. Ще ви кажа също замъците, където Радж Атън е скрил своите Посветители, и ще ви дам имената и описанията на неговите най-важни вектори. Каквото и да пожелае милорд, ще ви го дам. Защото и аз вече ще служа на Земята.

Той помълча, после добави:

— Велика е битката, която спечелихте, милорд, но уверявам ви, тя е само началото.

Габорн се зачуди.

— Значи смяташ, че ако всея раздор в родните му земи, Радж Атън ще се принуди да се оттегли?

Джюрийм поклати глава.

— Много се опасявам, че няма да се оттегли, но такива новини ще го отвлекат. Мисля си, о, Велика светлина, че мога поне с малко да ви помогна да спечелите тази война, стига да ми позволите. Предлагам ви се като добър слуга.

— Животът си е ваш — каза Габорн. — Аз роби не държа, макар че приемам службата ви.

Дълго време през този ден двамата яздеха заедно и обсъждаха войната.

Напред бяха отишли конници да обявят за краля и кралицата и след като крал Силвареста беше положен в гробницата до жена си, се вдигна голям пир.

Късно през нощта до замъка след тежка езда пристигнаха десет хиляди рицари, все войници от Оруин. Дебелият стар крал Оруин яздеше начело.

Оруин се разрида, като видя Габорн, и коленичи.

— Благодаря ви — рече той хлипайки.

— Какво съм направил, че да заслужа такива благодарности? — удиви се Габорн.

— До вчера вечерта замъците ми бяха обкръжени от двеста хиляди бойци на Радж Атън и мислех, че всичко е загубено. Но по ваша команда ни дойде помощ.

Габорн не искаше да чуе останалото — как духовете са се спуснали от Дънуд и какво са направили. Но трябваше да го узнае.

— И всички хора на Радж Атън са избити?

— Всички до един, които са се виждали от горите — ликуващо каза Оруин.

При тази вест мнозина във Великата зала вдигнаха възгласи, но Габорн ги накара да замълчат.

— Няма триумф в смъртта на тези мъже — промълви Габорн. — С тяхната смърт нашата сила е смалена. Ще ни трябват такива хора в тъмното време, което иде.

Тази нощ Габорн не можа да заспи. Отиде в градината на Бинесман. Дърветата и тревите се бяха превърнали в пепел. Но под себе си той долови живот — семена и корени вече бяха започнали да се пробуждат. Макар пожарът да беше изпепелил градината, напролет тя отново щеше да загъмжи от живот.

По равнините на Флийдс, далеч от границите на Дънуд, войските на Радж Атън бързаха на юг цял ден, преди да стигнат до останките от армията на Виштимну, спрели на бивак край един скалист връх.

Владетелите на кланове на Флийдс бяха разбрали, че армията се движи през пустите земи, бяха се уплашили, че е дошла да нападне твърдината при Тор Билиъс, и затова бяха обкръжили войската и бяха унищожили около осемдесет хиляди души.

Радж Атън проби вражеските линии и щом се появи пред клановете, ги прикани да му служат. Същия ден към армията му се присъединиха трийсет хиляди души, макар че много други продължиха да воюват срещу него.

Главният сред тия, дето воюваха, беше великият Върховен крал Конел с доблестните си воини, които извършваха набег след набег срещу Вълчия господар, докато всички рицарски пики не се изпотрошиха и щитовете не се изпочукаха.

Конел обаче продължи да се бие с брадва и кама.

По залез-слънце Радж Атън даде Конел на своите главанаци гиганти да го изядат жив.

После Радж Атън дълго стоя, загледан в остатъците от армията си и дълбоко замислен. Накрая се обърна на север, сякаш разкъсван от нерешителност.

Някои твърдят, че сипел проклятия под нос и че треперел, обземан ту от гняв, ту от страх. Други разправят, че просто си стоял умислен. С толкова много мъже зад гърба си сигурно се е чувствал силно изкушен да се върне в Хиърдън, веднага да удари Земния крал и да приключи.

Накрая Радж Атън обърна гръб на Хиърдън и препусна към планините.

Три нощи след падането на Лонгмът Габорн и Йоме се ожениха в замък Силвареста.

Церемонията беше голяма, защото се събраха хиляди лордове от близките държави. Йоме не носеше було и макар Габорн да беше доволен, че красотата ѝ се е върнала, не го показа. Предаността му не се беше разколебала, когато тя погрозня, та какво оставаше за сега?

През първата брачна нощ Габорн спази обещанието си. Доказа, че в леглото не е благородник, или поне не повече благородник, отколкото тя искаше да бъде.