Огненото кълбо профуча вляво от него — разширило се до размера на фургон и губещо силата си от разстоянието.

Притокът на топлина и светлина се блъсна в почернелия торф и го взриви. Във въздуха изригна черна пепел и огън.

Габорн запрепуска през черните стволове на дърветата, затанцува между тях, използвайки ги като щит зад гърба си. Макар и мъртви, осигуриха му някаква защита.

Войниците на Радж Атън се носеха след него и крещяха ругатни и проклятия на южняшките си езици. Лицата им бяха изопнати от ярост.

Само фактът, че сега нямаше нищо на себе си, нищо, което да го предпази освен кожата му, напомни на Габорн за билките на Бинесман в кесията, вързана на шията му.

Седефче.

Сграбчи кесията, скъса я от връвта на шията си и я метна във въздуха. Стритите на прах листа се разлетяха като облак.

Ефектът беше опустошителен.

Войниците започнаха да се давят от суха кашлица. Конете зацвилиха от болка, почнаха да залитат и да падат. Разкрещяха се мъже. По земята задрънча метал. Габорн се обърна назад.

Десетина рицари лежаха и кашляха върху овъгления склон на хълма. Всички останали бяха свърнали далече встрани от изпопадалите по необяснима причина техни другари. Повечето от тях бяха преценили за най-разумно да се оттеглят от настоятелните звуци на бойния рог, защото вече препускаха в тръс обратно към замъка Силвареста.

Габорн се изкачи на малкото възвишение и погледна пътя, който се виеше през тясна долина.

Сред почернелите дървета, недалече от билото, на гърба на неоседлана сива кобила седеше самотен воин. Държеше щита си в лявата си ръка — малък и кръгъл, не по-голям от блюдо.

Боренсон. Чакаше го. Едрият телохранител се усмихна на принца и белите му зъби блеснаха под рижата брада. Габорн не беше и помислял, че ще е толкова щастлив, щом види зеления рицар на дома Ордън на щита на някой воин.

Боренсон отново вдигна бойния рог към устните си, изсвири сигнала за атака и препусна към Габорн. Конят му прескочи трупа на един великан и се понесе надолу по хълма.

— Стрелци, изпъни! — извика Боренсон явно за заблуда… в долината нямаше нищо освен почернели дървета и камъни. Телохранителят му откачи от седлото бойната си брадва, размаха я над главата си и изтрополи покрай Габорн, за да прикрие изтеглянето на принца.

Само един от воините на Радж Атън се бе осмелил да прехвърли височината и сега се носеше надолу.

Грамаден мъж на черен жребец — бялата му дълга пика бе насочена напред, като лъч светлина. Макар и за половин секунда, докато дърпаше юздите на коня си, за да свие настрани, Габорн погледна назад.

Рицарят носеше черна ризница под златистото връхно палто с извезана на гърдите емблема — червените вълци на Радж Атън. Пиката му с цвят на слонова кост беше оцапана с кръв.

На високия му шлем бяха нарисувани бели криле, показващи, че не е обикновен войник, а капитан от гвардията на Радж Атън, Непобедим с не по-малко от петдесет дара.

Боренсон не можеше да се мери с него.

Въпреки това Боренсон пришпори коня си срещу воина и жребецът му замята буци пръст с всеки удар на копитата.

И тогава Габорн разбра: войниците на баща му се бяха оттеглили, нямаше да се върнат, за да го спасят. Боренсон трябваше да убие рицаря или да загине, забавяйки го, иначе Радж Атън щеше да научи истината.

Габорн измъкна късия меч от колана на кръста си.

Непобедимият се понесе по склона с насочена напред пика.

Боренсон вдигна високо бойната си брадва. Най-разумното щеше да е да премери замаха си и да парира пиката преди върхът ѝ да разкъса ризницата му.

Но тези воини бяха подсилени, а Габорн не знаеше какви видове сила или таланти можеха да притежават Непобедимите. Не беше подготвен за тяхната тактика.

Точно когато изглеждаше, че Боренсон ще бъде поразен, той извика:

— Чисти!

Конят му скочи и изрита.

Пиката на Непобедимия се заби в конската шия. Чак тогава Габорн видя, че е „прикована пика“ — здраво притегнато с болтове към металната ръкавица на рицаря оръжие. Болтовете помагаха при двубой с брониран противник, защото гарантираха, че рицарят няма да я изтърве, когато пиката удари метала.

За нещастие, човек не можеше да пусне пиката, без да махне тежките стоманени болтове, които я придържаха към ръкавицата. Сега, след като острието ѝ се заби в конската плът и кост, тежестта на коня беше такава, че ръката на рицаря се изви нагоре и назад, после изпука и костите на рамото се строшиха още докато пиката пращеше под грамадния натиск.

Непобедимият изрева от гняв, а безполезната му дясна ръка остана прикована към счупената пика.

С лявата си ръка той награби боздугана си, докато Боренсон се мяташе от коня си, замахвайки с острата си брадва с такава сила, че тя разкъса ризницата на Непобедимия, проби кожения елек отдолу и острието се заби под гърлото му.

Боренсон изхвърча след оръжието си и цялата тежест на щита му се стовари върху едрия рицар. Двамата се претърколиха на кълбо през гърба на рицарския кон и паднаха в пепелта.

Толкова свирепи удари щяха да убият на място някой обикновен човек, но обляният в кръв Непобедим на Радж Атън нададе боен вик и отхвърли Боренсон на няколко разкрача надолу по склона.

После скочи на крака и надигна боздугана си. Габорн се зачуди дали ще оправдае името си, защото наистина изглеждаше непобедим. Някои от тези рицари притежаваха над двайсет дара на жизненост и можеха да се съвземат почти след всеки удар.

Непобедимият се втурна напред, бърз като мълния. Боренсон лежеше по гръб. Изрита и железният връх на ботуша му удари глезена на рицаря. Костта изпука като скършена ос.

Непобедимият замахна с боздугана. Боренсон се опита да блокира удара с ръба на щита си. Щитът се огъна от сблъсъка и долният му край се заби в корема на Боренсон.

Боренсон изпъшка.

Габорн вече почти беше стигнал до мястото на битката; конят му сякаш летеше.

Той скочи от седлото и Непобедимия се извърна вихрено да го посрещне, размахал високо боздугана, готов да смаже Габорн с железните му шипове.

Пълният шлем на Непобедимият не осигуряваше периферно зрение, така че той не можеше да види Габорн, докато не се обърне. Докато се извръщаше, Габорн нацели меча си в очния процеп на шлема.

Острието се хлъзна навътре с болезнено тъп звук. Габорн се хвърли напред след оръжието и изтласка рицаря на земята.

Падна върху него и полежа така за миг, останал без дъх. После погледна Непобедимия, за да се увери, че е мъртъв.

Тънкото острие се беше врязало през очния процеп чак до дръжката, беше пробило черепа на Непобедимия и върхът му се беше показал от другата страна на шлема. Дори един Непобедим не можеше да оцелее след такава рана. Тоя специално се беше отпуснал като медуза.

Габорн се надигна потресен, едва сега осъзнал колко близо беше бил до смъртта.

Бързо се огледа за рани, после погледна към склона, уплашен, че още някой рицар може да се спусне отгоре.

Опита се да измъкне късия си меч от шлема на Непобедимия, но оръжието беше заяло здраво и не искаше да излезе.

Габорн се изправи, пое си дъх и погледна към Боренсон. Боренсон се превъртя по корем и повърна върху овъглената земя.

— Добра среща, приятелю — каза усмихнат Габорн. Имаше чувството, че се усмихва за пръв път от седмици, въпреки че беше оставил Боренсон само преди два дни.

Боренсон се изхрачи на земята, отърка устата си и се усмихна.

— Наистина мисля, че трябваше да си измъкнеш задника оттука още преди Радж Атън да се приближи по пътя.

— Радвам се, че те виждам, все пак — каза Габорн.

— Сериозно говоря — изръмжа Боренсон. — Няма да те остави да се измъкнеш толкова леко. Не разбираш ли, че той е бил целия този път само за да унищожи дома Ордън?

В Кулата на Посветителите Шемоаз пъшкаше и се мъчеше да повдигне баща си от постелята му от слама и сушена лавандула, след което го извлече на зелената трева на двора, за да може да се качи на големия фургон за своето пътуване обратно на юг. Беше трудно да пренесе толкова едър човек.