– Имате и моята дума, Дейна. Както ви е известно, и двамата сме бивши агенти на Сикрет Сървис и знаем много добре значението на думата "секретно". Опитваме се да помогнем на едно момче да научи истината за баща си, това е всичко.

Дейна въздъхна и се приведе над масата.

– Сам Уинго не е преминавал в резерва. Продължавал е да бъде военен, макар да е напуснал служба една година по-рано. Но стажът му за пенсия е вървял.

– Защо го е направил? – попита Шон.

– За да се устрои като цивилен. За да започне работа в частна фирма.

– А може би и за да се ожени за жена, която почти не познава?

– Къртис не навлезе в подробности, но предполагам, че и това е вярно.

– Доста труд си е направил да си изгражда легенда – отбеляза Мишел. – С каква цел?

– Уинго е изпълнявал свръхсекретна мисия в Афганистан, свързана с предаването на някакъв товар. Но нещо се е случило и се е провалил.

– Какъв товар?

– Къртис категорично отказа да навлезе в подробности. А може би не знае нищо повече. Вярно, че е генерал, но такива като него има много. По всичко личи, че случаят е скрит зад стена от мълчание. Или поне най-важните елементи от него.

– И какво е станало със Сам Уинго?

– Не могат да го открият.

– Съществуват ли подозрения за двойна игра? – попита Мишел.

– Къртис очевидно го харесва, но внезапното му изчезване не говори в негова полза. – Дейна се взря в Шон и директно попита: – Какво знаете вие за всичко това?

Двамата партньори се спогледаха.

– Ти беше откровена с нас и аз мисля да ти отговоря със същото – бавно отвърна Шон. – Тайлър е убеден, че баща му е жив.

– Според Къртис и Пентагонът е на същото мнение. Версията, че е загинал по време на бойни действия, е измислена, за да се прикрие ситуацията.

– И сега го издирват, така ли? – попита Мишел.

– Да – кимна Дейна. – Съмнявам се, че дълго ще остане в неизвестност, след като Министерството на отбраната се е заело да го търси. – Извърна се към Шон и рязко попита: – Но защо Тайлър е убеден, че баща му е жив? Той със сигурност няма достъп до секретна информация.

Шон се поколеба.

– Надявам се, че няма да споделиш с Къртис това, което ще ти кажа – рече накрая той.

– Няма как да споделя нищо, без да се разкрия. И тогава вероятно ще разбия семейството си. По тази причина отговорът ми е "не". Няма такава вероятност.

– Сам Уинго е изпратил имейл на Тайлър. Известно време, след като е бил обявен за загинал.

– Съдържанието?

– "Съжалявам, моля те да ми простиш."

– Признание за допуснати грешки?

– По-скоро извинение за начина, по който военните са го обявили за мъртъв – каза Мишел.

– Предполагам, че ако имах дете и му се беше случило това, и аз щях да искам да му се извиня – промърмори Дейна, почука замислено с дългите си лакирани нокти по пластмасовата масичката и попита: – Какво ще правите сега?

– Твоята информация наистина дава отговор на част от въпросите ни – отвърна Шон. – Но в същото време изобщо не ни приближава до Уинго и истината по този случай.

– Ти беше прав, като ме предупреди да внимавам – каза тя. – Всичко това звучи много секретно и не е работа на обикновения гражданин да се рови в него.

– Точно така – кимна Мишел, погледна вдясно и замръзна. Опитът, придобит в Сикрет Сървис, отново се оказа полезен.

Тя посегна към чашата си и прошепна:

– Трима с пистолети и микрофони на шест, девет и дванайсет от нас. Нещо ми подсказва, че не са истински ченгета, въпреки че изглеждат такива.

Шон изобщо не погледна встрани, а закова очи в лицето на бившата си съпруга.

– Дейна, искам да ме слушаш много внимателно и да направиш това, което ще ти кажа – изрече с равен глас той.

Тя се стресна леко, но бързо се овладя.

– Слушам те.

– Малко по-надолу от заведението, вляво, има полицейски пункт с двама дежурни, които наблюдават мола. Искам да станеш и да тръгнеш натам. Без да бързаш и без да се оглеждаш. Просто върви нормално. Като стигнеш, кажи на ченгетата, че си видяла тук трима мъже с пистолети и си се уплашила. Те ще извикат подкрепление и ще дойдат да ги проверят. През това време ти тръгваш към колата си по най-краткия път, скачаш в нея и потегляш право към Пентагона. Къртис там ли е?

Тя кимна.

– Добре. По пътя ще му звъннеш да му кажеш, че нещо те е обезпокоило и трябва да говориш с него.

– А вие? – сбърчи вежди Дейна.

– Ние ще се оправим.

– Така казваше и когато все още беше в Сикрет Сървис.

– Приближават се, Шон! – просъска Мишел.

– Хайде. Дейна. Действай!

Тя стана, усмихна се и подхвърли:

– Пак ще се видим, пазете се.

След тези думи се обърна и тръгна към полицейския пункт, който беше съвсем наблизо.

Шон също се изправи, следван от Мишел. И двамата се обърнаха с лице към приближаващите се мъже. След това се разделиха. Единият тръгна надясно, а другият наляво. Което означаваше две потенциални мишени за противника вместо една.

Той беше наясно, че ако тези наистина са ченгета, вече би трябвало да извадят служебните си документи. Но те не го направиха. Един кратък поглед беше достатъчен, за да си направи заключението: военни в цивилни дрехи. Но ако беше така, защо не си показваха документите?

Може би бяха бивши военни.

Разстоянието помежду им се скъси до два метра. С периферното си зрение Шон забеляза, че ръката на Мишел се плъзга към колана. Неговата бавно се насочи към кобура под мишницата му. Заведението беше почти празно, но въпреки това би предпочел да са навън. Тук опасността от косвени жертви беше доста голяма.

Мъжът, който беше точно срещу него, спря на място и обяви:

– Трябва да дойдете с нас. Включително и жената, която току-що си тръгна. Звънни ѝ по телефона да се върне обратно.

– Кой ми нарежда?

– Ще ви обясним всичко, когато излезем навън.

– Не съм съгласен.

– Нямаш друг избор.

– Избор винаги има – обади се Мишел.

Шон понечи да каже нещо, но зад гърба му се разнесе крясък:

– Никой да не мърда!

Тримата едновременно посегнаха към оръжието си, а Шон разбра, че зад тях са се появили охранителите на мола.

Мишел вече се беше задействала. Кракът ѝ се стрелна нагоре и изби пистолета от ръцете на мъжа срещу нея. В следващия миг тя го приспа със саблен удар в гърлото.

Мъжът в средата измъкна пистолета си и откри огън по приближаващите се полицаи. Единият от тях се просна мъртъв, а другият потърси укритие зад близкия барплот. Шон се стрелна към мъжа, който беше проговорил. Ръката му се вкопчи в китката с пистолета.

– Хвърли оръжието! – изкрещя оцелялото ченге.

Вместо отговор получи нова порция изстрели, които го принудиха да клекне зад барплота. Посетителите в заведението се разбягаха с писъци.

– Извикай подкрепление! – изкрещя по посока на ченгето Шон.

Мишел приклекна, опря длан в пода и светкавично завъртя дългите си крака. Улучен малко под сгъвките на коленете, стрелецът в средата падна на земята, но без да изпуска пистолета. Вдигна го и се прицели в нея, но тя вече не беше там. Легнала по гръб, Мишел се плъзна към него с краката напред и заби тока на обувката си в скулата му. После се претърколи и го удари с лакът в тила. Мъжът загуби съзнание и главата му изхлопа на дъските. Тя се изправи точно навреме, за да подхване тялото на Шон, отхвърлено от другия мъж, с когото се бореше. Мъжът измъкна резервен пистолет от кобура на гърба си, но не успя да стреля.

Просто защото Шон го изпревари и го уцели в гърдите с оръжието, което беше изтръгнал от ръцете му.

Обърнаха се едновременно. Предишният противник на Мишел се беше надигнал и се целеше в полицая, който правеше опити да се прехвърли през барплота.

Тя измъкна пистолета си и го улучи в слепоочието – в мига, в който и той натисна спусъка. Куршумът му се заби в ръката на полицая, който се свлече на пода.

Мишел пропълзя до мъртвеца и пребърка джобовете му.