— Да, сър — дрезгаво отвърна неговият изпълнителен офицер. Беше ясно, че старият вълк отново е по следите на нещо, този път за най-голямата плячка в историята на групата. Няколко дни по-рано, когато за първи път чу за арктическия план, Влахович се беше поколебал. Изглеждаше му екстремен, безумен далечен изстрел. Но ако можеше да се осъществи, печалбата щеше да е космическа. Сега дори мрачният сърбин почваше да се поддава на треската.

— Информирай всички секции на щаба да товарят и да се приготвят за тръгване. Искам да съм на път след… — Кретек замълча и очите му светнаха по посока на камината и тъничката, притихнала фигурка, която стоеше до нея. Албанската раса никога не се беше славила с големи красавици сред жените си и това момиченце също не правеше изключение, но тя беше тук, беше млада и за това й се плащаше. — … След час и половина.

Можеше дори да си вземе заслуженото от Глешка, преди тя и другите от семейството й да загинат от трагичен пожар в къщата.

Международно летище Сиатъл-Такома

Есента означаваше мъгла в тихоокеанския северозапад. Сигналните светлини на реактивните пътнически самолети, които профучаваха по пистите, се врязваха като бавни комети през надвисналите мрачни облаци и върховете на хотелите покрай ивицата на летището и се губеха в небитието на сгъстяващия се сумрак, а светещите прозорци се размиваха в мъглата от златисто сияние.

Докато хидравличният параден асансьор се изкачваше по кулата на хотел „Дабълтри“, Джон Смит гледаше как острите ръбове и архитектурните елементи се изгубват в нощта. Той носеше зелен войнишки панталон с безупречни ръбове и в момента беше сам. Скоро това щеше да се промени. Предстоеше му да се свърже с останалите от своя екип — единият — непознат, а другият — не точно приятел.

Не можеше да обвинява Фред Клайн за подбора на състава му. Изборът на директора беше логичен. Джон бе работил с Ранди Ръсел и преди. Заедно бяха преминали през няколко мисии и съдбата едва ли не опърничаво оплиташе житейския път на двамата. Смит я призна за първокласен оператор: опитна, всеотдайна и високоинтелигентна, с необикновено разностранни дарби и ценна способност за тотална безпощадност, когато беше необходимо.

Но тя дойде с наказание.

Вратите на асансьора се разделиха и с тропот се разтвориха и Смит прекрачи прашния, облицован в розово и бронз вход на панорамния кафе-ресторант. Разпоредителката погледна с очакване от своя подиум.

— Казвам се Смит. Идвам за партито на Ръсел.

Веждите на жената се повдигнаха и за момент тя открито и с любопитство го преценяваше.

— Да, господине. Оттук направо, моля.

Тя поведе Смит през слабоосветения салон. Приглушени от постлания килим, стъпките им не нарушиха шепота от едва доловимите разговори и тихата музика. И тогава Смит разбра внезапното любопитство на управителката.

Ранди беше избрала маса в хлътналия страничен край на ресторанта, изолирано сепаре, донякъде скрито от останалите посетители с преграда от декоративни растения. Маса, предназначена за усамотение, удобна за предстоящото обсъждане на плана.

Но беше и много подходящо място за любовна среща, а Смит щеше да се види не само с една изключително красива жена, а с две.

Смит се усмихна горчиво на себе си. Надяваше се разпоредителката да се наслаждава на фантазията си за тройка любовници. Тя нямаше никаква представа колко много греши.

— Здравей, Ранди — поздрави той. — Не знаех, че можеш да управляваш хеликоптер.

Тя вдигна поглед от масата и хладно кимна.

— Много неща не знаеш за мен, Джон.

Първите няколко секунди никога не бяха лесни. Още се усещаше старото свиване в стомаха. Макар че доктор София Ръсел беше по-голямата сестра, тя и Ранди бяха като близначки. С течение на времето приликата между двете беше станала почти свръхестествена.

Понякога той се чудеше какво вижда Ранди, когато го погледне. Вероятно нищо приятно.

Тази вечер Ранди беше облечена в черни велурени дрехи — яке, пола и ботуши, които подхождаха на великолепната й външност и допълваха многобройните златисти нюанси в косата й. Тъмните й очи се приковаха в неговите за част от секундата, после се стрелнаха встрани.

— Подполковник Джон Смит, това е професор Валентина Метрас.

Погледът й сивееше под лъскавия бретон гарвановочерна коса. Очите й, спокойни и любопитни, с проблясващо чувство за хумор някъде дълбоко в тях, срещнаха неговите очи. Професорката също беше облечена в черно, във вечерна сатенена рокля, която покриваше слаба, но все пак приятно заоблена фигура и подсказваше, че отдолу не носи кой знае какво.

— Сигурно е ужасно да отседнете в мотел — отбеляза тя, докато му подаваше ръка. Тембърът й беше нисък, с отсянка на британски акцент.

Подаде ръката си с дланта надолу, не за ръкостискане, а само за леко докосване на изящните пръсти, както чистокръвна аристократка би приела допира с придворен.

Беше очевидно, че Валентина Метрас е привлекателна жена, която изцяло се наслаждава на своята привлекателност и се радва да напомня на мъжете за този факт.

Напрежението се стопи и Смит пое за момент подадената ръка.

— Полезно е да диктувам първото си име буква по буква — отвърна без следа от вълнение той.

Смит си поръча бира, за да е в тон с бялото вино на Ранди и мартинито на професор Метрас.

— Добре — каза той, снижавайки глас, така че да не се чува на съседната заета маса. — Ето каква е заповедта. Утре излитаме оттук в осем и четирийсет и пет с „Аляска Ерлайнс“ за Анкоридж. Екипировката и хеликоптерът ни вече са доставени там. Освен това ще се съберем с нашия руски офицер за свръзка, някой си майор Григорий Смислов от военновъздушните сили на Федерацията.

От Анкоридж ще отлетим за Ситка. Там имаме среща с американския кораб „Алекс Хейли“, ледоразбивачът на бреговата охрана, който ще ни отведе в радиуса на остров Уензди.

— Кои сме ние? — поиска да знае Ранди — въпрос, свойствен за всеки, който не беше в техния занаят.

— Историята за прикритие, изфабрикувана за тази операция, ще ни позволи до голяма степен за запазим собствената си самоличност — отвърна Смит. — Като подполковник Джон Смит, доктор по медицина, аз ще бъда патологът на мисията, прикрепен към регистрите на смъртните случаи в Министерството на отбраната. Главната ми грижа ще бъде получаването и съдебномедицинската идентификация на телата от екипажа.

Професор Метрас също като цяло ще бъде такава, каквато е — цивилен консултант по история, който работи на договор с Министерството на отбраната. Както се предполага, нейната работа ще е да идентифицира самия самолет, в случай че останките са на американския бомбардировач В-29. И, от друга страна, както се предполага, майор Смислов ще изпълнява същото задължение, ако се докаже, че самолетът е руският Ту-4. Ще поддържаме версията, че произходът на бомбардировача още не е известен, поне докато не стигнем на мястото на катастрофата.

Ти си сложният случай, Ранди. Засега си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация. Експедицията на остров Уензди е международен научен проект, а Националната океанографска и метеорологична администрация и американската брегова охрана му оказват логистична подкрепа. Това включва добавяне и отстраняване на персонал. Ти и „Алекс Хейли“ сте изпратени там да изведете експедицията преди настъпването на полярната зима. Твоето лично име вероятно е запазено и заедно с оборудването ще ти предоставят подходящо оформени документи.

Втренченият й поглед за миг се отклони към масата.

— Има ли възможност да науча за кого всъщност работя?

Смит съжали за отговора, който трябваше да й даде.

— Ти си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация.

Той усети, че нервите на Ранди се опъват до край. Досега началниците й вече трябва да са предположили, че в игрите на тайни операции има и нов участник. Нова елитна група, която работи извън пълномощията на Ленгли, но с привилегията да разполага с ресурсите на ЦРУ когато поиска. От предишния си опит Ранди също така трябва да е предположила, че Смит е част от тази нова организация. Ако държаха някой ветеран оператор в неведение по този начин, това щеше да го гложди. Но Джон нямаше избор по въпроса. Първи секретен отдел оставаше „необходимо е да се знае“, а да си кажем направо, за Ранди Ръсел не беше необходимо да знае, само да се подчинява.