Смит изключи фенерчето, пак се намести под товара на раницата си и стана, като подаде ръка на Валентина. После се обърна назад към Смислов и му помогна също да се изправи на крака. Когато снежният мост рухна, Смит усети как въжето зад него се опъва. Смислов също го беше подпомогнал.

— Благодаря, майоре. Оцених подкрепата.

— Както каза, подполковник… — гласът на руснака беше все така безизразен. — Накъдето отивате вие, натам отивам и аз.

Военновъздушната база „Айлсън“,

Феърбанкс, Аляска

Двата въздушнодесантни конвертоплана „MV-22 Оспри“ на командосите бяха пребоядисани в полярен камуфлаж на бели и сиви петна. Крилете и пропелерите ротори бяха сгънати назад, а дългите им сонди за презареждане стърчаха напред. Нападателните транспортни системи за вертикално излитане и кацане бяха полегнали под блясъка от лампите на хангарния свод като двойка изтегнали се на брега нарвали, а наземните им екипажи се суетяха около тях.

До една от стените на хангара седяха или се излежаваха рейнджъри от армията и специалисти по ядрено, химическо и биологично оръжие, също облечени в полярен камуфлаж. Някои четяха евтини книжлета, други играеха на джобни видеоигри или се опитваха да подремнат върху студения бетон — всичките флегматично заети в традиционните забавления на войниците между бързането и чакането.

Отвън, върху осветената настилка на плаца за товарене, беше кацнал един „MC-130 Комбат Талон“ и под широкото му ляво крило силно туптеше спомагателен електрически агрегат. Над зеления отблясък на измервателните уреди в пилотската кабина отегченият инженер на полета поддържаше двигателите на големия транспортен самолет в готовност за излитане.

В командното бюро в задната част на хангара летателните екипажи на въздушните командоси се бяха струпали около едно бюро и гледаха с благоговение как командирът им със специално предназначение говореше по телефона.

Майор Джейсън Зондърс, широкоплещест ветеран от Специалните операции с буйна коса, изрева в отговор на телефонната слушалка.

— Не, сър! Няма да пусна в ход тази мисия, преди да имаме подходящо време за нея… Да, сър, напълно съм осведомен, че там има наши хора в голяма беда. Аз искам да стигна до тях също толкова спешно, сър. Но да изгубим спасителната сила, защото сме излетели преждевременно, няма да донесе на никого нищо добро!… Не, сър, не става въпрос само за времето на остров Уензди или за времето тук. А на какво ще се натъкнем помежду им… Единственият начин да стигнем до този остров е да използваме презареждане във въздуха… Да, сър, обучени сме за това, но да долееш „Оспри“ от самолет танкер е сложно и при най-добрите условия. Турбуленцията и заледяването са главните проблеми. Да го правим през нощта и в центъра на действащ полярен въздушен фронт повишава рисковете до самоубийство. Ако не успеем да заредим гориво в конвертопланите, може да изгубим и тях, и десантните части над ледниците. А ако се сблъскаме във въздуха, ще изгубим цялото проклето въоръжение, танкер, всичко и никога няма да видим острова.

Майорът си пое дълбоко въздух, за да се овладее.

— Според моята професионална преценка се опитваме да се справим с невъзможен сценарий за действие в този момент. Няма да хвърля хората си и машините в безполезно действие! Дори и да ми заповядвате!… Да, сър, разбирам… държа всички в готовност за излитане и получаваме нови метеорологични данни на всеки четвърт час. Гарантирам ви, че ще бъдем във въздуха до пет минути след като времето… Метеоролозите казват, че малко след развиделяване, сър… Да, сър, господин президент. Много добре разбирам. Ще ви държим в течение.

Зондърс върна телефона в гнездото му и се сгромоляса по лице върху бюрото. С притъпен от скръстените му ръце глас той заговори на хората си от ескадрилата:

— Господа, заповядвам ви никога вече да не ме оставяте да правя подобно нещо!

Анакоста, Мериленд

Кабинетът без прозорци не предлагаше директен контакт със света навън и само цифровият часовник на бюрото му и умората в костите напомняха на директора на Първи секретен отдел, че е среднощ. Клайн побутна очилата към челото си и потърка парещите си очи.

— Да, Сам — обади се той на червения телефон. — Свързах се с капитана на „Хейли“. Успял е да се приближи на петдесет мили от остров Уензди, преди да се сблъска с непроходим паков лед, прекалено твърд, за да може корабът да премине. Бил е принуден да се оттегли заради силната буря, но смята да опита отново, щом времето се подобри.

— Получили ли са някакъв сигнал от Смит и неговите хора? — попита президентът Кастила и по гласа му личеше, че е толкова изтощен, колкото и Клайн.

— Радиовахтата на „Хейли“ докладва, че тази сутрин може и да са уловили вероятни следи от трансмисия от мобилния предавател на острова, но нищо, което да се декодира. Явно Смит не е бил в състояние да възстанови големия предавател на станцията или сателитния телефон. Това може би значи нещо, а може би не. В този смисъл имаме една добра новина. Космическото командване на ВВС докладва, че слънчевата активност е достигнала връхната си точка и йоносферните условия се подобряват. До утре вече трябва да имаме поносими комуникации.

— А стратегическото разузнаване? — попита Кастила.

— След като Смит и неговият екип отидоха там, над Уензди е минал един наш сателит, а тази вечер над острова е прелетял военноморски патрулен самолет „Орион“ от „Дъч Харбър“. И двата подхода са били неубедителни. Има прекалено много сняг в облаците и това не ни позволява ясна видимост към земята нито с инфрачервени детектори, нито с термографски уреди. По разписание имаме още един сателит, който трябва да мине по-късно утре сутринта, след като времето се проясни.

— От всички чувам само това изречение — огорчено каза Кастила. — „След като времето се проясни.“

— Все пак не сме пълни господари на съдбата си, Сам. В този свят има сили, с които не можем дори да започнем да се борим.

— И това е съвсем очевидно. — Откъм връзката с Белия дом настъпи мрачно мълчание. — Какво стана с разследването на ФБР на инцидента с пресрещането в Аляска? Има ли вече някакви предположения кой може да стои зад това?

— Стигнаха буквално до задънена улица, господин президент. Със сигурност знаем, че сме попаднали на звено от руската мафия, но то явно е изпълнявало външна за тях поръчка. Що се отнася до самоличността на истинските подстрекатели, още нямаме представа кои са. Единствените хора, които можеха да ни кажат, загинаха в катастрофата.

По линията пак настъпи мълчание.

— Фред — каза накрая Кастила. — Реших да изпратя на остров Уензди поддържащите сили. Смит и неговият екип може би наистина изпитват трудности с комуникациите, но аз имам лошо предчувствие за ситуацията там.

Клайн потисна въздишката си на облекчение.

— Сам, напълно съм съгласен с това решение. Всъщност седях тук и се чудех как да формулирам същото искане. Мисля, че там сигурно е възникнал някакъв инцидент. Ако не е попаднал в беда, досега Смит да ни е докладвал за ситуацията — независимо дали комуникациите са лоши или не.

— За нещастие, както всичко друго, поддържащите сили са в изчакване, докато това безбожно време не се оправи! — Кастила се разгорещи. — Просто се надявам там да е останало нещо за поддържане.

— Информирахте ли руснаците за решението си, господин президент?

— Не, нито пък смятам да го правя, Фред. Това е една от причините, поради които избрах да проведа операцията явно. Генерал Баранов, нашата руска връзка, беше на линия и чакаше от самото тръгване към Уензди. Буквално не мърдаше от телефона. А сега, от последните девет часа насам, вече „не е на разположение“ и неговият адютант не е упълномощен да казва нищо, освен „ало“, когато вдига телефона. Започвам да надушвам нещо крайно нередно.