Тя сведе очи.

— Ето, сега вече кажи, че съм луда.

Смит се навъси.

— Защо да го правя? София много те обичаше. — Той леко опря ръце на раменете й. — Ако си била в беда и ако е имало някакъв начин тя да ти помогне, би го направила. Не мисля, че е налудничаво, Ранди. Дори не съм кой знае колко изненадан.

Ранди вдигна поглед и смутено се усмихна.

— Е, тя и теб страшно много те обичаше, Джон Смит. Затова не се изненадвай, ако някой път се появи и заради теб.

Той кимна замислено. Не беше неприятна идея.

— Може би това обяснява защо с теб все попадаме един на друг. Свързани сме чрез нея.

— Сигурно има някакво значение. — Тя се надигна на пръсти и леко докосна с устни бузата му. — Трябва да тичам. Обявиха моя полет. Да се пазиш, Джон, до следващия път.

— До следващия път! — А той знаеше, че ще има такъв.

Смит усети, че раменете му се изправят и настроението му се оправя, щом стигна до пропуска. То се подобри още повече, когато видя, че още някой го чака пред „Юнайтед Джетуей“.

Валентина Метрас носеше обувки с токчета и приятно прилепваща сива плетена рокля, която отиваше на очите й, и няколко от другите мъже пътници хвърлиха недоволни погледи на Смит, щом тя се усмихна и застана да го посрещне.

— Здравей, подполковник.

— И ти здравей, професоре. — Той остави куфара си долу до нейната купчинка ръчен багаж. — Във Вашингтон ли отиваш?

— Не, с удоволствие мога да кажа — Тя кимна към множеството. — Аз пътувам със „Саутуестърн“ два изхода по-нататък. Отивам в Палм Спрингс за няколко дни. Мисля, че имам нужда да разтопя малко остатъчен лед от душата си.

— Палм Спрингс — замислено кимна Смит. — Сигурно там е хубаво по това време на годината.

— О, да, уверявам те. Знам за един басейн под сянката на истински палми, захранван от един от истинските палмови извори. През деня мисля да лежа до него по бански костюм или не съвсем, а през нощта ще пия шампанско и ще спя в сатенени чаршафи. Животът ще бъде много красив.

Тя му подаде ръка.

— Мислех си… че ще е хубаво да го споделя с някого.

В поканата нямаше кокетност, нито предизвикателство, нито дръзко предложение, само загатнат копнеж, ехо от самотното съществуване на шпионина, което Джон познаваше и разбираше.

Той се поколеба за последно. Вал щеше да е различна, толкова много по-различна от всяка жена, която някога беше познавал. Различни щяха да са и всички пътища, по които можеше да тръгнат заедно. Но различното не беше непременно нещо лошо.

— Първо трябва да видя нещо — отвърна той.

— Какво?

Той придърпа Валентина към себе си. Като пъхна ръка в нейната гъста, буйна коса, той я целуна, като удължи целувката, изучавайки мекотата на устните й, деликатно примесените извивки на лицето й.

Очите на Вал се затвориха по време на целувката и когато пак се отвориха, той видя, че и тя е доволна от резултата. Тази беше различна от целувките на София, но и нея си я биваше.

Време беше. Крайно време за страшно много нови неща.

Смит отиде да смени билета си.

Анакоста, Мериленд

Операцията на остров Уензди стигна своя край в осветения от екраните сумрак на кабинета на Маргарет Темпълтън и приключи на фона на тихо мъркащите вентилатори в компютрите.

— Успяхме да предадем полуистината и на канадските власти, и на Интерпол — каза Темпълтън от своята работна станция. — А именно, Антон Кретек и хората му са били замесени в някаква спекулация с контрабанда на оръжие, чийто конкретен характер остава неизяснен, когато наетият от тях хеликоптер е паднал в залива Хъдсън. Няма оцелели, но останките са били намерени.

— Хванаха ли се? — попита Фред Клайн, като опипваше с пръст почвата на бонзая.

— Засега. Според общото мнение, изглежда, този човек не е голяма загуба за никого. Освен това установихме и прочистихме неговите депа за презареждане на гориво.

Клайн разсеяно кимна, като пръсна струйка вода от пластмасово шише на малкото растение. Беше седнал до бюрото на Маги и гледаше редицата плоскоекранни монитори на отсрещната стена в кабинета. Чертите му се смекчаваха от леко наболата прошарена брада, а вратовръзката му беше разхлабена един-два сантиметра повече от обичайното.

— Ами избягалият траулер?

— Успешно се справихме с него, сър. Американският кораб „Макинтайър“ откара отряд тюлени на борда на съда. На исландския екипаж беше оказана първа помощ. Вероятно Кретек е смятал да ги ползва за еднократна употреба. Не са знаели нищо за истинския характер на операцията на остров Уензди. Съответно са били предадени на исландските власти.

— А хората на Кретек?

Невъзмутимото лице на Маги Темпълтън беше достойно за маса на шампионат по покер.

— Оперативен инцидент. Докато са ги извозвали към изтребителя, спасителната корабна лодка с контрабандистите на оръжие се преобърнала от една бурна вълна. Охраната и кормчията носели защитни костюми и спасителни жилетки и били спасени; хората на Кретек — не. Заливът Хъдсън е много опасен воден басейн, сър.

— Самата истина, Маги. Да се надяваме, че няма да ни се налага отново да работим по този начин в скоро време. — Клайн пак затегна вратовръзката си. Той и Маги щяха да довършат това и тогава със сигурност щяха да приключат за тази вечер. — Как се справят нашите хора?

Ръцете на Маги затанцуваха по клавиатурата и снимките от файловете на Джон Смит и Валентина Метрас изскочиха на мониторите.

— Физически се възстановяват от изтощението, студа и редица незначителни наранявания. Психологически изглеждат стабилни и оперативната работа още им се нрави. След разумен период на почивка и възстановяване смятам, че отново ще са на линия. По мое мнение и Джон, и професор Метрас продължават да са действащи оперативни агенти.

Клайн кимна.

— Съгласен съм. Харесва ми начинът, по който, изглежда, са се сработили. Винаги съм се тревожел малко за Метрас, понякога е склонна да се държи като каубой. Мисля, че Джон й оказва влияние. Химията помежду им е добра.

В отражението на екрана устните на Маги кривнаха в лека усмивка.

— В няколко отношения. Прекарали са последната седмица заедно в Палм Спрингс.

— Така ли? — Клайн се навъси не неодобрително, но замислено. — Обикновено не ми харесва сприятеляването на най-добрите ни агенти извън мисиите, но в този случай мисля, че ще направим изключение. Ако Джон е подходящ за Метрас, тогава може би Метрас е подходяща за Джон.

— Съгласна съм, сър. Сега има още един личен въпрос, който искам да повдигна.

— Какъв е той, Маги?

Пръстите на изпълнителната асистентка пак затракаха по клавиатурата и светна трети стенен екран, показващ портрета на Ранди Ръсел.

— Мисля, че е най-добре да обявим тази млада дама за радиоактивна. Мисля, че не трябва повече да я взимаме като външно средство.

— Защо така, Маги? Според доклада на Джон действията на мис Ръсел са били за пример. Тя има редица успешни операции с него.

— Да, сър, но тя е от ЦРУ, а Агенцията сега знае, че Първи секретен съществува. Още не знаят точно кои сме или какви сме, но не харесват нашата власт и начина, по който им отмъкваме служителите. Започват да душат наоколо и да дебнат по следите ни. Мис Ръсел може директно да посочи двама от нашите първокласни агенти и чрез нея донякъде да ни разкрият. Мисля, че трябва да я държим настрана за в бъдеще.

Клайн поклати глава.

— Не съм съгласен. Вярвам, че имаме друга възможност.

— Каква е тя, сър?

— Няма да я държим настрана. Ще я погълнем. Ще я въведем изцяло.

Маги повдигна вежда.

— Вербуваме я като оперативен агент?

— Защо не? Мис Ръсел има всички необходими достойнства. И отличен набор от умения. Има опит и няма никакви връзки или пристрастия.

— Освен към Агенцията.

— Можем да заобиколим това. — Клайн се усмихна на себе си като фехтовач, който огъва нова рапира. — Всъщност може да извлечем полза от това.