Историчката промени позата си, като се опитваше да не размества Ранди.

— Разбира се, около смъртта на всеки противоречив държавен глава гъмжи от слухове и от конспиративни теории. Нека го наречем „синдром на тревистото хълмче“12. Но като имаме предвид прословутия характер на Сталин и характера на тогавашния съветски режим, тази конспиративна теория изглежда малко по-стабилно обоснована от повечето други.

— Сега вече с истината за „Миша 124“ и отмененото първо съветско нападение въпросът пак ще се повдигне с пълна сила. Съжалявам, Григорий, но тук няма как да се направи правдоподобно опровержение и всичко, което предположим, вероятно ще е по-лошо от самата действителност.

Възмутен, Смислов вдигна поглед към тавана на пещерата.

— По дяволите! — Той затвори очи и известно време мълча, преди да отговори. — Напълно си права, професоре. Както казваш, Сталин получава удар, но не изпада в кома. Бил е частично парализиран, но остава в съзнание, нащрек и в състояние да дава заповеди. А заповедите му са за незабавно предприемане на явна унищожителна атака срещу западните демокрации.

Кой знае защо? Вероятно умствените му способности са били засегнати от удара. Вероятно е предвиждал неминуемата си смърт и е искал, преди да умре, да стане свидетел на окончателната победа на пролетарската революция. А може би просто е искал светът да свърши с него. Както и да е, други членове на Политбюро смятали подобна атака за национално самоубийство.

— Възможно ли е това?

— През пролетта на 1953 година — да — отговори Валентина. — Западът е щял да има решително превъзходство при всякаква размяна на ядрени удари. По онова време Съединените щати и Великобритания притежават няколкостотин атомни оръжия и дори два прототипа на водородни бомби. Съветският съюз има в арсенала си само около двайсет и пет маломощни ядрени бомби като тази от Хирошима. Дори с предимството, че първи нанасят удар, подсилен с биологични и химически оръжия, не би било достатъчно да унищожат НАТО.

Още по-важно, Западът има по-съвършени системи за доставка. Съветският съюз има само своите окаяни стари B-29, а Съединените щати разполагат с големия B-36 „Миротворец“ с достатъчен радиус на действие, че да удари всяка цел в СССР. Първото поколение натовски реактивни изтребители B-47 и „Канбера“ също влизали на въоръжение в големи количества.

— Западна Европа е щяла да стане на пълна каша — заключи Валентина. — А Съединените щати щяха да са лошо ударени. Но Русия и страните от Варшавския договор щяха да са разрушени от ядрени бомби и да се превърнат в радиоактивна пустош.

Смислов се намуси и отпи от чая си.

— Както казах, една клика в Политбюро напълно признавала тази реалност. Освен това разбирали, че има само един начин да се отстрани диктатор като Сталин. Със съжаление ще ти кажа, професоре, че историята никога няма да узнае името на човека, който е задържал възглавницата върху лицето на Сталин, докато той не спрял да се бори. Съвсем грижливо не е било документирано.

— Всичко е наред, Григорий. Бил е един от само трима възможни и аз мога да направя логично предположение.

Смислов сви рамене.

— Кликата не е била в състояние да действа и да вземе властта, докато на практика не излита първата вълна на нападение и самолетите вече не са на път към целта. Това са били американските бомбардировачи, способни да прелетят най-далечно разстояние през полюса. Атаката е успешно отменена, преди да бъде засечена от северноамериканската въздушна отбрана, и всички самолети се връщат благополучно в базите. Всички, освен една платформа с биологично оръжие — „Миша 124“.

Смислов изпи чая си.

— Тогава започва голямата конспирация на мълчанието относно Събитието от пети март и продължава до наши дни.

— Защо е трябвало да го държат в тайна? — попита Смит. — Нали току-що са спасили света от ядрено унищожение, а и едва ли някой нормален човек би пролял крокодилски сълзи за Йосиф Сталин дори и в Съветския съюз.

Смислов поклати глава.

— Не разбираш руския начин на мислене, подполковник. Ако убийците на Сталин бяха истински освободители, така щеше да стане, но те са били просто тирани, които убиват друг тиранин, за да спасят собствения си живот и да си осигурят собствена властова позиция. Освен това съветската държава още съществувала, а нейната идеология изисквала Сталин да се почита като герой на революцията. Дори и след като Съветският съюз се разпадна, неговите страхове и параноя останаха.

Устните му печално се разкривиха и той остави празната си чаша настрани.

— Освен това ние, руснаците, имаме нещо като социален комплекс за малоценност. Гордеем се, че сме изключително цивилизовани, а да убиеш държавния си глава на смъртното му легло просто не е културно.

Смит се сепна и се събуди. Протегна се до ледената стена от приведената поза, в която дремеше. Без да обръща внимание на масираната атака от многобройните си натъртвания, той се заслуша и наостри всичките си сетива.

Не знаеше колко дълго е спал; сигурно поне два часа, но в отдушника на входа още се виждаше петно пълна тъмнина. Слънцето още не беше изгряло, но вятърът беше спрял. Единственият звук отвън беше далечното скърцане и пропукване на подвижните ледени блокове. Вътре в малката хралупа можеше да чуе дълбокото, уморено дишане на своите спящи другари.

И тихо стенание:

— Софи?

Смит пропълзя до задната част на кухината. Като включи фенерчето, той прокара лъча до качулките на съединените спални чували, които увиваха Ранди и Валентина.

На светлината на фенерчето лицето на Ранди беше спокойно, а кожата й бе възвърнала цвета си, като изключим едно бледо петно от измръзване на едната вежда и сенките под очите й. Ужасяващата мрачна отпуснатост вече я нямаше. Дишането на Ранди беше леко и без затруднения и когато Смит леко докосна гърлото й, сърдечният й ритъм беше равномерен и силен, а плътта й топла.

Както се беше надявал, Ранди Ръсел прескочи трапа.

Когато я докосна, тя леко промърмори, а очите й рязко се отвориха, отначало невиждащи, после питащи, после пълни с изненада, че още е жива.

— Джон?

По него се разля чувство на облекчение. В края на краищата нямаше да е днес.

— Ти успя, Ранди. Вече си с нас и всичко ще е наред.

Тя го погледна почти объркана и надигна глава.

— Джон… аз виках.

— И аз те чух.

Объркването се задържа още малко в тъмните й очи. После се усмихна.

— Явно е така.

Валентина се прозя и се протегна, после се надигна на лакътя си.

— Добро утро на всички. Очевидно някой се е върнал при нас.

Стресната, Ранди се извъртя в спалния чувал, като осъзна, че е гола и не е сама.

— По дяволите, какво е това? — изскимтя тя.

— Всичко е наред, скъпа — отвърна Валентина и подпря глава на тънката си китка. — Вече никой не чака първо да се ожени.

Белият дом, Вашингтон

Президентът Кастила стана от председателското място на дългата махагонова заседателна маса.

— Господа, извинете ме за момент, трябва да отговоря на телефона.

Кастила излезе с широки крачки от заседателната зала, като последва своя военноморски адютант. Офицерите за свръзка от ЦРУ, от военното разузнаване, ФБР и от министерството за вътрешна сигурност размениха безмълвни погледи, като се чудеха какво може да е толкова критично, че да измести сутрешното съвещание на националното разузнаване.

В Овалния кабинет Кастила вдигна вътрешния телефон от вилката, без да си прави труд да сяда зад голямото мескитово бюро.

— Кастила слуша.

— Господин президент, тук е оперативната зала. Трябва да ви уведомим, че мисията за подкрепление на остров Уензди е в ход и в момента самолетите излитат.