На земята камъните, рогата и коренищата се разтърсиха и започнаха да потръпват. Мъртвите клони, оформящи едната ръка, се заогъваха. Бинесман хвърли тоягата си на земята и извика:

— Вдигни се сега от пръстта, поборнико мой. Облечи се в плът! Изричам вярното ти име: Грозен избавител, Светъл разрушител!

Последва дълбок тътен и земната пръст се втурна да се подчини на повелята му, и потече към камъните и дърветата, потече като вода или като ниска утринна мъгла. Листа и зелена трева, клони и камъчета се завихриха в дива смесица.

Допреди миг имаше само купчина странно разпиляна по земята смет, а в следващия се оформиха кости и жили. Запулсираха и се изпънаха мускули, бели дробове се издуха в едно мощно вдишване. Листа, клони и трева се вплетоха в плът, прошарвайки оформящото се тяло със странна патина от зелено и кафяво, червено и жълто.

Всичко това стана толкова бързо, че Джюрийм не можа да различи добре как почвата изригна нагоре, за да придаде на съществото форма и живот.

„Грозен избавител, Светъл разрушител“ вдигна невероятно дългата си ръка, докато плътта се оформяше. Отначало приличаше само на същество от пръст, но кожата светкавично се втвърди и заблестя в смарагдово сияние по шията и по гърба, с убито жълтите оттенъци на мъртви есенни листа.

Воин, и то какъв! Джюрийм ахна. Туфи зелена трева и чистата белота на речни камъчета разцъфтяха по лицето и гърлото на воина.

Воинът се изправи тромаво на колене, изви глава нагоре и звездната светлина удари очите му. Очите бяха плоски и мъртви като камъни по речно дъно, докато сияйната светлина на звездите не ги улови и не се отрази в тях; тогава те засияха все по-ярко и по-ярко. Бушуващ, пламенен разум изпълни тези очи… и мир, чувство на покой, което накара Джюрийм да закопнее да е някъде другаде, да е нещо друго.

Джюрийм знаеше какво означава това… същество. Мнозина магьосници се стремяха да овладеят земните сили. Най-съвършените между тях бяха чародеите на Аррдюн, великите създатели и творци на магически артефакти сред расата на арр. Сравнени с тях, човешките Земни пазители често биваха смятани за слаби, тъй като малцина Земни пазители се месеха в човешките дела, а на тези, които го правеха, им трябваха столетия, докато съзреят.

Но се говореше, че един съзрял Земен пазител е сред най-страховитите същества, на които може да се натъкне човек.

А знакът, че един Земен пазител е съзрял, беше когато призове към живот своя вайлд — същество, родено от кръвта и костите на земята, жив талисман, сражаващ се за своя господар. Елдеар беше сътворил гигантски кон, който да язди в битка срещу тот. Елдеар беше казал, че неговият вайлд може да бъде „унищожен, но никога победен“.

Джюрийм не разбираше всички тези уклончиви и смътни позовавания и цитати за Земните пазители и техните вайлд. Знанието за тях беше заглъхнало с хилядолетията.

Но сега, докато вайлдът се оформяше, отвсякъде започна да се надига ужасен вятър, който запищя високо в клоните на дърветата и зашиба със свирепи камшици косата на Джюрийм. Връхлиташе бързо и стремглаво, истинска буря.

После на воина започна да му расте коса — дълга зелена коса като водорасли, която се спусна на гъсти, къдрави кичури по гърба и раменете и покри гърдите му.

Щом воинът се оформи напълно, Джюрийм се втрещи от изненада, защото различи по тялото му кръглите гърди и очерталите се изящно женски извивки.

Жена. Оформяше се жена, висока и красива жена с изящни извивки на тялото, с дълга коса и гладки ръце и крака.

Джюрийм ахна. Вайлдът нададе вик, който разтърси земята, вятърът удари още по-напористо и я вдигна във въздуха… така че тя се превърна в зелена нишка, издигаща се високо-високо над дърветата, на юг. После изчезна.

Поляната притихна. Вятърът секна.

Джюрийм стоеше като вкаменен, онемял. Не знаеше дали точно това беше целял Бинесман. Дали неговият вайлд бе отлетял да изпълни някоя поръчка? Или вятърът я беше отнесъл?

А наистина ли беше имало изобщо зелена жена?

Сърцето на Джюрийм биеше бясно, той стоеше останал без дъх, замаян от благоговение. Объркан.

Озърна се наляво и после надясно, за да види реакцията на войниците. Всичко се беше случило толкова бързо…

Конят на принц Ордън цвилеше в ужас, изправяше се на задните си крака и нервно риташе във въздуха. На коня сигурно му се беше сторило, че жената просто се е въплътила в нозете му.

— Мир — промълви Бинесман на животното. То се укроти, а Бинесман се втренчи нагоре, където създанието му бе изчезнало в небесата.

Чародеят изглеждаше… унил.

Имаше нещо нередно тук. Бинесман не беше очаквал, че неговият вайлд ще избяга така.

Сега Бинесман беше изцеден. Изтощен. Състарен и прегърбен в пурпурния си халат. Ако беше мислил вайлдът да се сражава за него, то планът му, изглежда, ужасно се беше объркал. Бинесман отпусна глава и я поклати отчаяно.

— Какво направи ти, стар и глупав магьоснико? — изсъска Радж Атън. — Къде е вайлдът? Обеща ми оръжие.

Бинесман поклати глава.

— Толкова ли си непохватен? — попита сърдито Радж Атън.

Бинесман го погледна предпазливо.

— Никак не е лесно да извлечеш един вайлд от земята. Съществото си има свой разум и познава враговете на Земята по-добре от мен. Може би спешни дела са го призовали на друго място.

Бинесман вдигна ръка към коня на Радж Атън. Трите останали коня реагираха, като пристъпиха едновременно към него, а Джюрийм трябваше да поупорства, за да задържи своя да не тръгне напред.

— Какво правиш? — попита Радж Атън.

— Вече става късно — отговори Бинесман. — Време е очите на враговете на Земята да отпочинат. И да сънуват в мир.

Джюрийм се бореше да удържи коня си и гледаше с почуда как почти моментално Радж Атън и войниците му потънаха в сън. Повечето от тях нападаха по Земята и захъркаха силно, но самият Радж Атън заспа на мястото си, прав.

Старият магьосник огледа спящите воини и прошепна:

— Пази се, Радж Атън. Пази се от Лонгмът.

После вдигна очи и улови погледа на Джюрийм.

— Ти още си буден? Какво чудо! Само ти между всички тях не си враг на Земята.

Джюрийм запелтечи объркано, втрещен от това, че вижда своя господар така покорен, слисан от това, че вижда стария чародей и спътниците му все още живи.

— Аз… служа на моя господар, но не желая никакво зло на Земята.

— Можеш да служиш и на него, и на Земята — каза Бинесман, докато се качваше на коня на Радж Атън. — Сега вече познавам сърцето му. Той е готов да унищожи Земята.

— Аз съм кралски човек — отвърна Джюрийм, след като не можа да измисли какво друго да каже. Баща му беше роб, както и бащата на баща му. Той знаеше как да служи на един крал, и как да служи добре.

— Земният крал иде — каза Бинесман. — Щом искаш да служиш на крал, служи на него.

С едно кимване даде знак на принц Ордън и Йоме да се качат на седлата. Крал Силвареста все още беше на коня си.

Бинесман продължително изгледа Джюрийм. После магьосникът и тримата му подопечни поеха в нощта обратно по пътя, по който бяха дошли.

Дълго време Джюрийм остана на седлото, загледан в спящия Радж Атън.

Нощта му се струваше по-тъмна от всякога, макар че звездите грееха достатъчно силно. „Идва един крал“, беше предупредила пиромантката преди смъртта си. „Един крал, който може да те унищожи.“

От времето на Ерден Геборен, преди две хиляди години, на земята не беше се въздигал Земен крал. Сега беше дошъл крал Ордън. При Лонгмът крал Ордън се подготвяше да посрещне щурма на Радж Атън.

Джюрийм се взря в рухналия обалин. Създанието се беше сринало в руини. Замисли се над тази поличба. Сърцето му заби. Усети топлината на нощния въздух, вкуси на небцето си минералния привкус на земната миризма. За малко щеше да обърне коня и да догони чародея. Но тропотът на копитата беше заглъхнал в нощта.

Джюрийм се втренчи в своя господар.

От много години беше служил всеотдайно на Великия, следвал бе всяка негова прищявка. Старал се беше да бъде добър слуга. А сега се вгледа в собственото си сърце и се зачуди защо.