— Бърбън и изворна вода, Сам — каза Клайн, като вдигна своята чаша. — Малко е рано, но помислих, че ще имаш нужда от едно питие.

— Благодаря, че се сети — отвърна Кастила и потъна в стола си. — Всичко ли чу?

Клайн кимна.

— Микрофонът пушка е много чувствителен.

— Какво мислиш?

Клайн се усмихна без настроение.

— Вие сте главнокомандващият, господин президент. Вие ми кажете.

Кастила направи физиономия и вдигна питието си.

— Както изглежда, настанала е бъркотия. И ако не сме извънредно внимателни и с невероятен късмет, бъркотията ще стане още по-голяма. Поне е сигурно, че ако сенатор Гренбауър се намеси, съвместният антитерористичен пакт ще стане на пух и прах, както и всяка честна игра. Дявол да го вземе, Фред, руснаците имат нужда от помощта ни и ние трябва да им я дадем.

Клайн повдигна едната си вежда.

— По същество говорим за американска военна подкрепа за бившия Съветски съюз, във финансово и консултативно отношение. Това все още не е изгодно за много хора.

— Една размирна като Балканите Русия също не ни устройва! Ако Руската федерация се разпадне, каквато участ я грози, може да се окажем пред лицето на втора Югославия!

Клайн отпи глътка уиски.

— Убеждаваш вече съгласните, Сам. Руският дявол, който наистина познаваме, е по-добър от няколкото дузини, които не познаваме. Въпросът отново е как искаш да действаме.

Кастила сви рамене.

— Ще действаме с ескардрила „Орли“4, въоръжени с прецизно насочвани термични бомби. Изпепеляваме проклетата железария там, където си стои, заедно с всичко, което може да е в нея. Но вече е твърде късно за това. Световните медии знаят, че бомбардировачът съществува. Ако просто унищожим самолета, без съответното обяснение, всеки международен репортер на планетата ще почне да се рови. Преди да се усетим, ще застанем пред разследване на Конгреса — а точно това не искаме нито ние, нито руснаците.

Клайн замести вкуса на уиски с глътка изворна вода.

— Мисля, че разследването ще е първата стъпка, Сам. Поне нашето разследване. Тук всеки би надминал себе си — ти, аз, руснаците. Те може изобщо да не са проблем.

Кастила повдигна едната си вежда.

— Какво имаш предвид?

— Аварийната процедура, която съветският екип е трябвало да извърши: изхвърлянето на резервоара с биоагента. Защото, каквото и да си говорим, този зареден антракс може да се разлага на дъното на Северния Ледовит океан вече половин век.

— Намирането на останки от петдесетгодишен съветски бомбардировач на арктически остров, дори ако той е бил оборудван като платформа за биологично оръжие, няма да е непреодолима трудност. Както отбеляза ти, самият самолет ще е просто един куриоз от студената война. Онова, което изостря проблема, е вероятното наличие на антракса. Трябва да разберем дали още е на борда на самолета. Трябва да го разберем първи и незабавно — преди някой запален по военните птички или любител на екстремния туризъм да реши да надникне в останките. Ако биоагентът не е на борда, тогава всички можем да си отдъхнем и да препратим целия въпрос до музея на въздухоплаването и космоса към института „Смитсониън“.

— Какво е вашето предложение, господин директор? — Сега Сам Кастила не беше Сам Кастила. Той беше президентът на Съединените щати.

Клайн отвори тъничката папка с документи, която лежеше на масата до него. Тя съдържаше снимки от микрофилм, свалени от базата данни на Първи секретен отдел няколко минути след заминаването на Баранов.

— Според информацията, предоставена от ръководителя на научната експедиция на острова, никой в действителност още не е стигнал до мястото на сблъсъка. Само са го фотографирали от голямо разстояние. Това може да се окаже невероятен късмет и за тях, и за нас.

— Господин президент, предлагам да внедрим малка група за действие от Първи секретен отдел, екипирана за планински и арктически операции. Включваме специалист по биологично оръжие, експерт по оръжейни системи от съветската епоха и съответния помощен персонал. Пращаме ги да преценят ситуацията и да ни обяснят с какво точно си имаме работа. Щом имаме солидно разузнаване, с което да взаимодействаме, можем да изработим валиден сценарий за отговор.

Кастила кимна.

— На мен ми звучи смислено. Кога ще включим Отава? Този остров — мисля, че се казва Уензди — е в канадската част на Арктика. На тяхна територия. Имат право да знаят какво става.

Клайн сви замислено устни.

— Нали знаеш какво казват старите хора, Сам. „Двама души могат да пазят тайна, стига единият от тях да е мъртъв.“ Ако искаме да се отнесем сериозно към секретността на този въпрос, трябва да ограничим разгласяването.

— Не може да се отнасяме така със съседите, Фред. Имали сме разногласия с господата на север, но все пак те са наш стар и ценен съюзник. Не искам да рискувам с допълнително подкопаване на отношенията ни.

— Тогава да опитаме следното — отвърна Клайн. — Обясняваме на Отава, че руснаците са ни уведомили за вероятността сваленият мистериозен самолет да е съветски. Казваме, че не сме сигурни дали е така. Че още има шанс да е един от нашите самолети и искаме да внедрим съвместен руско-американски проучвателен екип, за да установи на кого точно принадлежи бомбардировачът. И че ще ги държим в течение на разкритията.

Клайн извади друга разпечатка от папката.

— Националната администрация по океаните и атмосферата и щатската брегова охрана осигуряват логистична подкрепа за международната научна експедиция на острова. Ръководителят на екипа е канадец и той вече действа на мястото като представител на канадското правителство. Можем да предложим и ние да го използваме като човек за свръзка. Освен това може да помолим ръководителя на експедицията да държи хората си достатъчно далеч от катастрофиралия бомбардировач до пристигането на нашия екип, за да се предотврати нарушаването на целостта на… да кажем… историческата ценност и следствените улики.

— Това ще убие няколко заека с един куршум — съгласи се Кастила.

— Правителствените охранителни ресурси на Канада са разпределени много рехаво по арктическите й граници — продължи Клайн. — Допускам, че ще са много доволни, ако уредим този дребен въпрос вместо тях. Ако няма проблем с антракса, тогава онова, което те не знаят, не може да ни навреди. Ако има проблем, тогава може да привлечем канадския министър-председател във фазата за разработване на резолюция.

Кастила кимна.

— Мисля, че това ще е приемлив компромис. Ти спомена съвместен руско-американски екип. Смяташ ли, че това е благоразумно?

— Подозирам, че ще е неизбежно, Сам. Те биха искали да вземат дейно участие във всичко, което се отнася до тяхната национална сигурност — в миналото, сега или в бъдеще. Още щом уведомим Баранов, че предприемаме разследване на катастрофата, обзалагам се, че той ще настоява с нашите хора да има и руски представител.

Кастила глътна останалото уиски и изкриви лице от парливия му вкус.

— Това ни изправя пред следващия голям въпрос. Дали руснаците ни дават достоверна информация по проблема? Знаем със сигурност, че нямаха нищо общо в инцидента с биоапарата.

Дълго време Клайн не отговаряше.

— Сам — каза накрая той. — Дали служи на цар, премиер или президент, руснакът си е руснак. Дори след рухването на Берлинската стена още имаме работа с нация, при която конспирацията е инстинктивна, а параноята е механизъм за оцеляване. В момента съм готов да се обзаложа с теб на бутилка от този хубав бърбън, че не са ни разказали цялата история.

Кастила се подсмихна.

— Облогът не се приема. Ще работим с презумпцията, че в ход е пуснат алтернативен дневен ред. От твоите хора ще зависи да разгадаят точно какъв е той.

— Вече имам предвид двама първокласни тайни агенти, но може да се наложи да внедря поне един външен специалист, за да ги подкрепя.