Новинарската статия беше напълно подходяща за прикритие на мисията; дадената информация беше рутинна. Ако пропуснеха да съобщят на медиите за операцията, това щеше да събуди съмнения у тях.

Но за Смит това бе крясък в тъмнината и нямаше начин да се разбере кой може да го чуе.

В хотелската си стая Ранди Ръсел се отпусна на края на леглото. Тя безцелно прокарваше ръка по златистите нишки на покривката, а мислите й се лутаха между миналото и бъдещето.

Да му се не види, тя беше много добър пилот или поне свестен, но бе твърде далече от броя на летателните часове, необходими, за да я причислят към компетентните авиатори, способни да маневрират над безлюдните арктически зони. Винаги имаше такъв проблем с Управлението. Признай, че можеш да поправиш протеклото кранче на чешмата, и те ще допуснат, че знаеш как да управляваш проект за контрол на наводненията.

Сложната част на уравнението, разбира се, беше гордостта, която винаги задушаваше думите „Не, не мога да се справя“.

И най-вече не можеше да се реши да каже тези думи на Джон Смит.

Какво проклятие я обвързваше с този човек?

Винаги щеше да помни най-лошия скандал, който някога преживя с по-голямата си сестра, ледения бяс, който беше усетила, когато София се появи с годежния пръстен от Смит на пръста си, и грубите предателски думи, които беше изсипала върху Софи, преди горделиво да си тръгне от апартамента й.

Най-лошото беше, че тогава София отказа да се съпротивлява.

— Джон съжалява за това, което ти е причинил, Ранди — беше казала тя с онази нейна усмивка на по-голямата сестра. — Съжалява повече, отколкото някога ще можеш да разбереш или поне ще поискаш да разбереш.

Ранди никога нямаше да разбере, вече не.

Тя беше почнала да смъква ципа на единия си велурен ботуш, когато на вратата се чу тихо почукване. Издърпа ципа обратно нагоре, отиде до вратата на стаята и внимателно провери през шпионката на вратата.

Насреща чифт присвити сиви очи отвърнаха на погледа й.

Ранди издърпа лоста и предпазната верига и премести подгизналата от влага кърпа от прага на вратата.

— Нещо не е наред ли, професоре? — попита тя, докато отваряше.

— Не съм сигурна — отвърна Валентина Метрас с хладен тон. — Затова съм дошла, да разбера. Трябва да поговорим, мис Ръсел, по-специално за вас.

Малко стресната, Ранди отстъпи назад и историчката се шмугна край нея в стаята.

— Тук безопасно ли е? — попита безцеремонно тя.

— Проверила съм за бръмбари — отвърна Ранди, като затвори и заключи отново. — Чисто е.

— Добре. Тогава може да минем на въпроса. — Валентина застана в средата на стаята със скръстени ръце. Внезапно се обърна с лице към Ранди. — Какво нередно има между теб и Смит, по дяволите?

С непринудената си приветливост по време на вечерята професор Метрас не беше направила впечатление, че е такава застрашителна личност. Но сега в позиция на атака очите й бяха стоманени и Ранди беше наясно, че дори без токчетата си брюнетката беше с няколко сантиметра по-висока.

— Нямам представа за какво говорите, професоре — резервирано отвърна Ранди. — Между подполковник Смит и мен няма проблеми.

— О, моля ви, мис Ръсел. Атмосферата на масата беше толкова напрегната, че можеше да я засече гайгеров брояч. Никога преди не съм работила нито със Смит, нито с вас, но доколкото разбирам, в миналото вие сте работили с подполковника. Освен това предполагам, че и двамата сте сравнително компетентни членове на клуба, иначе нямаше да сте тук. Но също така е видно, че нещо между вас се е объркало.

По дяволите! А Ранди се гордееше с начина, по който сдържа емоциите си и не издава нищо от личния си живот.

— Няма за какво да се тревожите, професоре.

Метрас нетърпеливо тръсна глава.

— Мис Ръсел, аз съм професионалистка в тази игра. Това означава, че не работя с хора, на които не вярвам, а в момента не вярвам на никого. Преди да направя и една следваща крачка в тази операция, искам да знам какво точно става между евентуалните ми колеги — с подробности!

Ранди успя да разпознае гамбита в играта: състояние на война, вероятно фалшиво и внезапно стремително нападение. Метрас не просто изискваше информация. Тя изпробваше, тестваше реакцията на Ранди.

Служителката на ЦРУ потисна инстинктивно избликналия си гняв.

— Предлагам да обсъдите въпроса с подполковник Смит.

— О, със сигурност смятам да го направя, скъпа. Но той в момента не е на разположение, а ти си тук. Освен това Смит, изглежда, се справя с тези истории по-добре. Явно ти си тази, която е завързала връзките си на възел. Осветли ме.

Тази жена изглеждаше все по-разярена или поне такава беше пожелала да е в момента.

— Мога да ви уверя, че каквито и отношения да съм имала с подполковник Смит в миналото, те няма да се отразят по никакъв начин върху сегашната ни задача.

— Аз ще отсъдя дали е така — безизразно отвърна Метрас.

Ранди усети как самоконтролът й се пропуква.

— Тогава може да отсъдите, че това изобщо не е ваша работа!

— Да пазя кожата си е моя работа, мис Ръсел, а й отделям много обич и внимание. А в момента надушвам неприятен екип и прекратена мисия преди още да е започнала заради проблеми между личния състав. Аз съм един от специалистите в мисията, следователно крайно необходима. Подозирам, че подполковник Смит също. Остава късата клечка да се падне на малкото момиче с хеликоптера. Уверявам те, че можеш да бъдеш заменена, скъпа. Ей сега излизам оттук и ще те сменя!

Конфронтацията приближаваше критичната си точка. Но и двете жени признаваха, че ако някоя нанесе удар, нямаше да е само скубане и драскане между котки; едната, другата или и двете щяха да са мъртви или фатално осакатени за секунди.

Накрая Ранди на пресекулки си пое дълбока глътка въздух. Майната й на тази жена, майната му на Джон Смит, майната ми и на мен. Но ако щяха да действат заедно, Метрас имаше правото да пита, а Ранди беше длъжна да отговори.

— Преди десет години един млад офицер, в който бях много влюбена, служеше в мироопазващите сили на Сомалийския полуостров. Щяхме да се оженим, щом той се прибереше. Но той се зарази с нещо от африканския болестотворен басейн, нещо, което медицината едва започваше да разпознава. Евакуираха го на военноморски болничен кораб и го поставиха под наблюдението на военен лекар, който в момента служеше на борда.

Валентина, общо взето, се отпусна.

— Подполковник Смит?

— Тогава беше капитан. Постави погрешна диагноза. Предполагам, че всъщност грешката не е била негова. Само неколцина специалисти по тропическите болести откриваха тази болест по онова време. Но моят годеник почина.

Тишината отново завладя стаята. Ранди пак си пое дълбоко въздух и продължи.

— Малко по-късно майор Смит се запозна с по-голямата ми сестра София. Тя също беше лекар и микробиолог изследовател. Влюбиха се и смятаха да се оженят, когато той я убеди да отиде да работи с него в американския Медицински институт за инфекциозни болести. Помните ли чумата „Хадес“?

— Разбира се.

Ранди беше приковала поглед в скучните мотиви на тапетите.

— Военномедицинският изследователски институт за инфекциозни болести беше една от първите агенции, повикана, за да се опита да изолира болестта и да намери лекарство. Докато работеше с чумата, сестра ми се зарази.

— И тя също е починала — тонът на Валентина Метрас съчувствено омекна. Тестът беше приключил.

Ранди вече можеше да погледне другата жена в очите.

— Оттогава се е случвало да работя с Джон Смит по няколко различни задачи. По някаква причина ние все се засичаме — тя продължи с горчива усмивка. — Стигнала съм до извода, че той е добър оперативен агент и като цяло добър човек. Освен това признавам, че това, което се случи в миналото, е… минало. Обещавам ви, професоре, че няма да има проблеми да работя с него като мой ръководител в екипа. Той си знае работата. Просто когато се срещаме, в началото винаги се налага да се справям с някои спомени.