Джони повдигна рамене.

— Така постъпват възпитаните хора — каза той и тръгна към самолета.

— Чакай! Чакай, ти казвам! Какво искаш да знаеш?

И тъй Джони изслуша житейския път на двоен-младши лейтенант Слидетер Плис и на неговия полу-капитан Рогодетер Сноул и разбра колко глупаво било да не оставиш своя началник да спечели на комар. Чу още доста други неща, които не го интересуваха особено, докато накрая двойни-младши лейтенант каза:

— Естествено, че Сноул не е уведомил екипажа, тъй като иска цялата комисионна за себе си, но се носят слухове, че който открие ОНЕЗИ, ще получи награда от сто милиона кредита.

— Какви ОНЕЗИ? — попита Джони.

Но двоен-младши лейтенант Слидетер Плис не знаеше нищо повече от това. Обясни, че изчакват, за да са сигурни, но каквото и да излезе, обединените сили ще нападнат масирано Земята. Командирите вече разигравали на хазарт по екраните плячката и Родегер Сноул бил спечелил хората на планетата, поне така казал, но не можело да му се вярва напълно, защото често лъжел. Във всеки случай със сигурност ще им трябва транспорт и може би за целта ще трябва да отскочат до родната си планета. Къде е тя ли? Някога случайно да е забелязвал една ярка звезда, всъщност двойна звезда? Оттук сигурно се вижда много добре. От този ъгъл съзвездието над нея изглеждало като квадрат. Е, това била родната му планета. Били завоювали и други планети. За роби.

Това засега изглежда бе всичко, тъй че Джони му каза, че ще го отведе до кораба му, но не веднага.

Бе прочел, че ако толнепът ухапе някой с отровните си зъби, отровата се възстановява чак след шест дни. И така Джони взе от самолета една бутилка и парцал и накара толнепа да захапе парцала няколко пъти. Толнепът го стори с неприязън. Джони прибра парцала в бутилката и здраво я затвори. Маккендрик разбираше от противоотровни серуми. Може би щеше да измисли някой против ухапване от толнеп.

Още един от ескортиращите самолети кацна на земята. Имаше и помощник пилот. Долу в планината на времето имаше мина. Сега бе унищожена, но може би щяха да намерят товарен самолет и гориво. Джони изпрати да проверят и ако намерят, да долетят с един товарен самолет. Искаше да вземе с тях толнепа и кораба му. Каза им също да проверят има ли в мината някакъв пътнически транспорт.

Джони погледна към късното следобедно небе. Не виждаше нищо в орбита, но това бе заради далечината от четиристотин мили и дневната светлина. Тежък ден.

Координаторът и пилотът немец бяха показали на хората записите и ги заведоха да видят кораба. Показаха им оръдието на носа. Хората тръгнаха от кораба и се насочиха към Джони, който бе до самолета.

Приближиха на известно разстояние и изведнъж, сякаш по сигнал, всички паднаха на колене и започнаха да кланят главите си до земята. Не искаха да стават.

През този ден Джони бе видял достатъчно хора, които падат.

— А сега какво има? — обърна се той към Координатора.

— Ужасно се срамуват. Бяха ти устроили чудесно посрещане и всичко се провали. Но нещо повече — каза Координаторът, — много те уважават. И преди са те уважавали, но сега…

— Кажи им да станат — каза Джони малко нетърпеливо. Най-малко от всичко искаше да го боготворят.

— Ти им спаси живота, а може би и повече — каза Координаторът.

— Глупости — отвърна Джони. — Просто имах късмет, че бях с каска с подплънки на ушите. Кажи им да станат!

Немският пилот бе наблизо. Явно този ден му бе отредено да изживее много неудобни моменти. Пилотът отново обясняваше на Джони, че не е посмял да стреля. Един изстрел от Марк 32 и цялото това място, заедно с Джони и хората щеше да пламне. Местността бе затворена и ударът от оръдието… Джони поклати глава и го отпрати с махване.

Координаторът започна да му представя вождовете. Нисък човек с усмихнато монголоидно лице пристъпи напред. Носеше кожена шапка. Джони му стисна ръка. Координаторът каза, че това е вожд Норги, оглавяващ племето на оцелелите от някогашните шерпи. Били прочути планинци и предвождали каравани със сол през Хималаите в Непал, над Индия. На времето били многобройни — около осемнайсет хиляди, но сега останали само сто-двеста човека. Живеели много нависоко в недостъпни места. Храната не достигала. Били добри ловци, но дивечът бил рядкост на такава височина.

А това бе вождът-монах Ананда. Бе облечен в жълточервена роба. Беше едър мъж с миролюбиво изражение на лицето. Беше от Тибет и имаха манастир в пещерите. Останалите в страната тибетци го считаха за свой вожд. Виждате ли, дори преди нападението на психлосите китайците прогонили тибетците от страната им и били принудени да се пръснат по чужди земи. Китайците потискали будизма — Ананда беше будист — но до пещерите трудно достигали, тъй като били високо в планинските клисури или върхове. Психлосите също никога не могли да ги открият. Тибетците много гладували. Не можели да излизат в равнините и да отглеждат растения, дори през последното лято не успели да засеят, понеже нямали семена.

А това бе вожд Чонг-уан, глава на оцелелите китайци. Знае ли Джони, че едно време и имало между шестстотин и осемстотин милиона китайци? Може ли да си го представи? Имало и друго племе в северен Китай, подслонило се в стара военна база в планините. Базата? Китайците не успели да я довършат. Не била нищо особено. В северен Китай живеели само сто-двеста човека. Но вожд Чонг-уан тук имал триста и петдесет човека. Живеели в една низина, която вероятно е била минирана и психлосите никога не се приближавали до нея. Но храната била крайно оскъдна. Никакви култури не виреели толкова нависоко. Ужасен студ. — Не, нямало проблеми да се разговаря с китайците. Запазени били много от техните университетски книги и записи, освен това били доста образовани. Говорят мандарински език, стар книжовен китайски, езика на кралския двор.

Джони подаде ръка. Те се КЛАНЯТ! Тъй че Джони се поклони и достави огромно удоволствие на китаеца.

— Като стана въпрос за езици — каза Координаторът — подготвили са за теб малък спектакъл. Всички са ей там, ще дойдеш ли да го видиш?

Джони погледна малко неспокойно към небето. Единият ескортиращ самолет беше горе и патрулираше. Самият той не бе далеч от самолета си. Прати немецът да стои вътре в готовност. Добре, ще види спектакъла. Чувстваше се зле; знамената бяха на земята, търкаляха се музикални инструменти.

Около осемдесет човека в жълто-червени роби седяха наредени в правилни редици. Бяха част от хората на монаха-вожд Ананда. Като приближи, Джони забеляза, че са на възраст между осем и петдесет години. Главите на всички бяха бръснати. Имаше момчета, момичета, мъже и жени. Опитваха се да си придадат тържествен вид, седнали на земята с кръстосани крака, но в погледите им се четеше дяволитост. Отпред пред всички седеше стар монах с дълъг свитък.

— Миналата пролет имахме големи неприятности — каза Координаторът. — Никой, абсолютно никой не можеше да разговаря с тези хора. Нито в Индия или Цейлон — това е един остров, нито където и да е другаде не успяхме да открием и следа от тибетски език, или от техния език. Търсихме навсякъде. НО се справихме. Слушай! — Даде сигнал на стария монах.

Будистът прочете един ред от свитъка. Цялата група запя едновременно след него, не повториха, а го изпяха.

Беше на психлоски! Монахът прочете още един ред. Групата изпя превода на психлоски. Джони не можа да повярва на учите си. Представлението продължи по същия начин.

— Чете на език, който някога се е наричал „пали“ — прошепна Координаторът. — Това е оригиналният език, на който са написани каноните на будизма. Манастирът притежава богата библиотека с всичко, казано от Гаутама Сидхарта Буда, човекът, който е създал тази религия преди около три хиляди и шестстотин години. И те могат да четат и пишат на този език. Само че той е изчезнал. Тъй че взехме една чинкоска…

— …машина за обучение — довърши Джони — и ги научихте на психлоски.

— И те го преведоха обратно на пали! Психлоската мина долу е доста повредена, но в един огнеупорен сейф намерихме речник и други книги и оттогава не са вдигнали глави от работа. И вече можем да разговаряме.